Орачът и Пътниците

„Кой види вълка, и вика, и не: Кой го не види — вика, та се дере.“ – Народна Пословица

Един орач, като орал на нивата си, пуснал бил воловете да пасат из ближния шумак; след малко време той съгледал в тоя шумак един вълк, и от страх да не би той да грабне някой вол, почнал да вика. В това време из пътя вървели няколко души пътници и, като се научили, че в шумака имало вълк, почнали да викат. Орачът, като видял че вълкът побягнал, престанал да вика; но пътниците не млъкнали, те ако и да не видели вълка, не преставали да викат по пътя: „У-ха- а-а! Вълци бре-е-е! Дръжте ги!“ Викали пътниците и драли си гърлата като да виждали триста вълци. Викали, но не се затекли в шумака да хванат вълка, а бързали по пътя да бягат по далеч от мястото където е бил вълкът.

Орачът, който не можал да остави орането и воловете, стоял спокойно и готвил се да се брани, ако вълкът да се пак сеу върне; но вълкът се не върнал.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.