Облаци

Както мъглите, така и облаците са в пещери, заключени и се пазят от някаква хала. Главният обаче заповедник е св.Илия, наречен в народната вяра гръмоломник или гръмовник.

Дял се падна на св. Илия,

Паднаха му се летни гръмотеви,

Паднаха му се летни трескавици,

Да си лети над ясното небе,

Да си лети по темни облаци,

Да си сбира мъгли и облаци,

Да заключва във Черното море,

Да заключва, още да отключва.

Да си дава роса и дъждеве.

Облаците винаги са високо над земята, поради това дават на народа понятие за най-високо видимо.

„Лети из облаците“— значи високо до небото;

„Орлите хвърчат из облаците“—значи много високо;

„Св. Илия лети под небето и в облаците“ — най-високо.

Над облаците никой не може да лети, защото от там нагоре се започва първата дипла на небото.

Облаците са летни и зимни.

Летните облаци носят дъжд и градушка — те са под властта на св. Илия.

Зимните облаци носят сняг, студ и лед — те са под властта на св. Атанасий.

Делба делят пет светни,

Пет светни, до пет братя:

Делба делят небо земя,

Във делбата се паднало

Свети Ивану кумство, побратимство;

Свети Атанасу ледове, снегове;

Свети Николу служба и трапеза;

Свети Илию гръмове, трескове;

Свети Петру ключи от небото.

Народна песен

Облаците по гъстота и цвят се казват ясни и тъмни.

Ясните облаци са бели и сиви. Тъмните са тъмни, черни. Още биват летни и зимни.

Летните облаци се предвождат от кръстачи орли. Затова, когато почне да вали град, хвърлят пушки нагоре, да пъдят орлите да бягат и да водят облаците на друга страна.

Светлите облаци се посрещат от народа с голямо почитание, защото се вярва, че господ или неговите ангели със светлите облаци ходят и из тях говорят. Така в народните ни песни се разказва, че из подобен ясен облак е долетяло пиле соколово и паднало на царево коляно, та изпуснало из клюна си бяло книже с черно писмо, което обаждало на цар Асена, че царството му дотраяло.

Тъмните облаци се посрещат със страх и трепет, защото с тях почти винаги идват големи наводнения, опустошения и градушка. Ето защо тъмният или черният облак се представя от народната вяра като хала, която лети с вихрушка и причинява опустошения, където мине. Такъв черен тъмен облак е на пръчки и тия пръчки са крилата и опашката на халата. Народът познава такъв облак- хала. С такъв облак – хала се борят змейовете и орлите. Ако в някой селски ниви има змей или орел кръстач, то те излитат високо горе, бият се с халата и я откарват на друга страна.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов