Съставни части на двора – 0коп или плет/плот

Окопът е дълбока бразда с по-висок гред или брезнец. Браздата на окопа е изкопана в земята, а гредът стои отгоре и става от натрупана земя. Дълбочината на трапа не е  еднаква: някои окопи са по-дълбоки, а някои по-плитки, от един до два метра. И широчината на окопа не е еднаква: има окопи широки едва 50 см., а има и 1 м., има още и такива, които долу са тесни, едва 50 см., а горе широки до 2 м.

Брегът наоколо зависи от изкопаната и натрупана земя. Дълбочината на окопа зависи от заможността на стопанина.

За да бъде окопът по-висок и по-траен, брегът се затрънва с тръни, т.е. натрупва се тръни и отгоре се слага земя, за да притиска тръните, да не го разпилява вятъра. По този начин брегът на окопа става висок около два метра и може мъчно да се прескочи, или да се гледа вътре в гумното.

Гредът или брегът на окопа долу при основата се състои от цели блани/буци пръст/, натрупани една над друга като тухли или кирпичи, а нагоре бланите стават все по-силни и по-редки, докато на върха си тоя бряг е от ситна земя. Когато се дига окопът, на няколко места ще се оставят отвори: тия места се казват вратнища и служат да се влиза в гумното.

Освен вратнища през издигнатия окоп има, или на едно или на няколко места прелез. Прелезът е прокопана през брега на окопа пътека, а над самия трап на окопа има препречена дъска или дърво, да се минава по тях. Прелез се прави само тогава, когато в съседното гумно живеят близки кръвни роднини: брат, син, внук или братов син. Вечер този прелез се затрънва с цяло отсечено тръново или глогово дърво.

„Затърнили си прелезите“ – е пословица, която показва, че съседите се скарали.

Окопът е заградата на двора, когато е заграден с хендек; плетът е изплетен с прътове. Окопа или плета народа издига високо; без окоп или плет къщата се счита за пуста, нечиста; в двора, както и в къщата обитават нечисти духове.

През окопа или през плета не може да минат нито болест, нито самовили, нито лош дух. Който влезне в двора, трябва да мине през отверстията, които са оставени за тая цел.

„Прескача плета“ или „прескача окопа“—в преносно значение се казва, когато някой влиза в някоя къща за нечисти работи с жената или с някоя от жените в задругата или семейството.

„У Иванови се често прескача окопът или плетът“ — означава, че Ивановата булка е станала с леко поведение.

„Оставете Ивановата къща; там често се прескача окопът“ се казва с презрение за Ивановата къща, която вече е безчестна.

„Окачих я на плета“ — значи оставих я.

Друга форма на оградата се казва плет или плот. Плетът се плете от пръти на колци/колове/. Колците са от дъбово, яворово, кленово или друго дърво, те са дебели 5-6 см., на единят край са заострени; тоя остър край забиват в земята. Понякога обаче, някои селяни острят и горния край на коловете, такъв плет се нарича:остро коле плет.

Коловете се забиват в земята и то по-далече един от друг, колкото един разкрач, или един метър, а после тия колове се преплитат с прътове. За да бъде по-здрав от страните го подпират с други по-дебели дървета; тия дървета с долния край, който е заострен, се забиват в земята, а горният се забодва в коловете на плета, та крепят целия плет. Тия полегати колове се казват ключанки.По някога плетът отгоре е затърнен с тръни.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис