Тополата и Дунката (дюла)

„Тополата е тънка-висока, ама на нея вият гнезда свраките и чавките:Дунката е ниска, ама нейните дунки се слагат на царската трапеза“-Народна пословица

В една градина, край един поток издигала се високо-високо една топола. Тя била тънка-висока, кората й – бяла-кадифена и лъскава, а листото й примазано, гладко, светло. С презрение тя погледала на околните до нея дървета, а особено тя не можела да търпи съседката си Дунка, която била ниска-крива, кората й сива-почерняла и прашна, а листата й –черно-зелени.

„Колко не мога да търпя край себе си тая ниска-крива, грозна, прашна и почерняла Дунка!“-говорила тя на гостите си, а себе си величаела, превъзнасяла и хвалила. Веселила се тя всеки ден с гаргите, чавките и бездомните кукувици, които пладнували (отпочивам на сянка в най-големия пек през деня.) на нея.

Скромната Дуна слушала всеки ден укори и пресмех, но мълчала и търпяла. И какво друго е можала да стори горката!

Минало се лятото, настъпила есента. Листата на Тополата опадали, гостите й вече не идвали, а тя сама била покрита с курешки. Колко е била гиздава и хубава през пролетта и лятото, толкова станала грозна и не за гледане през есента.

Дуната сега била противното. Истина, тя си била пак крива, пак грозна и прашна и листата й жълти, но като с бисери, тя била накичена със златни дунки, които блестели срещу слънцето и я правили хубава и да й се ненагледа човек. Децата на стопанина радостно скачали около Дуната, а Тополата никой не поглеждал.

Дунките били обрани и продадени, та ги сложили на царската трапеза.

Настъпила зимата, стопаните разкопали корена на Дуната, а Тополата продал на един циганин за чутури.

Сега Тополата се сетила за младите си години, за своя живот и сега познала колко е лош такъв животът и искала да бъде и тя като Дунката, но това било вече късно.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г