СТОПАНИН (СЛУЖБА, СВЕТЕЦ. КУРБАН)

Всяка къща има свой покровител, който е невидимо същество и който пази къщата, пази децата на тая къща, пази стоката и предупреждава за някое нещастие или напаст, което се готви или има да дойде.

Тоя покровител се наричал стопанин, или сейбия.

Тоя стопанин от начало е бил някой виден член от къщата като: войвода, поп, владика, калугер или знатен селски първенец. След смъртта си тоя виден член е пазил къщата, децата и стоката. Когато са минавали много години, почвала е челядта да гледа на тоя стопанин като на небесно същество и да го тачи като такова; на деня, когато е починал или когато е проявил някаква тайнствена помощ върху къщата — избавил е къщата от беда, напаст или се е явявал на сън на домовладиката и го е предупреждавал за някаква настъпваща беда, тоя ден се посрещал с тържества, жертвоприношения и празненства.

Службата е много важна част от народния бит “без служба къщата е пуста къща“, „Само циганите нямат служба“.

Службите са само през зимно време, през лятото няма, на мястото на службата са установени оброците.

По-късно, когато християнството е внесло нови понятия в народното вярване, тогава тоя стопанин-покровител е прекръстен на светец и избиран е тоя светец, който се падал по християнския черковен календар на тоя ден. От там и по тоя начин е установена службата, светецът или курбанът.

Понеже задругата се разчленявала на семейства и къщи и е ставала цяла многобройна семейна еднокръвна махала, наречена в Западна Българин влака, то службата, светецът, курбанът бил запазван във всяка къща и във всяко семейство от тая влака.

На тоя ден домашните приготвят нужните неща, за да бъде отпразнувана службата, светецът или курбанът колкото се може по-тържествено. Тези нужни неща са: жертвата или курбанът, обредните хлябове, коливо и други гозби.

Когато е въведено християнството, добрия дух е заместен с един от християнските святии и в негова чест е устройвано почти тридневно празненство.

Службата или светецът е установена от незапомнени времена. Да се измени денят на службата, или да се изостави самата служба е голям грях и влече след себе си голямо премеждие за цялата къща.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов

Жива старина-книга 3-Димитър Маринов