Мъгла

Мъглата е затворена в пещера и я пускат само когато каже Господ.

Мъглата в песните се нарича „ясна мъгла“, „гъста мъгла“ и „тъмна мъгла“.

Ясна мъгла е, когато е яснобяла и светла, гъста мъгла — пак яснобяла, но през нея мъчно може да се види, а тъмна мъгла е, когато е възчерна и тъмна и през нея не може да се видят двама пътници, които пътуват заедно, мъчно може човек да види пред себе си.

От мъглата стават облаци. Когато е по земята или по планинските поляни и върховете долу ниско, та човек ходи из нея—тя е мъгла; щом се дигне горе над землята или над планината във въздуха — тя носи вече име облак.

Мъглата предсказва в много случаи лошо време: дъжд или сняг и от там селяните са устроили цяла метеорология. Почти във всяко село и място си имат метеорологически станции.

Мъглата, отначало съвсем малко, едвам забележимо облаче, излиза като от фуния или тръба от някой дол или усой планински, или изот пещера, ако има такава, и за половин час цялата планина е покрита с мъгла, която се издига във вид на тъмен облак — и дъжд завали.

От цвета на мъглата — ясно светла или тъмна, знаят дали дъждът ще бъде с вихрушка и снегът с виелица или тих.

Има мъгла, която пада в полето, по падините и доловете и която лежи с дни, но понякога и с недели. Тая мъгла е тъмносива и като не пpoпуща слънчевите лъчи, пречи на нивите да растат или ако са израсли, пречи да зреят. На тая мъгла народната вяра гледа не като на мъгла обикновена, изпратена от бога, а като на лошо, дяволско нещо: тая мъгла е някоя хала (ламя), паднала, за да „яде бяла пшеница и да зобе бяло грозде“, както казва народната вяра в песните коледарски, т. е. да обира плодородието.

Паднала е гъста мъгла

На Софийско равно поле.

Не е било гъста мъгла,

Но е било сура ламя

Да си яде бяла пшеница

И да зобе бяло грозде.

Има друго оприличаване с мъглата. Стадото на заможния стадник-пастир е оприличено на мъглата в коледните песни:

Припаднала тъмна мъгла, Коладе, Коладе ле,

По планини, по рудини;

Ту припада, ту се дига,

Не е било тъмна мъгла,

Но е било Нойчо овчар

Със своето сиво стадо.

Девет хиляд сагмалици,

Още толко яловици,

Девет хиляд вакли овни,

Още толко шилетина.

Напред върви Нойко овчар,

А по него Югич овен,

На врата му златен звънец. . ..

Общо казано на мъглата се гледа от народа с лошо око, защото тя причинявала повече вреда, отколкото полза.

Вълкът най-дързък и най-стръвно ходи и напада на стадата в мъгливо време, когато е гъста мъгла.

В мъгливо време човек бърка пътя и не може да върви. От там е и приказката: „Дъжд да е, сняг да е, само лошо време да не е“ (това лошо време се разбира гъсто мъгливо време).

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов