ЖЕТВА, ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ ХЛЯБОВЕТЕ И ГОЗБИТЕ НА СЛУЖБАТА.

Обредните хлябове, които селянинът меси само за служба, за свстец са следните:

а) Хлябът «Св. Петка».

б) Хлябът «Вечерница».

Тоя обреден хляб се меси само за вечерта срещу денят на светеца или службата и има формата, на фиг.№:25, 26 и 27.

в) Хлябът Литургия

Литургията е обреден хляб, който, се употребява и при принос на смърт. На служба има друга форма, фигурите:№ 28 и 29.

г) Параклис има формите представени във фигурите: № 30 и 31. .

д) «Светец», «светъц», Колач, «шарен хляб» или «Боговица». Тоя обряден хлеб е представен във фигурите: № 32, 33, 34, 35, 36, 37.

е) Троянка-Хлябът троянка, която се употребява при принос се употребява и на служба.

ж) Овчарница или овча кошара.-Тоя обреден хляб, който е представен във фигурите: — 38, 39 и 40. Във фигурата №38 несклопения кръг представлява обора, в когото са затворени агънцата, представени тук чрез топчетата, а отворът е трълото или вратата на оборът.

Във фигура №40 освен оборът и агънцата са означени още и овчарската тояга, която е направена в средата на трълото и страчовете (ед.число страч), около оборът, в които спят овчарските псета, за да пазят стадото от вълците и други хищни зверове.

Фигурата №44 представлява розите на къосема (овен) или дзвънкарката (овца), които водят овцете. Единият край от рогата (а) е чаталест и това е овенът, другия (б) е едноставен и това е дзвънкарката. Двете от страните топчета са овцете.

з) Говежда кошара-Тоя хляб е представени, във фигурите: № 41 и 42. Несклопения кръг е оборът, в когото са затворени телците (топчетата) а пред търлото (а) стои кравата (б).

и) Кола-С хлябът кола, представен във фиг. №43 и 44 българската домакиня е отдала дължимата почест на най-главното оръдие на българина—земеделец, като се е потрудила в чест на колата да устрои обреден хляб.

й) Бъчва-Фигурата № 10 представлява обредния хляб «бъчва», в когото се виждат обръчете по два от двете страни, между които се вижда вранът (вран, дупка от горе на бъчвата, през които се налива вино в нея).

к) Гумно-Фиг. №46 представлява обредния хляб, наречен «гумно», сред което се вижда стожерът.

л) Колач-Фиг. №35 ни представлява колачьт, който се употребява само на бъдни вечер.

м) Младенецът тоя хляб е представен във фиг. № 47 и 48. Той се меси в чест на баба-шарка, пъпките на хлябът представляват самите зърна на сипаницата.

н) «Перашница» хлебче, което се употребява само на Великден. Формата на това обрядно хлебче е представена във фиг №51.

След обредните хлябове са гозбите, които се готвят на служба или светец.

Жертвата е била всякога: телец, овен или шиле, от там в Източна България се нарича курбан по турски. Тоя телец, овен или шиле са били заколвани и готвени на гозби различни по усмотрението на домакинята и по приетия обичай.

Телецът и овенът се насичат на късове и се готвят; шилето понякога се насича на късове, но в повечето случаи се пече цяло и после се дроби на късове и се яде.

Ако не е постно гозбите биват:

Варена глава с краката на овена или шилето, които са заклани за курбан.

Печено месо; яхния с месо и ориз; яхния с месо и лук; боб с месо; сърми с месо; пълнени чушки с месо, зеле (кисело), картофи, кромид, сушен зелен фасул, грах и праз лук Чорба на служба, или се готви много рядко, или никога. Чорба се не кади на трапезата.

Варят се още и зрял фасул и грах с месо, но в повечето случаи това месо е овча пастърма; пастърма овча или козя не се кади.

Птици, каквито и да са никога не се готвят, защото те не се кадят.

От зеленчуците, може да се готви какъвто и да е зеленчук. Случи или се обаче службата в постен ден, тогава се готвят следните гозби: тръкан боб; тръкана леща; тръкан грах; сарма от зеле с ориз; пълнени чушки; риба цяла или на парчета с ориз или с лук, зеле с ориз или булгур, подсладено с дървено масло или шарлан; картофи със зехтин; риба — шаран, платика и други, но с люспи, сготвени на яхния (топан) с ориз, булгур, кромид, или печени под връшняка.

Рак и гъби не се кадят; също не се кадят и охлюви, или плъжове или миди.

Коливо. Освен гозбите и хлябовете на служба се приготвя още и варено жито. Житото е чиста пшеница, приготвена нарочно за коливо. Като се свари, житото се смесва с мед или със захар и скълцани орехи. Туй смесено с орехи и захар жито се насипва в тепсия или блюдо и се посипва отгоре с печено чисто брашно, размесено със скълцани орехи.

Някъде се кади без никакви шарки, а в повечето места това жито се шари със зърна от грозде, със стафиди (сухо грозде), с резани от дюля, ябълки, а много рядко и с резни от круши.

Житото се кади на трапезата заедно с гозбите и хлябовете; след прекадяването то става коливо.

Прекадяването.

Трапезата, за да бъде осветена и предложените приношения да бъдат приети от светеца-покровител или духа-покровител, трябва да се прекади.

Някога това прекадяване е извършвал най-старият в задругата — станеникът. После, когато във всяко село започнало да се ръкополага свещеник, това кадене е извършвано от него. Много пъти обаче и днеска, когато свещеникът липсва от село или в село е, но няма възможност да дойде да прекади, тогава това кадене извършва пак най-старият в къщата.

Тия случки днеска обаче са много редки; всякога ще се чака свещеникът да дойде да прекади или очете трапезата.

Каденето се извършва с глинена кадилница, наречена ручка, и с тамян.

ВЕЧЕРНИЦА

Вечерта срещу самия празник слага се малка трапеза, на която се канят само близки роднини или съседите. Тая трапеза се слага в чест на светеца, с която се посреща, понеже се вярва,че светецът-покровител или духът-покровител е дошъл още вечерта.

Тая трапеза се казва вечерница. Такава трапеза се среща само в Западна България: в другите краища някога е имало такава трапеза.

И вечерницата се кади,както всяка трапеза, и на нея има обреден хляб, гозби, коливо, само че в тоя случай няма такава тържественост, както на самия празник.

За да присъстват някои от роднините на вечерница, трябва да бъдат калесани (поканени) с бъклица още от рано. Като почне да се стъмва, жените слагат трапезата, хлябовете и чакат само да дойдат гостите и да се прекади.

Вече е малка вечеря, поканените гости са дошли и са насядали около сложената трапеза. Жените насипват гозба в паниците и ги слагат пред гостите. На чело на трапезата са сложени: вечерницата, върху вечерницата коливото, в което има забодена вощена свещ и до коливото бъклица с вино.

Донасят в кандилницата огън, слагат в огънят тамян и всички стават на крака и гологлави присъстват на прекадяването на трапезата. Прекадяването извършва най-стария мъж в къщата и то по следния начин. Ще се прекръсти и ще вземе кандилницата да прекади трапезата от дясно на ляво; после ще вземе кандилницата в лявата си ръка, а с дясната ще се прекръсти; като свърши прекръстването, отново ще вземе кандилницата в дясната си ръка и пак ще прекади. Това ще направи до три пъти. Като свърши прикадяването, ще даде кандилницата на жените, и сега идва ред да се разреже вечерницата. Рязането на тоя обряден хляб става по следния начин и се съпровожда със следния обряд.

Хлябът ще се разреже на кръст на четири части, но така че тия четири части да се държат само на горната кора на хляба и да могат лесно да се пречупят. На средата на хляба, където се кръстосват двата разреза, ще се сложи малко от коливото и ще се сипе малко вино. След това най-стария ще хване едната половина на хляба, а другата половина ще хване друг мъж, обикновенно най-стария от поканените роднини и то тоя, който е седнал до домовладиката, и ще пречупят хляба на две половинки.  След това двамата мъже ще се обърне към стоящия до тях мъж и ще пречупи половинката на други две половинки или четвъртинки, като повтарят думи: Христос посреду нас. Ес помежду нас. Като се свърши това пречупване, обрядът се счита за свършен, всички сядят покрай трапезата, и вечерята почва. Всеки, преди да почне да яде, трябва да опита от коливото, да хапне от вечерницата и да сръбне от бъклицата вино.

Вечерята продължава до сред нощ, и след това всеки си отива в домът, като знае че на утрешния ден пак ще дойде и то вече на същинска служба.

ДЕНЯТ, ПРАЗНИКЪТ

На самия ден жените са станали рано и едни от тях готвят гозбите, а другите приготвят другите нужни неща, за да се посрещнат гостите, близки роднини и комшии, които са калесани, поканени още от вечерта.

Домовладиката, пременен в празнична премяна, ще отиде в черква, ако има такава в селото, или в манастира, ако има близо такъв. В черква ще бъде отнесено и коливо с хляб да го очете попът. В това време жените са приготвили и наредили трапезата, сложили на нея обредните хлябове, вино и коливо и гозбите в грънците готови, а печеното под връшника — вече опечено.

Вече е обяд и гостите са дошли. Дошъл е и свещеникът и редът е да се кади.

Трапеза. Трапезата е сложена, на челото на трапезата е сложено коливото, до него главата и краката на овена или шилето (ако се блажи) или шарана (ако се пости), а до тях са сложени обредните хлябове.

Като наближи обяд, гостите са пак дошли и чакат да дойде попа, да прекади.

Попът взима кадилницата, прекадва трапезата с гозбите, хлябовете и колилото, като обикаля цялата трапеза три пъти. После прекадяването реже един от обредните хлябове, а именно светеца, и взима порязаник /по-голямо парче от боговицата, прясната турта и от един кисел хляб/. Освен това попа взима за прекадяването и пари. Хлябът боговица не се реже: тя стои цяла на трапезата. Ако е заклан овен или шиле, то главата и краката са сварени цели; попът взима ухото от главата и два крака. Другата част се раздробва на трапезата и се яде.

Хлябът „Св.Петка“ е първия от обредните хлябове. Този хляб се кади, но не се реже, него ще реже самия домовладика и то на втория ден, на патерица.

Боговица, светеца, колача или шарения хляб е втория обреден хляб на службата. Тоя хляб се кади и реже.

Параклиса или литургия е третия обреден хляб.

Прясна турта е четвъртия обреден хляб.

Тая трапеза не се вдига цял ден. Гозбите само се променят.

Тоя ден в тая задруга е пиршество и всеки пътник може да влезне и да седне на трапезата. На всеки нов гост се слага нова гозба т.е. в друга паница.

Ако къщата е заможна, каквито са били някога нашите задруги, за тоя ден на трапезата ще се намерят един или двама свирци или гъдулари, които ще свирят на гостите да ги веселят и ще пеят песни. Предпочитат се такива свирци, които са и вещи песнопойци. Песните, които се пеят в тоя случай, са исторически и религиозни и носят име трапезни или седални песни. Любовни песни тук не могат да се пеят.

Трапезата се вдига едва после голяма вечеря, т.е. вечерта много късно.

Имало е обаче случаи, когато гостите са осъмвали на трапезата и посрещали деня, наречен патерица.

Службата е замествала днешния имен ден. Имен ден някога не е бил познат. И днеска за старите наши селяни имен ден е непознат, а празнуват службата или светеца като празник на къщата, на семейството.

Понеже днеска задругите са изчезнали и от тях са образувани семейства или къщи, то във всяко село ще се срещнат такива случаи, че една служба да служат или славят десетина, па и повече семейства.

ПАТЕРИЦА

Народното вярване утвърждава. че светецът-покровител си е отишъл, но в задругата остава още неговата патерица, т.е тоягата му, с която се подпира. В чест на тая патерица се слага третия ден пак трапеза, обаче вече много скромна и без кадене, без обредни хлябове и без коливо.

На тая трапеза се слагат гозби,които са останали от предния ден, също и хлябовете. На тая трапеза домовладиката с жена си ще ядат боговицата от която едната половина оставят пред иконата, а другата чупят и ядат на трапезата.

Половината хляб при иконата после отнасят на нивите и там я разчупват на ситни залци и ги хвъргат из нивите за бога. Тоя обичай обаче съществувал някога, днеска го няма.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов

Жива старина-книга 3-Димитър Маринов