Земята

Земята като планета. Земята отначало господ я направил равна и плоска. Когато рекъл да я захлупи с небесния връшняк / метален капак/, земята дошла по-голяма от връшняка и всякъде наоколо артисвало от нея. За да я събере под връшняка, господ я сдиплил, т. е. набръчал, както се дипли баница. Тия дипли са днешните планини. По тоя начин небесният връшняк заклопил напълно земята, както я виждаме сега.

После господ рекъл да направи моретата, езерата и реките, та изкопал дълбоки трапове и вади; пръстта,която изровил от тия трапове и вади, натрупал на купища. Тия купища са високите върхове около моретата и езерата и бреговете покрай коритата на реките.

Земята има край, който се казва край свят. Там човек мъчно може да стигне. Толкова е далече, че човек трябва да тръгне детенце на година и да върви, додето побелее, пак не ще стигне до край свят.

На край свят живеят самовилите, змейовете, болестите и всички други дихания. На край свят е и жилището на слънцето.

Земята е заобиколена отвсякъде с едно голямо и широко море, а оттатък морето са ветровете, които духат непрестанно.

Земята се държи на рогата на един бивол. Други пък казват, че земята се държи на палците на двама светци. Когато им дотежи, биволът премества земята на другия рог, а светците я преместват на другия палец и тогава става слабо земетресение.

За да може земята да се държи, да не се разпука от тежината на хората, животните, планините и моретата — народна вяра предава, че тя е обхваната от една голяма и дебела змия, но така, че опашката и главата й  са хванати, сплетени и образуват като обръч на колело или на бъчва. Ако не е тая змия да я стяга и крепи, земята би се разпукнала на две половини.

Има три средини или три свята: долен, среден и горен.

От земята може да се отиде на долния свят. Там някъде има дълбока пещера, през която може да се отиде на долния свят. Човеците на долния свят се опасват на коленете. Имало е някога юнаци, които са ходили на долния свят.

Има също и горен свят. И там има човеци и тия човеци се опасват на шията. На горния свят може да се отиде само на орел или орлица. Стига се до една голяма река.

Нашият свят е среден, затова хората се опасват на пояса, на кръста.

Земята като вещество, като пръст, в народната вяра се наслаждава на голямо почитане, което достига до култ. Това се вижда във всички религиозни обичаи и обреди и в много от ежеднивните полски занятия. Когато орачът ще заоре, най-напред, ще свали капа, ще се прекръсти и като земе бучка пръст, ще я целуне и тогава ще почне да оре.

Когато отиде да сее семето, орачът отнася бяла погача хляб, бъклица с вино и ако е блажно времето, печена кокошка. Освен това той ще бъде облечен във великденската си премяна. Като стигне на нивата, ще свали торбата с хляба, виното и кокошката, ще се прекръсти, ще разпрегне воловете, ще разчупи хляба и като се прекръсти повторно, ще хвърли едно парченце в нивата, ще даде по едно парче на воловете, а другата част ще остави за себе си. Ще вземе след това бъклицата, ще се прекръсти и ще полее нивата. След като е извършил всичко това закусва и почва да сее. Това е един вид жертвоприношение на земята, на нивата, която дава храна на човека.

Същият обред се извършвал и на ливадата, когато се започвало първа коситба.

При погребението на умрял човек в гроба му върху него се хвърля земя и полива земята с вино и елей — жертва към земята, за да го приеме и разложи костите му. Защото се е считало за голям грях, ако костите му останат цели и невредими. Затова казват „и земята го не прибира“.

На Бъдни вечер между другите неща, които ще се кадят, взима се земя от нивата или тор. Това се прави в чест на земята. Между обредните хлябове, които се кадят на трапезата, на първо място е хлябът, посветен на нивата.

Да се работи с неизмито лице е голям грях; неумит човек сутрин не бива нито да поздравява някого, нито да започва някаква работа. А още по-голям грях е, ако яде неумит. Но ако се случи на полето или другаде, където няма вода, човек место с вода може да се измие със земя. И мнозина пътници или работници и овчари са правяли това. Като си потрие ръцете със земя и лицето, счита се вече за измит.

Тук земята (пръстта) играе очистителна роля и заема мястото на водата.

Кога ще определят междите между някои спорни ниви или селски землища (мери),свидетелите и поемните лица, които са повикани, за да посочат същинските граници, някога не са давали клетва; вместо клетва е служела една торба, напълнена със земя и окачена на шията; с така окачена на шията торба са определяли и посочвали междата. И това определяне се считало за свято.

Също и свидетели по други углавни или граждански дела, ако е имало в една от страните съмнение, че свидетелите ще бъдат пристрастни, вместо клетва давали са им земя в двете ръце и така, с тая земя в ръцете са давали своите показания.Това се считало по-силно от всякаква клетва.

Това се правело, защото според народата вяра такива лица, които с торба на шия или пръст в ръцете излъжат, те са сторили най-голям грях и земята, когато умрат, няма да ги прибере, защото са се клели в нея и са лъгали!

Земята и небето в народното вярване са представени като живи същества, свръхестествени.Те са в дружба, но веднъж се скарали заради хората, които станали много грешни. Небето хвърляло вина на земята, а земята обвинявала небето. Дошла работата до съд. Никой друг не можал да ги съди освен Господ, пред когото и отишли. Като изслушал оплакванията и обвиненията един срещу друг, господ ги пратил при майка си. И тя, като ги изслушала, пратила ги при св. Илия. Той за да ги промири, показал им пъкъла и грешниците в него и им казал, че няма за какво да се карат, защото човеците, кой каквото прави, това ще намери.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов