Гайдата, Мехът и Кожата.

„Гайдата свири, Мехът духа, но трябва да има кой да ги надува“. – Народна пословица

Гайдата и Мехът, като близки роднини на Кожата, отишли й на гости. Похапнали, попийнали и почнали да се разговарят.

Гайдата почнала да се хвали, че в селото си е много добре и на много голяма почет:свадба няма без да не я викат; кръщение няма без да не я поканят; сбор няма без да не я калесат.

Свръшила Гайдата, почнал Мехът. Той се хвалил, че нито ковачите, нито орачите могли без него, защото той раздухвал огънят, та се правили различни земеделски сечива.

Скромната Кожа слушала и мълчала; когато роднините й свършили, тя се позасмяла и рекла:

„Виждам наистина, че сте на голяма почет, и на голямо се държите, но я ми кажи ти, сестро Гайдо за да свириш — и ти братко Мехо, за да духаш — какво става с вас?“

— „За да свиря, трябва да ме надуе гайдара,“ — отговорила Гайдата.

„За да духам, трябва да ме напъне ковача,“ — отговорил Мехът.

— „Вий самички показахте колко сами струвате. Виждате ли, за да вършите работа, трябва да има някой да ви надуе, да ви напъне, а без това, вие не струвате нищо“ — про¬дължила и заключила Кожата.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.