Гарванът и Птиците.

„Не води се по гарвана, защото ще те заведе на торище“- Народна пословица

Едно време блатните и певците птици, приказва се, имали, за кмет го кажи, за войвода Щръка. Не знам защо и по какво, тия птици се разсърдили на Щръка и се дигнали против него; те отишли при Орела и го помолили да им позволи да си изберат нов кмет, нов войвода, и Орелът им позволил.

Свикали се тия птици на едно място и почнали да се уговарят, кого да сложат на мястото на Щърка. Понеже имало няколко страни (партии), то лесно не са могли да се съгласят без глъчка. Едната страна искала за кмет едного, другата — другого, и всяка искала да сложи за кмет или войвода своя птица. Глъчка, караница и шум до бога.

Най-после страната на чавките, гаргите, свраките, гъските, пловките и някои други водни и певци птици надделели. Тяхната отредена птица бил Гарванът и той бил избран за кмет, за войвода.

Ама право да си кажем, Гарванът и по снагата, и по облеклото, па и по клювницата си приличал много на Орела, а над Щръка стоял много, много по-високо!

Както това става винаги, Гарвановата страна, като победителка се радвала до бога, а тая на Щръка победена си отишла.

Орелът одобрил това избиране, Гарванът се окметил и почнал да кметува.

Гарванът чакал с нетърпение да дойде време, та да се покаже колко знае, какво умее и какво може да направи.

Таково време скоро дошло. Зимата наближавала и за тукашните птици трябвало да се приготви храна за зимовище. Съветниците на Гарванът му напомнили за това, и той не чакал да се повтори, не чакал да го подсещат. Той обявил на птиците (от своята община разбира се), че намерил храна за всички за през цялата зима, за това ги свикал да се съберат на едно място, та да ги отведе да си вземат храна. В отредения ден събрали се птиците на посоченото място и след малко дошъл и Гарванът. Тръгнал Гарванът, а след него вървели и птиците. Минали ниви, изминали пожънати и натрупани кръстци със снопи, но Гарванът се не спирал: върви ли върви. „Кой знае, какви житници, напълнени с чисти, пресеяни зърна знае той, та се не спира тука, при тия снопи, при тия ниви!“ шепнали си птиците и вървели след него мълчешком.

Най-после настанало голо поле и сред полето пладнище, където пладнували говедата. Към това пладнище закрачил Гарванът по-бързо и по-весело. Стигнал до пладнището, спрял се и надуто казал: „Ето стигнахме до мястото, където има много и премного храна за всички ни! Нека всяка от вас си прибере колкото иска храна! Има за всички“ — и посочил пладнището.

Птиците се натрупали около Гарвана, за да чуят какво ще им каже и да видят, кеде е храната за която са дошли. Но колко зачудени и смаяни останали те, когато не видели, никакви житници, никакви ниви, никакви снопове, а напред им лъснало едно недогледно поле покрито с пресни торища от говеда.

— „Тука ли има храна?“ — попитали някои от смаяните птици.

— „Да, тука, в прясното торище има богата храна“ — отговорил Гарванът.

— „Та ний се храним с чисти житни, ечимични, просеви или кукурузни зрънца, а не с такива кални каквито с в прясното торище! — отвърнали другите с по-голямо учудване.

„А пък за мене в пресните мокри торища има по сладки зрънца! отговорил Гарванът разсърден и хвръкнал та отлетял, а другите птици останали на пладнището.

Сега птиците познали, какво добро, какво умно може да се очаква от кмет като Гарвана, но вече било късно. Разправили после и на другите птици за своето патило, но това не могло да им даде храна.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.