Гръмотевица, светкавица, трескавица (гръм)

Гръмотевица това е когато във време на дъжд се гърми; светкавица — когато се светка, а трескавица — когато по време на светкавицата и гръмотевицата тресне, та убие човеци или добитък, или запали сено, слама или къщи и дървета.

Облаците, които носят дъжд и град и с които идват гръмотевицата и светкавицата и с тях трескавицата, според вярата на народа са под властта на св.Илия. Той дава дъжд, той дава и гръмотевицата и светкавицата; той праща по божия заповед, за да накаже грешните. От там в песните и във вярата народна той се нарича св. Илия гръмоломник, гръмовник.

Гръмотевицата според вярата на народа става от това, че св. Илия, като върви с облаците, той седи на колесница, впрегната с хвърковати коне. Понеже кара много бързо, то колелетата се търкалят силно и причиняват гръмотевицата.

Като кара конете с бича си, той понякога ги шибне да хвърчат по-бързо; и когато шибне с бича си, произвежда светкавицата.

Но това не става винаги, защото св. Илия не ходи с облаците всеки път.

Черните облаци, които носят силен дъжд с порои или градушка с вихрушки, се предвождат от хали (лами); от там такива черни, тъмни облаци се наричат още и хали.Тогава змейовете, които пазят нивите на селата, излитат високо горе и започват жестока борба с тия хали. Змеят, който носи със себе си огън и може да пали, носи  названието огнен змейко, в борбата си с халата си служи с огън, той хвърля огън срещу халата и от там става светкавицата, хвърля и камъни срещу нея, които се търкалят и дигат шум — от там става гръмотевицата.

Трескавица (гръм) според вярата на народа е стрела огнена с острило от кремък.

Когато гърми и святка, св.Илия хвърля тия стрели от своя лък, като цели тия хора, които са много грешни  и които не искат да се покаят. Затова гръмнат или треснат човек не се внася в къщи, не се опява от поп и не му се прави никакъв помен, нито пък се копа в гробища, защото, ако се внесе в къщи, ако го поп опее и се закопа в гробища или пък се прелива и му се дава принос, лошо е за къщата, лошо е и за селото: в къщата ще има болест и мор и в селото ще бие град или ще има суша.

Когато тъмните и черни облаци се предвождат от хали и змейовете и водят с тях борби, змеят хвърля огън и с огъня и огнени стрели. Тия стрели не винаги улучват халата, защото тя бяга и криволичи; тогава те падат на земята с голям трясък и разрушават всичко, където паднат. Халата, като бяга, овърта се около грешните хора и тогава пада върху тях и ги убива.

Винаги когато се загърми и светне, пада и трескавица, се казва:

Да те гръмне,

Да те светне,

Да те тресне.

И в разговора се казва: „ако те светна“ или „ако те тресна“-т.е. ударя в главата.

Случвало се да погърми и да тресне без облак, из ясно небе. Това е божия личба, чудо. Затова има клетва:

Да те светне тоя, що свети!

Да те гръмне из ясно небе! – т.е. да те светне и тресне слънцето — слънчев удар.

Когато се гърми и святка, нашият селянин бърза да прибере подницата/глинен съд за печене на хляб/ в къщи да не е на двора, защото вярата народна казва, че халата, като бяга пред змея, не може нищо да му направи; едничкото оръжие, с което тя може да победи змея, е подницата или парчета от нея. Халата, ако намери подницата навънка или парчета от нея, взимала ги и ги хвърля срещу змея и ако го улучи, тя го наранява, а може и да го убие. Нарани ли или убие змея, халата тогава пада в нивите със силен пороен дъжд или с град и нанася опустошения. Ето защо селянинът крие подницата, а ако има и счупена подница и нея прибира с парчетата заедно.

Когато пролет най-напред прогърми, човек трябва да се чукне по джобовете, за да бъдат през годината пълни с пари, или си удрят главата с желязо, да ги не боли главата през лятото. Някъде се търкалят да ги не боли през лятото кръстът, когато жънат, косят, копат или изобщо работят наведени.

Гръмотевицата има влияние върху растенията и стадото. Тя служи също за земледелска метеорология. По това, кой ден се гърми най-напред, кой месец, коя част през деня и в какво направление, дали от изток към запад или от запад към изток, дали от север към юг или от юг към север, селянинът земледелец и скотовъдец тълкува и знае дали ще има плодородие, или не, дали стадото ще бъде млечно, или не, дали пчелите ще бъдат добри, дали лятото ще бъде кишовито или сухо.

Стрелите, които падат на земята, вярата народна посочва, че се забиват дълбоко в земята. Ако някой, когато копае или оре, намери такава стрела, това се счита за голям късмет, защото такава стрела е много лековита — лекува от различни болести, но и в къщата зло не може да влезне, като магии, напратено, и да се донесе, не може да работи. Вярва се, че стрелите, които изкопават от земята, са тия гръмотевичните стрели, особено ако острилото им е кремъчно.

На гръмотевицата народът гледа с голямо уважение, затова, когато се гърми, святка и тресне, всеки се кръсти.

В чест на гръмотевицата и трескавицата има устроено празненство.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов