Варива; Царевица; Тиква; Лозе

1. Варива

Варивата: боб, леща, грах, зеле, лук (кромид) и чесън (бял лук) се кадят на трапезата.

Боб, леща, грах, зеле се кадят във всички случаи: било на смърт, служба или принос.

Червеният лук служи всякога като основна храна: нито едно от горните варива не се готви без лук.

Чесънът се кади само на Бъдни вечер и го носят през Мръсните дни срещу караконджоли и други лоши същества.

Срещу уроки се носи чеснов лук, върху който е баяно.

На главата на родила жена ще турят чесън от уроки и от лахусите.

В народната медицина чесновият лук играе много важна роля.

Същото е и с червения лук. На родила жена се дава червен лук да яде, за да има мляко. Когато съседките и роднините идват при родилката за пръв път на богородична пита, всяка носи глава червен лук, за да има мляко родилката.

Червеният лук трябва да се яде, като се разреже главата на кръст, защото някога той бил казал:

„Когато ме ядат човеците, ако ме не разрежат на кръст, ще им докарам деветдесет болки, ако ли ме разрежат — деветдесет болки ще пропъдя.“

Чесънът пък казал:

„А пък мене, ако не турят нокът, т.е. ако не се люпи — ще им изкарам деветдесет болки!“ Затова чесънът трябвало да се яде с люспите.

Бобът играе роля в народното гадателство. Не може да се вража, т.е. да се гледа и гадае за бъдещето на някой, без боб; от там е и поговорките „да ти гледам на боб“, „така му се паднало на боба“.

Има имена на места: Бобово, Бобов дол, Бобошево.

Грахът, преди да се пренесе у нас царевицата, на Андреевден са варили и хвърляли в комина за здраве на мечката.

Има краище: Грахово.

2. Царевица

Царевицата, има най-разнообразни названия: кукуруз, муруз, папур, мамул, гълъби и др., тя замества днес като храна на човека и домашните птици просото.

Жълтата бразда в дъгата в някои краища представлява царевицата, т.е. ако тая бразда в дъгата е по-широка, ще да има хлебородие не в просо, а в царевица.

На Андреевден като жертва на мечката се вари царевица.

Царевичният хляб, носи названиего просеник, а някъде само мурузник, спружник — не се кади и не се носи в черква.

3.Тиква

Тиквата служи за храна на хората и добитъка.

Нейното място в обредите и обичаите се вижда само на Бъдни вечер, когато на трапезата не се кади без тиква или без баница с тикви, наречена тиквеник.

4.Винова лоза

Гроздето се наслаждава на едно високо религиозно уважение, почти равно на пшеницата.

Самата винова лоза е възпята във всичките наши разновидни песни: сватбарски, жътварски, обредни и любовни.

Според народната вяра грозде не бива да се яде преди Преображение. На тоя ден всяка къща носи грозде в черква.

На Трифоновден (1 февруари) се празнува в чест на лозята и гроздето, а също и за виното.

Виното се уважава и почита наравно с хляба. Преди да се пие вино, длъжен е всеки да се прекръсти и тогава да поеме чашата или бъклицата.

Както хляба, така и виното е застъпено като жертва във всичките религиозни обичаи и обреди.

На сватба на младоженците, преди да ги въведат в къщи, ще им дадат да пийнат винце, за да бъдат в любов и съгласие, да имат сговор. При раждане на родилката ще дадат пак винце.

На детето дадат да сръбне най-напред винце — това се извършва с цял обред, — отнася се край огнището и там се запойва, като се вярва, че ще бъде червенко в бузките.

На смърт без вино не може; гробът преливат с вода и вино, за да умилостивят земята да го прибере, да го не изхвърли.

Виното е кръвта на бога.

Виното се нарича в песните „весели трапеза“, но просото му дало още едно второ име — „разбий глава“.

Само хлябът и виното не се употребяват в магиите, защото с тях не ставалои магии, дяволите бягали от тях.

Голям грях е да се хвърли грозде или да се изсипе вино в нечисти места.

Има собствени имена: Гроздан, Гроздана, Лозан, Лозана.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов