Леска; Глог; Трън; Дрян; Чемширово дърво; Гора

1. Леска/Лешник/

Леската според народната вяра се представлява като кръстник (кум) на змията и ето защо селянин, когато ще пътува, не ходи без тояга или кривак, но тая тояга трябва да бъде дрянова или лескова, защото, в случай че срещне на пътя си змия, ще може да я убие по-лесно. От ударите с друга тояга змията може да не умре и да се хвърли на човека, но ударена с лескова тояга, тя веднага умирала.

Има села и места: Лясковец, Лесков дол, Лесково.

2. Глог

Глогът според народна вярата има магическа сила, че от него бягат всичките лоши същества и човек, който носи със себе си тояга от глог, може да пътува без страх нощно време през всички самодивски игрища, през реки и покрай самовилски кладенци. Обикновено от него правят кръстчета и ги носят на шията, защото глоговата тояга не е практична за отбрана, че се чупи лесно.

Има женско име: Глогинка.

Глог носи название човек, който вижда и има сила да убие вампирите.

Има села: Гложене, Глогово.

3. Трън

Трънът според народната вяра пази от чума, холера и други болести. Във време на чума, холера, сипаница/шарка/ бягат в трънливи места, защото там тия болести не могат да проникнат. Ето защо всички дворове селски, като се оградят с окопи, тия окопи се затрънват с тръне. Прелезите през тия окопи се затварят пак с тръне.

Във време на вършитба метат тока (хармана) с трънометка (метла, направена от цял трън).

Това правят да не долети змей, за да грабне някоя от момите или невестите, да не се извива вихрушка, та да отнесе врахьта (овръханото жито).

Има места и села: Трън, Трънково, Тръница, Тръно поле.

4. Дрян

Дрянът се счита за най – яко дърво след чемшира и като такова той е символ на здраве; а понеже се счита още и като дърво, което най – дълго живее, то се взима и за символ на дълъг живот. Освен, че е най – яко и дълговечно дърво, то цъфти и най-рано и това предвестява, че зимата вече е на път да си отиде, а пролетта вече иде. Поради това цветът му е символ на радост, на младост.

Дрянът с пъпките, дървото и цвета играе важна роля в много обреди и религиозни обичаи.

Така на Игнажден – полазниците, на Малка коледа – коледарците, на Сурваки – сурвакарите ходят по къщите да полезват, да коледват и да сурувакат човеците и добитъка с дрянови пръчки.

На Бъдня вечер на трапезата има дрянови пъпки, които се кадят заедно с всичко друго, а после ги пукат на огнището за здраве и да си опитат късмета.

В мълчаната вода на ладиите при пеенето на пръстените ще има дрянви клончета с цъфнал цвят.

На сватбата ще има дрянови цветове, също на кръщене.

Плодът — дренките, не се срещат в обредите и обичаите, само на Бъдня вечер сушени ги кадят.

Както цветът е предвестник за приближаването на пролетта, така и плодовете — дренките, са предвестници за приближаването на есента.

“Дойдоха дренките,

Дойдоха и седенките“

се пее в песните, т.е. че лятото вече се минало и настъпва есента със своите дълги нощи, през които се правят седенките.

Има места и села: Дряново, Дрянково, Дряно поле.

5.Чемширово дърво

У нас чемширът се сади по градините за неговата трайна зеленина и се счита като храст в реда на цветята; от него правят китки.

Но в песните чемширът се възпява като дърво голямо — чемширово дърво, което се счита за най-яко и дълговечно дърво.

В песните коледарски и любовни се възпяват „чемшир порти“, „чемширови порти“.

„Потропахме на чемшир порти“ — пеят коледарците.

„Портите му са чемширови“ — се пее за портите на нашите боляри.

Чемширът заема място в обредите и обичаите. На сватба китките, които раздава невестата след чертога, са чемширови — знак на чистота, че е излезнала чиста, целомъдрена.  Ако не излезе чиста, вместо чемшир праща се на баща й сушена коприва или друго сушено цвете.

От чемшира се правят кръстовете божигробски и светогорски.

6. Гора

Всичките тия дървета и други, които растат по планините, съставляват общото понятие гора.

Гората, земята, водата и огънят според народната вяра са четирите вещества, без които човек не може.

Тя е персонифицирана: говори, пита, отговаря, плаче, тъжи и ликува.

Гората обикновено се счита като нещо тайнствено и усамотено, в която обитават самовили, самодиви, вещици и други лоши дихания; в гората обитават и дивите животни и зверове. В гората не обитава човек, нито домашните опитомени животни и птици.

Ето защо в баянето, което играе важна роля в народната медицина, болестите се пращат или пъдят да отидат в: „пусти гори, дека петел не пее, дека куче не лае, дека кумин не пуши“.

Във всичките приказки гората се представя като тайнствена, препълнена с чудовища.

 

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов