Звезди

Звездите са накит на небето; те са божи кандила, които му светят. Когато господ е направил хората, направил е и звездите. Когато се роди дете, веднага се появява и звездата му на небето, а когато умре човек — угасва и звездата му, пада в гроба.

Звездите имат силно влияние върху съдбата и характера на човека. На силните, юначни и богатите хора звездите са големи. „Такава му е звездата“, казва народът за щастливия или нещастния; „Силна му е звездата“ или „Слаба му е звездата“.

Звездите играят много важна роля и в народната медицина и във вярванията.

Билки, които ще пие някой болен, трябва да бъдат изложени нощно време да стоят на звездите. Само тогава получават по-голяма лековита сила.

Котелът с водата и пръстените на момите, когато ще ладват на Сурваки, Гергевден, Великден, Спасовден, трябва да нощуват в градината на звездите, само тогава водата и пръстените получават освещение и предсказаното ще бъде вярно.

Семето, приготвено за сеитба, трябва да пренощува на звездите, тогава нивата не може да бъде обирана от бродници.

Преждата, приготвена за тъкане, трябва също да нощува на звездите, тогава нямало да се къса.

Звездите са много, безброй и вярата на народа не позволява да се броят, защото е лошо. По тях са определяли времето през нощта и времето през годината – кое време е през нощта — среднощ ли е или наближава да се съмне; време ли е да се сее, да се коси, да се жъне; близо ли е пролетта, близо ли е лятото, есента и зимата и пр.

На тия звезди или групи звезди е народа е дал особени имена.

Звездите, които народът познава и на които той е дал названия, са зорница, вечерница и керванка, а групите звезди са квачка (кокошка), кумова слама, рало, (ралица, кола), мечка (голяма и малка) и др.

Зорница, зорняча, деница. Слънцето и месецът народът представлява като братя: слънцето по-голям, а месецът по-млад. Освен това те имат още две сестри: зорницата и вечерницата, които се рисуват като моми с рядка хубост и с криле, които живеят край свят в златен палат. От тях зорницата е по-младата, а вечерницата по-стара. Слънцето по-обича по-малката сестра, която пътува постоянно с него, а месецът обича по-старата си сестра, която е неотлъчна негова спътница.

Звездице, ясна зорнице,

Ти грееш деня и нощя,

Виде ли стадо големо?

– пита овчарят зорницата за своето откраднаго стадо.

Ой те звездо, звездо деннице!

Ти високо грееш и широко видиш,

Дали виждаш моите братя?

-пита сестрата деницата да каже нещо за нейните отсъстващи братя.

Значи зорницата се казва още и деница, но дали е една и съща звезда? „Зорницата и деницата е една звезда с две имена, само че зорницата свети в зори, а деницата денем. Затова се казва ,ще видиш звезда по пладне“.

Деницата не е друга звезда, а същата зорница, затова в песните се казва:

Зорнице, ясна денице,

Ти грееш дене и ноще.

Зорница или деница– е възпята в моминските сватбарски песни. С нея се намират в постоянно общуване момите, момците и невестите. Своите блянове, мечти и тъги на нея казват, поверяват, от нея съвети търсят и нея питат за своята съдба, за отсъстващото им либе или своя воин.

Накитите и украшенията по кошулите и везбите оприличават на слънцето, месеца и деницата.

На чело й слънце грее,

На гърди й месечина.

На рамене й до две звезди,

До две звезди две деници.

Тук са оприличени накитите: златни и сребърни.

Везбата по кошулята се възпява:

Таз кошуля копринена,

И шарена, и писана:

На плещи й слънце грее,

По поли й ситни звезди.

 

Невястата се оприличава на денница:

Нишна се звезда деница

Низ тая честна трапеза.

Не била звезда денннца,

Най била млада невеста.

Вечерница е звезда, която се появява само вечер и свети нощем с месеца заедно. Тя се явява само на запад.

Вечерницата много рядко е възпята в народните песни.

Както месецът, когато види някъде някакво убийство, става кървав, също така и вечерницата става кървава:

Изгря звезда морава,

Морава, дори кървава,

На Видек поле широко.

Грозна е кръвника станала.

Керванка, лъжи-керван. Тя е ясна голяма звезда, също както и зорницата се появява тъкмо когато настъпи среднощ или потайна доба, и е другарка на лошите стихии и духове. Тя мами хората, та ги погубват лошите духове. Името си е получила от това обстоятелство, че хората, като я мислели за зорница, тръгвали на път и са умирали било от виелици, било от самодиви. За подобна нещастна случка от керванката е следната песен:

Ясно слънце поди-дойде,                         Мома мисли съмнало е

Месечинка зор зазори.                             Па си грабна бели менци

Ясна зора зазорила                                  Та отиде на кладенец,

Из немила влашка земя.                           Да налее студна вода.

Не би зора като зора,                               Не било съминяло,

Ами беше ясна звезда,                            Нъй е било глуха доба

Ясна звезда Керванката                            Там завари до три юди

Глуха доба и потайна.                               До три юди самодиви.

Отишла е на кладенец,

Песет от Чепинско

Момата била изпита от самодивите и като се върнала от кладенеца, разболяла се и след няколко дни умряла.

На керванката народът гледа с някакъв страх и никъде не е представена с добър спомен: навсякъде, били в приказките или песните, тя се представлява като опасна измамница.

Квачка, кокошка. Това е едно от най-личните и най-познати на народа съзвездия. Всеки вижда и всеки познава оня куп звезди, сгушени една до друга: в средата по-светла звезда-квачката, а около нея по-ситни звезди — пиленцата. И народът не е могъл да намери по подходящо название от това, което й е дал — квачка.

Квачката с пиленцата се вижда на небето през цялото лято, през есента и зимата и свети до Гергевден. На Гергевден се скрива. Народната вяра приема, че квачката се скрива, защото ляга да мъти и мъти до летни Тодоровден, т. е. до 8 юни (св. Тодор стратилат). Тоя ден тя отново се появява, обиколена със своите нови пиленца. Нейното появяване селяните, а особно скотовъдците посрещат с голямо внимание и страх, защото се вярва, че тя носи болест по стоката и стадата: воловете, конете, овците и др. До 8 юни овцете и другия добитък са здрави, не боледуват от нищо; от тоя ден започват да боледуват от болестта далак и да мрат. Тая и други болести идват от квачката. Като е мътила от Гергевден до Тодоровден и като излиза из полога си тоя ден за пръв път, квачката си изтърсва перушината и кокошинците и тая перушина с кокошинците са нечисти; като падат на земята върху стоката, причиняват различни болести, между които най-страшната е далакът.

Ето защо старите съветват и младите изпълняват: вечерта срещу 8 юни всеки да си вкара стоката, каквото има, и стадото, колкото има, под покрив, та през нощта да нощува под сушина, а не на отворено небе. Тогава перушината и кокошинците няма да могат да заразят добитъка и овците.

Кумова слама е млечният път също така най-познато и най-лично съзвездие. Народното вярване представя това съзвездие като път, посипан от слама, и обяснява неговото създаване или появяване по тоя начин:

“Веднъж един кумец бил на гости в кръстника си. Тази година зимата била много зла и храна за животните нямало и те умряли. Кумецът видял в кръстника си много камари слама и вместо да поиска, той отишъл и откраднал. През нощта докато всички спяли, кумецът станал, напълнил един кош със слама и си отишъл. В тъмното кумецът не видял, че коша е пробит и вървял, а сламата се изсипвала и правила след него следа. Когато стигнал в къщи, що да види: в коша не останало нищо.

На сутринта станал кръстника и видял, че кумецът си отишъл. Станало му болно, че кумецът си е тръгнал, без да се обади, но се премирил. Излезнал на двора и познал, че в камарата от сено е бъркано, отрадната е слама. Обул се и тръгнал по следите на изсипаната слама. Ходил, що ходил, и следата го довела право в къщата на кумеца.

-Бре, куме, бива ли така? Не можа ли да поискаш? Краде ли се, от кръстник?

Кумецът отговорил:

-Хък, мък, аз не съм кръстниче, вера ти казвам.

Тогава кръстникът казал:

-Нека се запали тази открадната слама и никога да не гасне, та да се знае и помни кога е кумец откраднал от кръстник.

Така и станало:сламата се запалила и гори и до ден днешен“.

Положението на звездите, служили на селянина земеделец и скотовъдец не само за часовник и календар, но и за земеделска и скотовъдна метеорология.

Зорницата, вечерницата и керванката показват на селянина коя доба е през нощта. Същото показват и съзвездията. По квачката, колата, ралото, мечката и кумовата слама селянинът е в положение да ви определи коя доба е през нощта, колко е изминало от нощта и колко остава до съмване.

Освен това по квачката, кумовата слама, ралото и колата селянинът е знаел да ви определи дали е настъпило пролет, дали е време да се сее пролетно, царевица, да се открива и реже лозето, да се сеят гръсти и лен. Той познавал дали е настъпило лято, трябва ли да се коси или жъне, дали е настъпила есен, трябва ли да се бере боб, орехи, сливи, грозде и пр., дали трябва да се приготвя листница и шума за стоката, дали трябва да се ягнат овците и тем подобни.

По положението на тия съзвездия селянинът знаел с една приблизителна точност да определи каква ще бъде годината— кишовита или суха, топла или студена, ще има ли плодородие или няма да има и в какво ще бъде плодородие, а в какво не.

Те са едно много ценно знание за нашата родна метеорология.

Опашата звезда. Това чудесно небесно светило със своето рядко появяване на небесния свод е привличало вниманието на народа и е будило във вярата му големи опасения и страхове; затова винаги, когато се е появявало то, е давало храна на различни тъжни предсказания. Опашатата звезда се праща от бога за личба, т.е. да предскаже на човеците нещо много лошо, което има да стане: или мор по хората, като чума и холера, или мор по добитъка, или глад и суша, или, което е много страшно — зли години, войни свързани със сеч, пожари, опустошения и робене.

В това се съгласяват всички бабички и старци без изключение.

„Когато беше се появила опашата звезда — казват дядовците от с. Камено поле, — то стана Кримската война и умря руският цар. А преди Кримската война била се появила пак опашата звезда, тогава пак имало война между московеца и турчина, било голям глад, големи патила за народа, а после дошла и чумата.“ ( войната през 1828 г.)

Метеори, падащи звезди. Падащите звезди, които се забелязват особено често есенно време, народът обяснява, че това са летящи из въздуха змейове и змеици, които хвърчат из пространството или падат на земята (в някое село) за да грабят моми.

Има година, когато падащите звезди са в изобилие.Това показва, че много змейове прелитат на далечни страни. А това предвещава, че ще има някъде война (битка).

Имало е да падне камък на земята, но това не е звезда, а камък, който господ пуща за личба, т. е. подсеща човеците, че правят беззаконие.

Вярва се, че някога са падали камъци от небето, а и сега ще дойде време, та пак ще падат за хорските грехове. От там и приказката: „Не град, но огън и камъци ще падат, както сме се избеззаконили.“ (Търновско.)

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов