Сняг и лед

Сняг и лед идват зимно време и се намират под заповедта на св. Атанасий.

Снегът е покривка на нивите и тревата, а ледът е покривка на водата. Снегът топли семената и корените на тревата и дърветата, а ледът — водата и рибите.

Снегът, когато вали без вятър е тих сняг; с вятър—виелица: с вихрушка — фъртуна: с югов вятър се казва югов сняг. Той вали и се топи.

Пръхък сняг е сух и ситен, вятърът го носи като прах.

Ако вали много едър, на парцали, казва се щръков сняг. Щръковият сняг според народното вярване вали последен и показва, че пролетта наближава и щъркелите се готвят да тръгнат на път към нашитe страни.

Колко по-дебел е снегът, толко по-плодородно ще бъде лятото.

Когато вали първият сняг, хубаво е да се търкаля човек в него – през лятото няма да го боли глава и кръст, когато жъне, коси или работи друга работа наведен.

Като поличба божия народната вяра представя, когато снегът вали черен или кървав. Ще има кръвнина или мор по хората и добитъка. Такъв черн или кървав сняг смърди.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов