Вятър

Ветровете са затворени в пещери, заключени с куфари и се пазят от хала (ламя). Те излизат само когато ги пускат, т.е. когато се отваря вратата на пещерата по заповед на дядо Господ и на св. Илия, който освен на облаците счита се заповедник още и на ветровете, които докарват облаците.

Ветровете се делят на три категории: по посока или направление, накъдето духат, по сила с която духат, и по положение (ниско или високо), където духат.

а)По посока или направление вятърът бива:

Горняк (западен), който духа от запад към изток.

Долняк (източен), който духа от изток към запад.

Юг, иначе наречен лодос или бял вятър, който духа от юг към север.

Север (северен вятър), който духа от север към юг.

Кошава (югоизточен), който духа от югоизток към северозапад.

Козица, който духа откъм североизток.

Подунавец, който духа от Дунава отдолу нагоре или откъм Дунава от север към юг.

Горнякът вятър винаги разкарва облаците, ако има такива и ако е мъгливо, от там той се казва още и яснец, т.е. който изветря, изяснява небето. Лятно време е прохладен, а зимно – много студен и заледява всичко. От него звездите треперят от студ, а снегът (ако има сняг) замръзва, скрипти изпод цървулите и обущата. Той се казва още в песните горнянин.

Подухай ми ветре,

Ветре горнянине.

Да развееш коню грива,

Коню грива, момку перчин.

Долнякът докарва облаци и ако е лятно време, докарва дъжд, ако ли е зимно, докарва сняг. В песните се нарича още долнянин.

Подухал е вятър,

Вятър долнянина,

Та докара киша,

Киша лапавица.

Югът, лодосът или белият вятър духа винаги топъл и разтопява зимно време сняг и лед, а лятно време докарва облаци с тих росен дъжд. Зимно или лятно време тоя вятър никога не причинява вреда, затова се нарича още бял вятър; в песните той се не нарича „тих бял вятър“.

Подухнал е тих бял вятър,

Та разпитал Бяло море,

Та откара три гемии,

На зло място безбродливо,

Безбродливо и тиняйво.

Народното вярване казва, че югът е сляп с едното око. Ослепил го горнякът.

“Горнякът се похвалил, че е най-силният на света — по-силен е и от слънцето дори, защото, когато той духа, слънцето мъчно го отмръзва. Югът, като слушал тия хвалби на горняка, отвърнал му, че той е по-силен, защото онова, що горнякът може да замръзне за неделя, югът ще го отмръзне за час, за ден. Хванали се на облог.

Горнякът духал цяла седмица и всичко станало на камък смръзнато и заледено.

– Ето — рекъл горнякът, ела сега, та отмръзни това!

Югът почнал да духа, и то не силно, а тихо, кротко и за един ден не останало ни следа от леда и поледицата.

Горнякът много се разсърдил и казал на юга:

– Я погледни, че слънцето ти се смее!

Югът подигнал глава нагоре да погледне у слънцето и горнякът го мушнал у окото, като рекъл:

– Кьорчо! Тамо не е слънцето! Оттогава югът е сляп“.

Югът се нарича още тъмничарин:

Повеял е юга тъмничарин,

А по него кривца палаина,

А със тях сняг лапаица.

Той се нарича още и меглен:

Повея вятър от море.

Ей гиди ветре меглене!

Север е вятър, който лятно време прохлажда времето до студено и докарва дъжд, а зимно време заледява. Той е противен на юга и винаги са в борба.

Кошава духа всякога след юга и докарва студ и дъжд, а зимно време сняг и студ.

Козица духа и зиме, и лете. Лете докарва дъжд, а зиме сняг с виелица или киша лапавица, т. е. дъжд със сняг и с вятър.

Подунавец е тих и е много полезен на земледелците във време на вършитба, защото той духа винаги вечерно време и помага да се отвейва овършаното жито или друга ситна храна (ечемик, ръж, овес, просо и др).

Радка на арман седеше,

Лопата в ръка държеше;

Дунавец вятър чекаше,

Червено жито да вее.

Освен тия названия ветровете носят още много местни названия, които също са предмет на народната метеорология. В Софийско вятърът север се нарича кривец.

В Белоградчишко, има вятър студен, който духа из клисурата нагоре от Белоградчик към селото (от североизток към югозапад), който смръзва всичко; тоя вятър тук се казва моар.

Северният вятър духа много рядко, но когато духа, духа толкова силно, че носи керемидите от покрива на къщите като плява. Ако духа 24 часа, той ще трае три дни, ако духа три дни, той ще трае цяла неделя. Той е много опустошителен и се казва чер вятър.

б)По силата, с която духа, вятърът се казва:

Полибник, който духа сутрин рано и вечер късно или на пладне в горичките. Той е тих и разхладителен вятър. Народното вярване предава, че тоя вятър полибник е побратим на самовилите. В песните той се нарича полюбе: „Вей, полюбе, вей“.

Бруен или брулен вятър, който духа по-силничко и брули лицата, та погрозняват; за него песента казва:

Я извади тънка марама,

Че превеси бяло лице,

Да не те бруи бруен вятър,

Да не погрози бело лице.

Вихрушка, много силен вятър, който идва винаги с мъгли, прахове и причинява големи пакости на нивите.

Вихрушката народното вярване представя като дух, и то като сестра на самовилите, с които ходи и на които помага. Песента разказва, че като се борил Стоян със самодивата и вече й надвивал, тя се провикнала:

Вихрове, сестри вихрушки,

Днеска ще ми Стоян надвие;

Дека да сте, тук дойдете!

Вихрушки се спустнали,

Вихрушки се свили,

Та си Стояна хванали

И го високо дигнали.

Високо вишом в’небеса,

От връх на връх носили,

Къс по къс го кимали,

И стадото му се пръснало.

Юнаците с конете си се надбързвали с вихрите ветрове:

Той си има добра коня,

Добра коня вихрогоня,

Вихрогоня, ветрогони.

Що си вихри надигравя,

Що си слънце надваркува.

Сприята е също като вихрушка,само че тя се явява минутно и във вид на витло, та дига нагоре всичко, що срещне на пътя си. Сприята изтръгва дърветата от корените, дига човека, носи понякога и издига нагоре цели купи сено.

Народната вяра предава, че и сприята е сестра на самовилите и по тяхна заповед дига и отнася горе по планините момци или моми, които те искат да вземат.

Ето защо, когато се появи вихрушка или сприя, препоръчва се да се ляга на земята или да се крие в окопите.

Хала. Хала е оня силен вятър,който помита всичко пред себе си и донася големи опустошения.

Излезнаха до три люти хали,

Девет години що не са духали.

Случка, която действително става много рядко. Тука под думите „три люти хали“ се разбира три люти ветра, девет години що не са духали.

Според народната вяра, халата – вятър е самата хала (ламя), която винаги се появява с фучене, бучене и вятър:

Заечала, зафучала,

С душата си порой носи,

С крилете си гора ломи,

С нозете си гора кърти;

Дека мине все повехне,

Дека стъпи все изсъхне.

в)По положението си ветровете са долни и горни.

Долни ветрове, които духат долу по земята. Те са обикновените ветрове, които описахме.

Горни ветрове са, които духат горе над облаците. Тях народното вярване е нарекло бесни ветрове. До там могат да отидат орлите, по-нататък нещо не може да мине. Понякога излиза до там и чучулигата, но веднага бивала разкъсвана на парчета и падала на земята. Което куче я намирало и изяждало, побеснявало.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов