Видело или осветление

Селянинът през лятото няма нужда от видело, защото никога не влиза в къщи нощно време. Само есен, зиме и пролет той употребява видело. Някога виделото било много просто и примитивно. Кълчища или лен се увива и се прави фитил. Тоя фитил се натопва в паница или счупено гърне, където има лой или мас (от свиня, гъска или друга гад) и се запалва да гори. Това е виделото на бедните семейства.

В по-заможните и в по-бедните, когато е веселие или смърт, горят лоеви/лоени/ свещи, които правят нашите свещари. Тая лоева свещ е закрепена на свещници или шандани, които правят нашите грънчари. Единят свещник е висок, а другия нисък. Ако свещта догори и остане малък къс, казва се угарче. За да гори свещта хубаво, нужно е от време на време да се секне фитилът. Обикновено фитилът се секне с маши, но има и особен за тая цел уред, железен, наречен секнички. За светилника има следната гатанка: „църно циганче с голяма чалмица“

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис