Дъжд

Дъждът идва от облаците и той разлива берекет по нивите и ливадите и благодат по хората. Дъждът се праща от бога, ето защо и във време на бездъждие и суша те се молят на Господ. Но в същото време се вярва, че дъждът се дава и от св.Илия, от него зависи да има дъжд или да бъде суша. Бездъждие и суша завладява само когато Господ иска да накаже човеците за техните грехове.

Песните народни разказват, че светът станал много лош хората спряли да вярвят в бога. Събрали се вси светци на съвет и натоварили св. Илия гръмоломника той да накаже човеците за тяхното беззаконие. Съществуват песни, в подкрепа на това вярване:

Първа песен

Той си литнал више под небеса,

Та си събра мъгли и облаци;

Накара ги на дън в черно море,

Заключи ги с райски ключеве.

Три години дъждец не поросил.

 

Втора песен

На кръст се земя пропукнала                       Глад настанал голям по земята.

Девет лакти земля на дълбоко.                   Тогава се хора покаяли:

На дълбоко земля на широко;                   Тогава са в бога повервали,

Ще пропаднат старци с бели бради           Повервали и в църква влезнали,

Ще пропаднат баби с бели коси,                Покаяли, богу помолили.

Ще потънат момци с врани конйе,              Смилил ми се сам Свети Илия,

И невести със все мъжки деца,                 Та отключи тъмните морета.

И девойки с бели покосняци.                   Та отпусна мъгли и облаци,

Изгорела шума по гората,                         И зароси ситна тиха роса,

Погорела трева по полето,                        И завале руен ситен дъждец,

Пресъхнали реки и кладенци,                 И накваси землята, гората.

Пресъхнали врела по планини,

Суша по земята може да стане, ако св.Илия се разболее и не може да води облаците. Песен разправя, че св.Илия се разболял и лежал девет години на постелка. През това време вятър не повеял, нито дъждец завалял, всичко изгоряло и голям глад завладял по земята.

Сестра му Мария тръгнала лек да дири. Насреща й иде св. Богородица и я попитала къде е тръгнала. Мария й казала, че брат й св. Илия се разболял и тя тръгнала да му дири лек. Св. Богородица й рекла да се върне у дома си, да земе сол и трици, да отиде горе в планината при неначнато езеро и там да накърми кошута и да издои мляко. От това мляко ще оздравее брат й. Мария така сторила и брат й оздравял и веднага вятър повеял и дъжд заросил.

Дъждът е или тих, ситен, или е едър и бурен.

Ако е тих, ситен (дребен), тогава ръми, роси; с по-едри капки и тих — нарича се влажняк. Тоя дъжд — влажнякът, е най- благодатният, защото всяка капка се попива. Той най-дълбоко мокри.

Едър и стремителен дъжд, който идва със силен вятър, е бучняк: той е пороен и е вреден, отколкото полезен, защото често причинява наводнение и опустошение.

Дъждът гергевски и спасовски, т. е. който вали на Гергьовден и Спасовден, се посреща с голямо почитание и радост, защото тия дъждове според народната вяра донасяли целия берекет през годината.

Мартенският дъжд, т.е. който вали на първи март, се счита от народната вярата като пръв дъжд и той играе много важна роля в народната медицина. Мартенския дъжд е лековит. От тоя дъжд правят и оцет—събират водата и я сипват в някой съд, след което я варят, после я слагат  навън на отворено и след 40 дни водата ставала на оцет.

В обредните хлябове дъждът е олицетворен в дъгата, която е символ на плодородие, затова почти във всички хлябове е представена между шарките.

Кървав дъжд, който се случвало да вали, е белегът и предвестне на лоши, смутни, тежки и кървави години.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов