Гpaд, градушка

Градът, или както народът го нарича умалително градушка, се праща от бога не за друго, а само да накаже човеците за греховете.

Град правят мъртвите на оня свят, и то грешните, и го трупат на купове. Заповедникът на градушката е Герман, който се нарича градушкар. 

Градушката се предвождала от глух старец. Като тръгне, дядо господ му заповяда: „Води тамо, дето вчера не си ходил“, а той чуе „дето вчера си ходил“ и ето защо градът бие пак там, където е бил по рано.

Според други облакът с градушката се предвожда от орел кръстат и където го заведе, там бие. Ето защо, когато видят такъв облак, гърмят с пушки срещу него, та плашат орела да заведе градушката на друга страна.

Когато почне да вали град, за да се пресече, т.е. да престане, взимат брадвата и ножовете, та ги турят с остреца нагоре. Вярва се, че градът се пресичал на дъжд.

Също, за да престане градушката, нареждат момче и момиче, които са или първаци, или изтърсаци, та глътват по едно зърно от градушката. Тогава градушката се пресичала на дъжд.

Единственото средство, за да се запазят нивите от градушката, е милостинята — да се дава на сираци, вдовици, сиромаси. Народното вярване казва, че този, който дава храна (жито, ръж и царевица) на бедни, нивата му никога не бие град.

Имало един селянин, който винаги давал на всеки беден човек, на сираци и вдовици жито, никого не връщал с празни ръце. Когато през лятото се задал тъмен черен облак с град, чуло се из облака как някой говорил:

Върти, върти Въртоломее,

Удри, бий Германе,

Кутльова нива да упазиш!

И градът убивал и опустошавал всички ниви, само когато дошъл до нивата на селянина, заобиколил я и не я повредил.

В чест на градушката има празненство с песни и обреди, целта на които е да бъде умилостивен Герман градушкар, та да не бие град.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов