Метене в къщи
Сутрин като станат жените, първата им грижа е да накладят огъня, а после да пометат къщата. Да се мете къщата всяка сутрин е обичай, който е стигнал до обред: „къща неметена не е къща“. Метенето се върши рано : „не е си още къщата помела“ значи мързелива. Преди да се помете, трябва да се поръси за да не се вдига прах.
Мете се от вратата към огнището, не трябва да се мете от огнището към вратата. Ако се мете от вратата към огнището е добро, обратното е лошо, ще умре някой из къщи.
1.Метене с метла – метлата се прави или от татарско просо или от трева, наречена метлица, или от трева наречена главоч.
Татарското просо се сади около бостаните или около нивите. То трябва да е пренесено заедно с дините, а названието му татарско означава, че е донесено от Крим или от друга татарска земя. С татарското просо се бележат границите и междите на отделните бостани, насадени с любеници и дини. Като узрее просото, секат го и го бъсат, за да отберат семето. От китката се прави метла, с която се мете.
Метлици е растение, което расте по полето и се бере само на Еньовден, после се суши и се вързва на снопове; тия снопове са метли с които се мете. На тях поверието дава голямо значение: те са първобитните наши метли, преди да бъде пренесено у нас татарското просо. Селяните предпочитат да метат с тях, отколкото с друга метла, защото се берат на Еньовден пазят къщата от лоши дихания.
Главоч е също трева, висока около един лакът, но има и по-високи около два. Ниският главоч се казва бел главоч, а високия черен. От черния главоч правят метли, но само за да метат гумното във време на вършитдба; употребява се и в други случай като метла но много рядко.
Търнометка-това е петият вид метла, която се употребява. Прави се от храсти:тръни, млади дървета и от клинове. Те се връзват в един сноп и служи за метла. С търнометките се метат гумното и то само да се вземе едрата смет:слама, сено, клечурляк и др. Когато се помете къщата сметта се събира в особен уред наречен фараш. Прави се от дъски. „Фарашът“ е епитет, с който жените укоряват някой мъж и този укор се счита за много тежък. Също е укор и за жените.
- Когато се помете и събере смета във фараша, хвърля се на сметника, т.е място определено за сметта.Сметникът не трябва да бъркаме с бунището или купището, където се хвърля торът от добитака. Бунището и купището не се считат за нечисто, докато сметникът е нечист и не смее никой да го гази.
- Хвърляне на сметта- когато жената изнесе смета да я хвърля, ще гледа да не бъде с лицето си към изток слънце, нито пък да я хвърли срещу слънцето; трябва да застане така, че да гледа към запад. Вярват, че сметта, хвърлена на изток и срещу слънце, запрашва очите му и то кълняло. Като се хвърли смета трябва да се изтърси метлата. Сметникът е оградено място, за да не може някое дете да отиде на него, защото ще излезнат лоши пришки.
- Вярвания за метлата. В народната медицина и в поверията метлата играе голяма роля. Когато се бае на лехуса и на новородено от „истравци“, метлата е при бабата. За да се не „истрави“ майката и новороденото, когато няма никой при нея, слагат до родителката метла. Когато някой е болен от „уплаха“ — уплашил се, лекува се с баене. Между другите обреди при това баяне се прави и следното: надвесва се кръгът над огъня и болният прескача кръга и огъня: когато прескача кръга, баячката го бие с метла. Здрав човек, а особено мома и момък, се не бие с метла, защото няма да се ожени.
Когато някой се попикава порастнал, лекуват го с баене. В тоя случай го вързват с веригата и го водят на три къщи, къдетото дават „трички и корички на пикльо“; когато му дават тия „трички корички“ бият го с метла.
В народните песни се пее, че метлата на на нашата мома не е била обикновена.
Гюргена мела дворове
Със босилкова метлица
С тратурова лопата.
от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов
Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис