Топола; Трепетлика; Елха и бор; Бук; Калинка
- Топола
Топола, наричана в песните „тънка-висока“, „бяла-лъскава“, има значение в народната вяра.
Чутурата, връчва (уред, в който се кълца сол) се прави само от топола, защото, ко гато гърми и треска, там не пада, където има чутура от топола или има по окопа насадени дървета топола.
В народните песни се предава, че тополата влияе върху хубостта на момата:
“Кога ме мама родила,
У градина е влезнала,
На мермер камик стояла;
Вос топола е гледала,
Та сам висока порасла.“
Има села и места: Тополово, Тополовен.
2. Трепетлика, треперушка
Трепетлика, треперушка е един род то пола, чиито листа винаги шумят и треперят дори и в най-тихо време.
Според народната вяра тя е наказана от св. Богородица
Когато се родил млада бога и коледарците оповестявали това важно събитие на света, то се спряла гората и водата да послушат тая нова песен. Само трепетликата (треперушката, синитликата) не се спряла. За това божа майка я проклела:
“Ой та тебе, триперушко,
И от нине дор до века
Да трипереш и със вятар,
И със вятар и без вятар.
Под сянката й никой не бива да седне.“
3. Елха и бор
Елха и бор растат само по високите планински места, усои и присои, т. е. там, където другите дървета не могат да стигнат.
Под техните сенки почиват самовилите, елените, кошутите и сърните. Планинските неначнати езера, дето се къпят самовилите и в които пият вода елените, сърните, кошутите и орлите, са обгра дени само от елхи и борове. Ето защо народната вяра им придава някаква тайнственост и буди религиозно почитане.
Елхата и борът са символи на невинност, на радост и затова на сватбите в селата, разположени край планините, дето расте елха и бор, елхата, накичена с цветя, се носи пред мла доженците и на трапезата пред кръстника стои, докато се свърши сватбата или поне докато булката бъде въведена в чертога и излезе от него вече като невеста.
Елхата и борът са възпяти в много обредни песни. Момата и невестата се наричат „тънка елха“.
Има села и места: Борово, Боровица, Борован.
- Бук
Бук расте също по високите планински места и народната вяра го тачи като свещено дърво; народът го почита и гледа на него с благоговение.
На буковите дървета живеят самовилите и други лоши същества.
Букът е възпят в народните ни песни.
Има села: Буковен, Буков дол.
5. Калинка/Нар/
Калинка е дърво, което народната вяра е възприела като дърво на младост, на любов.
В сватбите калинката играе важна роля; във венеца невестински трябва да има калинка, защото тогава младите ще се обичат.
“Дотекла е вода тунджалия.
Докарала дърво дафиново;
На дървото премлада невеста.
На глава й венец от калинка,
На венеца китка размаринка.“
Тук венецът е от алени гроздове, които ражда калинката.
Калинката расте дива в планините, но садят я и в дворовете зарад хубавите й алени гроздове.
Песните пеят:
“Садила мома Да си ми върже
на двор калинка: бързата коня,
Хем я садила, И да закачи
хем й поръчва: тънката пушка.
Расти ми расти, Кон да гризе,
тънка калинке, тънка калинка.
Да ми порастеш, Ща му накърша
тънка висока, чървен триндафил,
Със двеста стебла, Та кон да гризе
със триста клони. чървен триндафил.“
Та си ми дойде
първото либе,
Кладенците, които избликват под някоя калинка, са въз пети в песните, защото в тях водата е особено студена.
“Ще да поят студна вода
На кладенец калиньовец.“
В Западна България една невеста, снаха, която дохожда в къщата на мъжа си, казват калина, калинка на първата му по-млада от него сестра.
от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов
“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов