Пчеларство.

Рядко се е намирала къща, в която да няма кошери.

1.Мястото, където се пазят пчелите се нарича пчелин. Пчелинът се избира винаги да бъде на припек, т.е. място, което се грее от слънцето почти цял ден; гледа се, да бъде в гора или обграден с дървета. В пчелина се изкопва място така, че да се образуват лавици; на тия лавици се слагат кошарите.

2.Кошар. Кошерището с пчелите вътре се казва кошар или трънка. „Колко кошаре имат?“ или „я си имам 50 трънки“.

3.Кошът, в който се сместват пчелите, се казва кошерище.

4.Кошерището има форма на пласт сено, умален много пъти; то се плете от дива лоза, а отвътре се измазва с говежда тор. Долу има една малка дупка, която служи на пчелите за врата; тая дупка се казва прелка. През прелката излизат и влизат пчелите. Прелката носи своето име от преданието, че отвътре на тая врата стоят две пчели, като стража, за да преглеждат, коя от пчелите се връща с мед, а коя празна; в това време те прели били конци, за да връзват ленивите.

5.Кошерищата са плетени и много често може да пропустнат дъжд; а също и есен могат и да изстинат. За едното и за другото се слага отгоре на кошерището покрив (кафтар), направен от папур, от дълга и дебела слама.

6.Вътре пчелите правят от восък най-напред пити, в които са клетките; в тия клетки майката слага своите яйца, а пчелите ги пълнят с мед. На Гергевден се изнасят кошарите из зимовището и ги подрезват; после пчелите точат пити и правят клетки.

Излюпването на младите пчели се казва роеване — „кошарът роева“; младият кошер се казва рояк. Първият рояк се казва пръвак; един кошер роева най-много четири рояка, а обикновено три.

Всеки кошер има: майка, бръмбаре и пчели. Когато кошерът роевал, бръмбарите свирели със зурни и тъпане. След роеването пчелите избивали бръмбарите.

За да се прибере един рояк в ново кошерище, трябвало да се намаже кошерището отвътре със сол и вода и още с маточина.

Бръмбарът няма жило и не може да ужилва. Майката е по-дълга и шарена; тя носи яйца, от които се излюпват: майки, бръмбари и пчели. Всеки рояк, имал по няколко майки, но пчелите ги избивали и оставяли само една.

Рогач е кошар, на който майката е умряла. Такъв кошер умирал, защото пчелите изяждали готовото и, като няма, кой да заповядва, не отивали на работа. Питите на такъв кошар почерняват и червясват. Ако се пуснело друга майка вътре, пчелите я убивали, защото вече тия пчели са полудели.

За да се спаси такъв кошар-рогач, т.е. за да могат пчелите да бъдат накарани на работа, трябвало да се постъпи така: принася се при рогача-кошер друг кошер с маъка и се допира до него; пробива се дупка в едното и другото кошерище и се завира в тия дупки един масур, да бъдат съединени; после дупките около масура се замазват с кал.

По тоя начин и двата кошара ще имат една майка. Нямало да измине и половин час и в рогача-кошер щяло да се забележи едно живо движение: пчелите, които са ленували досега и яли наготово, почвали да излизат от кошерището и да отиват на работа. Безредието и мързелът са отстъпили място на реда и работата, както във всеки друг кошер.

Обяснява се: майката в първия кошер издава си обикновено заповедите; тия заповеди през масура допират и в рогача-кошер. Пчелите в тоя кошар изненадани от тия заповеди и като мислят, че това са заповедите на тяхната майка, покоряват се и тръгват на работа.

Митил е болест на кошерите; това са малки червейчета, които ядат меда. Кошерите се подрязват на св. Прокопи за здраве на кошерите, а на св. Илия за мед. Медът се отделя от питите и остава вощина. За да се изцеди медът добре, но да остане чиста вощина, си служат с един уред, наречен восковарник. Направата на восковарника е едно известно менгеме-стискало. За да не урочасат кошерите, на пчелина закачат говежди или конски глави голи, влъкоядина, т.е. изядени от вълци или мечки.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис