Спане

Лятно време челядта в една задруга спи вън на гумното на двора или под кошовете, в къщи или в гривицата се спи само когато вали дъжд.

Зимно време всеки бяга в къщи, в зимника и в стаите.

В къщата има два одъра, които са постлани. На тия одъри спят старите мъже или мъже, останали вдовци, в стаите спят по-младите, а неженените – в зимника.

Постелката се състои от рогозка, черга и възглавница. Завивка е само една голяма черга. Както постелката, така и завивката са бели черги с цветни – червени, жълти или черни бразди. Шарени черги има но те много рядко се използват за постелка, а още по-рядко за завивка. Шарените черги се постилат само на тържествени празнични дни.

На една постелка лягат и с една завивка се завиват всички членове от едно семейство и то по такъв ред:най-накрая ляга мъжът, до него жената, после най-малкото дете, след него по-възрастното и така на ред, а на другия край ляга най-старото дете. Най-малкото дете, за да легне в леглото, трябва да е навършило две годинки, иначе то лежи отделно в корито или люлка; в такъв случай жената ляга на другия край за бъде близо до детето.

Момче спи в леглото до 8-та година, а най-много до 10-та; навърши ли десетата година, то завива навуще, запасва гащите и вече излиза от общото легло, а това ще бъде зимникът при впрегнатия добитък.

Момиче спи в общото легло до 12-15 години, а после ляга и се завива отделно, но в същата стая. Като навърши 16-17 години, излизат от  стаята и отиват в избата или в зимника, където лягат всичките моми от задругата.

Възглавниците винаги са шарени, т.е на червена основа пребразнден вътък от разноцветни бразди. Тия възглавници са напълнени със слама, а много рядко с шушляк/листове, с които е покрит кукурузат на стърка/.

Лятно време, през летните къси нощи и дългите горещи дни селянинът и денем и нощем е зает с работа, не знае ни спане, ни почивка. Късно вечер върнал се изморен от тежка дневна работа гледа да вечеря надве-натри и ляга, защото във втори петли/рано/ трябва да става и да отива на далечната нива, където трябва да го завари зорницата.

Есенно време, когато полската работа намалее, старите като вечерят си лягат, а младите остават до сред нощ, потайно доба:момите и момците седенкуват по седенките, а булките и мъжете им седат:едни работят, а други приказват.

Зимно време, после вечеря, жените по зимниците или в къщи работят до сред нощ, а мъжете, налягали на одровете или насядали покрай огнището, слушат нескончаеми приказки, пословици и гатанки, с които си съкращават дългите зимни нощи.

Сутрин рано в трети петли, всичко що е в къщи работно, трябва да стане, да е будно, да се омете и да е готово да почне своята дневна работа. Съмнилото трябва да зарави огнището накладено, комина запушил и къщата пометена, а когато слънцето огрее, то трябва да засече всички на работи.

Ако бъдете на село и наблюдавате колко работи селянинът и колко спи, ще помислите, че той никога не спи.

Лятно време:до сред нощ кола скърца, идейки от поле, мъжете викат, момите пеят, връщайки се от работа; на кладенци и чешми е глъчка и смях –  и всичко това утихва само през времето, което се казва потайно доба. Кукуригне ли петелът, колата отново заскърцва, хората говорят, кладенците и чешмите наехтяват – всичко пак е живо, пак е на крака, тръгнало на работа.

Есенно време: досред нощ седенки, песни, возене на снопи,вършитба, берене на кукуруз, на лозе, оране угар и пр. работи полски, селски.

Зимно време е тихо. В зимниците смях, песни; моми работят и пеят; в къщи край огнището пак смях:приказки, пословици и гатанки. Заспиват и на първи петли пак всичко отначало.

Това е спането на селянина. Той спи като заек. Селянинът с едното око спи, с другото е буден.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис