Лиляк; Дафин; Круша; Ябълка; Череша, дюла, слива

1. Лиляк

Лиляк е също от почитаните и възпети дървета в народната вяра.

Цветът на лиляка или люляк (червен лиляк) заема място в моминските китки и венци; според народната вяра лилякът запазва момата или булката от лоша среща, от лоши очи и от магии.

В градината на момата трябва да има непременно лиляково дърво, защото славейчетата, другарите на момата, вият гнездо в лиляково дърво.

Имена на места: Лиляче, Люляков

2. Дафин

Дафиново дърво не се сади по дворищата, защото се вярва, че то само никне, където иска и там, където изникне, много хубаво е за тая къща. Някога често е изниквало по дворищата и се считало като поличба. От листата му някога са правели, венци за младоженците при сватба.

Дафин, дърво е възпято в песните:

“Там никнало дърво дафиново;

Корен пущило Кара Влашка земля,

Вие високо до Вишнего Бога.

Клоне клонило свата Румелия;

Листе листнало все кара грошове;

Цвят е цъфнало все дребен бисер;

Род е родило все злати ябълки.“

Имена мъжки и женски: Дафин, Дафина.

3. Круша

Расте дива по нашите гори, особено по нивите и ливадите.

Когато требят (чистят) и коренят гората, та правят ниви, внимават да остават всички крушови дървета за сянка през време на жътва или коситба. Това се прави, защото се вярва, че под сянката на крушата може да се връзват люлките на децата без страх, че ще бъдат изтравени/повредени/. Под сянката на крушовото дърво лоши създания, които се навъртат около люлката на детето, за да му напакостят, не смеят да пристъпят. Ето защо майките без грижа връзват люлките под круша.

Лятно време от цвета и листата крушови вият венци момите от зла среща, а зимно време — на Бъдни вечер, трапезата не се кади без сушени круши.

Крушовото дърво се счита още и като пазител на нивата.

В коледните песни и в благословийте крушата се възпява и благопожелава:

“Сред нивица, крушица,

Под крушица, люлчица.

Във люлчица, детенце.“

В песните крушата се представя в два вида: „круша дробница“ „круша червенушка“.

Има места и села: Крушово, Крушевица

4. Ябълка

Ябълка расте дива, но я засаждат и по-дворовете; сади се заради плодовете, но повече се сади и заради важната роля в народната медицина и народното вярване.

Поливки, които правят за лекуване на някои болести, се правят под ябълка.

Трудна /бременна/ жена, ако иска, детето, което ще роди, да бъде червенко в бузите, трябва вечерно време след заход слънце да отиде под ябълката и да погледне в дървото – ако е зимно време; в плодовете – ако е лятно.

“В ябълка е гледала,

За туй съм червеничка“ — отговаря момата на момъка, който я пита защо е толко хубава.

Когато умре момък, мома или млада невеста, правят му оруглица /знаме/, която забиват на гроба при главата. Това е заменяло кръста. Тая оруглица е цяло дръвче малко, отсечено при самия корен, с листата, а клоните, колкото ги има, са със заострени върхове. Това дръвче не може да бъде друго освен ябълчица. На всеки заострен клон има забодена позлатена (т.е. покрита с жълт варак) ябълка.

Вярва се, че тая оруглица от ябълково дърво отива с душата на умрелия и й помага по пътя като другар. Когато изсъхне дръвчето, което се забожда на гроба, вярва се, че душата е стигнала до рая и там оруглицата се е разделила с нея и се върнала, защото тя не може да влезе в рая.

На сватба, при кръщене, раждане и други религиозни обичаи и обреди червената ябълка или позлатената се явява на първо място.

На принос коливото (вареното жито) се шари с ябълки и така се кади.

Мълчалата вода на ладиите с котела, ако няма трендафил, слага се да нощува под ябълка, круша, слива или череша.

Булката в дома на мъжа казва ябълка на най-младата си зълва, т. е. мъжова сестра.

 

5. Череша, дункя /дюла/, слива

Черешата, дункята и сливата са по-малко застъпени в народната вяра, но все пак се наслаждават с едно религиозно уважение.

„Вишня-череша“ е възпята в сватбарските песни, дункята — в моминските, а сливата — в жътварските.

На Бъдня вечер трапезата не се кади в някои места без сушени череши, сливи и без дункя.

Има женско име –  Дункя, а и нарицателно: невестата, най-малката сестра на мъжа й, е дункя.

 

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов