Пшеница; Ръж; Просо

1. Пшеница

Пшеницата е най-много възпята и най-религиозно почитана.

Тя се почита като: нива(още треви), плод(зърна) и като хляб.

Като нива е възпята с епитети „нива хлебородна“.

“Пченица църнокласица.

Бяла белия, пченица загария.“

В чест на нивата, на снопа и на кръстците на хармана се месят особени обредни хлябове.

На зърно тя се вари и кади като жертва, наречена коливо.

Без варена пченица не може да се извърши оброк, религиозен обред, погребение; като хляб тя е предмет на голямо религиозно почитание.

На хляба селянинът гледа като на свят предмет: преди да започне да яде хляба, той се кръсти; когато изпусне или настъпи хляб, той го взима и целува.

На хляба се кълне, трохите дори от хляба не смеят да бъдат тъпкани с крака или хвърлени на боклука, защото това представлявало най-голям грях.

Във всичките обреди и жертвоприношения хлябът, било като прост хляб или обреден, заема първо място и служи като най-свято жертвоприношение.

За да има житото клас, от който се прави хляб — трябва да се благодари на кучето.

„Класът някога бил много голям: от корена, та до върха имало жито; веднъж една жена взела, та си обърсала детето с класа и господ се разсърдил, и вдигнал го нагоре да няма клас. Кучето, като видяло как Господ дига класа, казало:

-Боже, остави това малко за мене.

И господ се смилил, та оставил клас на върха.“

2.Ръж

Ръжта в песните се нарича „хлебородна“:

“Не разпущай сиво стадо,

Покрай ръжье хлебородни,

Край пченица чернокласа.“

Хлебородна (плодородна) я наричат, защото много рядко има лоша година и се раждат навсякъде и в най-високите и най-каменистите места.

Ръжта няма онова уважение, каквото има пшеницата.

Ръж не се вари на коливо и не се носи в черква, ръжав хляб не се кади и не се прави обреден хляб от ръжено брашно; на сватба, на кръщене, на смърт и в приносите се меси хляб само от пшеница или чисто жито.

За това пренебрежение към нея според вярата на народа виновна е самата ръж, защото, когато св. Богородица, като родила Христа, сложила го в скута си и отишла в нивите, всички ниви и класове й се поклонили, само ръженицата не се поклонила, затова и св. Богородица я проклела: „много да ражда, но малко да се яде и в църква да не се носи“. Пшеницата, като тръгнала да за черква, минала покрай ръженицата и я повикала:

– Хайде да отидем в черква!.

Ръженицата се засмяла и рекла:

– В черква ли? Я си и оттука гледам черквата.

За това господ я проклел в черква да се не носи.

3. Просо

Просото, преди да се донесе царевицата в България, е било главна хлебна храна на селяните, понеже то е расло и расте навсякъде.

От просеното брашно са месили и пекли хляб, наречен и до ден днешен просеник. Днеска  на неговото място е царевицата, а просото служи за храна на домашните птици и животни.

Просото в селския живот се нарича още „захрани дете“, защото някога детето, когато е идвало време да му се даде хлебна храна, захранвали го с просена кашичка; това се правило защото се вярвало, че детето през целия си живот щяло да бъде сито, понеже просото е белег на ситост — „харчиш, харчиш и довършване няма“.

Просото се нарича още прольо. Това име му оставило житото.

Поверието гласи следното:

“Веднъж житото и просото се срещнали. Просото се присмяло на житото с думи:

– Добра среща, женско играло! т. е. жените, като месят, играят си с тестото.

На това житото отговорило:

– Дал ти бог добро, прольо!

Виното, като чуло това, рекло и то да се подиграе с просото и като го срещнало, рекло:

– Добра среща, прольо!

Просото му отговорило:

– Дал ти бог добро, разбий глава!

Виното се ядосало много, но се покаяло.

То пак срещнало просото и му казало:

– Добра среща, захрани дете!

Просото му отговорило:

– Дал ти бог Добро, весели трапеза!“

Просото се кади на Бъдни вечер, за да има спор в къщи!

С просото се лекуват някои болести; при баянето просото често се употреблява.

В дъгата жълта брезда според вярата народна представлява просото.

В пеперугарските песни, в които се моли господ да даде дъжд, казва се:

“Дай боже дъжд.

Да се роди ръж,

Просо, жито, ичмик и пр.“