Вампирин.

Плътеникът, който оцелял до четиридесетия  ден от смъртта си, той се увлъчва, а после става самсомолец, и най-накрая вампирин.

Да се овлъчи плътеника и да стане самсомолец, според поверието на народа, значи: душата на умрелия да се облече в плът, но без кости, и в тази плът той вече ходи по земята. Той можел да бъде видим и невидим, когато иска. Нощно време оставял видимата си човешка плът и ходи с духа си и прави пакости на хората и стоката.

Когато премине в това положение няколко недели, тогава той се увампирвал, ставал вампирин.

Вампирин или вампир, според понятието на народа има човешки образ, но само видим: защото в действителност, той е труп без кости, съставен от месо, което ако се пореже малко, обръщало се веднага на пихтия. Нощно време той се преобразявал в разни животни и нанасял големи пакости и на хората и на животните; пакостите се състоят в това, че той изпивал кръвта на човека или животното, и те после умирали.

В тоя си нов образ плътеника отивал в далечни страни, където никой не го познава и там като човек се хващал на работа. Занятието му което той трябвало задължително да се занимава, било или касаплък/месарин/ или берберин/бръснар/. В това си положение плътника понякога достигал до големи почества, спечелвал богатство, оженвал се, раждали му се деца, но достигал до дълбока старост много мъчно и рядко.

От човека или някои обекти (особено закопано имане) можел да стане дух нечист, но чието съществуване не е трайно, а временно. Тия нечисти духове стават по различен начин и носят различни имена: вампирин, плътеник, въпер, лепир, вапир и дракос.

Тия различни имена носи душата на човека в различните места и български краища.  Плътеник в Западна България; вампир във Воден, Битоля и Самоковско; въпер в Демирхисарско; лепир в Търновско; вапир в Прилепено; дракос в Хасковско.

Плътеник, оплътен, е душата на човека след неговата смърт. Според народната вяра душите или сенките се оплътват после смъртта на такива лица, които са били изедници и грабители народни; хайдуци и палачи, които са ходили по друмищата, обирали и убивали пътници, или са палили къщи, снопе, сено и  пр. изобщо – наречени палачи. Жени, които са били курви, предателки и ятаци на хайдуци и палачи; кръчмари, които са били в също време курви и са дружали с турци и които са давали ексик; жени, които са били вещици, бродници, магьосници, билярки, мамници, та с магии са причинявали злини на света.

Тия всички без друго стават нечисти духове вампири или плътници, защото душата им не може да се изкачи горе на небето, а остава някое време тук на земята да се мъчи и тя със силата на дявола стане вампирин.

Плътеници, които стават условно:

Тези, които паднат убити от куршум, които бъдат обесени, удавени или посечени. Тези, които посягат сами на живота си, те се убиват. Тези, които са умрели много стари.

Тези, които, когато умрат, не са кръстени или не са помазани с масло (зейтин) и вино и са погребани непрекадени. Тези, която мъртви не са окъпани, а заровени неокъпани.

Тези, които мъртви не са пазени, та ги прескочило нещо: котка, кокошка, или са давали жените една на друга нещо през мъртвия труп.

Оплътването на един човек вярването народно счита за голямо- задгробно мъчение на умрелия, но в също време то съставлява и голямо безчестие за семейството. Душата на умрелия се мъчи, но мъка и скръб чувстват и живите.

Ето защо, когато умре човек, първата грижа на домашните е да го окъпят и намажат със зехтин и вино и да го прекадят, а така също и да го пазят да го не прескочи нещо.

Стар ли е много и изпуснат ли да го прескочи нещо — за да се не оплътни, лекуват го. Лекуването се състои в това. Промушват корема му (на пъпа) с дълъг голям нажежен гвоздей, наречен поламарец. Това се върши, когато ще го слагат в гроба. Операцията или лекуването по тоя начин се казват спони, „турят му спони“.Също слагат в пояса му запалителни вещества: барут, кибрит, кълчища и др., а ушите му запушват с памук.

В Демирхисарско забиват в корема му голяма игла, а отгоре слагат тръни от къпина и пак вещ, която лесно гори. Някъде освен това режат на умрелия петите.

Вампирът или оплътеният е сянка, а тая сянка  е неговата душа. Той ходи нощем и понеже е сянка, влиза през всяка дупчица и пукнатина; само не смее да влезне през кумина, макар че е много широк, и през вратата, ако има на тях окачени нищелки.  Той ходи и прави пакости, защото, като грешен и надут от дявола, той е зъл и отмъстителен. Той чупи и хвърля покъщината: грънци, паници и друго; той излива котлите с водата върху огъня и го гаси; той бие хората с тояга; той натиска заспалите и ги души — тежи много тежко.

Денем седи в гроба, а нощно време излиза и борави до първи петли; после първи петли той се губи —прибира се в гроба. Така трае до 40 дни; ако не бъде убит, той се увълчва, т.е. усилва се и вече ходи не само нощем, но и денем и вече не се прибира в гроба. Ето защо до 40 дни лесно може да се убие, защото се намира денем в гроба, а после 40 дни много мъчно, защото трудно се намира къде е.

Убиват го само глогове (глог) — човеци, родени в събота, които го виждат. Тия глогове или вампираджии са човеци освен съботници още и такива,които са заченати от самите плътеници или вампири. Само тия вампираджии могат да виждат и убиват вампирите.

Ако по различни причини плътеникът  доживее до шест месеца, той се укоства — както казват в Самоковско, или увампирва — както казват в Западна България, т.е. получава плът и става човек, същ, какъвто е бил и преди смъртта си. Само сега тоя вампир има месо и кожа, а няма кости и нокти; костите му са хрущял. Тоя вампир живее като човек, само че бяга надалече, където го не знаят и не познават, и там се занимава с търговия или занаят. Той се жени като всичките хора и има деца; тия деца от такива вампири са ония вампираджии или глогове, които са единствени способни да познават плътетици и вампири, да ги виждат и убиват.

Тия вампири пият кръвта на добитъка и на хората, защото друга храна не ядат. Познават се по това, че винаги са чипи – без нос, и че тялото им е меко; когато ходят, то се друска и люлее.

Вампирът става много пакостен, ако преживее три години.

В народа сочат на многобройни конкретни случаи.

В с. Доспей, Самоковско, се помни и разказва такъв случай. От селото имало човеци, отишли в Стамбол по работа. Там едни човек умрял и се уплътил. Като преминал времето, той се укостил и тръгнал от Стамбол, та си дошъл в село. Жена му, която била уведомена за смъртта, като го видяла, познала го по носа и по друго, че не е предишния й мъж, а увампиреният. Тя разказала на селяните за всичко и те се събрали, хванали го и като се уверили, че е вампир затворили го в една плевня накрай селото, запалили я и го изгорили.

В записките на пътешественика Герлах, който посетил Турция  в 1573—78 г.,четем следните редове за същите вампири:

„На 19 август 1577 г. Домник, нашият драгоманин, разказва, че в България и Гърция някои умрели и закопани хора, като били отлъчени от църквата или другояче безбожни, не гниели. Нощем влизал в тях дяволът, щото излизали из гробовете и плашили хората, понякога дори ги заразяват и отравят. Заради това ги изкопават и изгарят. Тогава всеки един от това място принася едно или две парчета дърва на огъня и поповете стоят при него с кадилница и викат: „Господи помнлуй“

Същото се случило в Цариград на 21 май 1575 г. Турците по просбата на гърците изгорили тялото на един грък, който наред две години бил останал в гроба цял с кожата си. Някои приказвали, че са го видели още същата нощ след смъртта му, а според други той нощем излизал и умъртвил 15 човека.

Тоя разказ е много ценен за нас, защото той посочва как са гледали нашите деди на същия въпрос още в XVI век.

Умъртвяването на вампирите извършват само глоговете или вампирджиите. Начините са различни според усмотрението на глога или са вадили трупа и са го изгаряли публично —случаи, както ни сочи Доминик; или разравят гроба и промушват трупа с шиш нажежен, а после го заливат е вряло вино и зехтин-случай, какъвто ми посочиха в с. Камено поле, Врачанско; или го убиват с куршум — случаи много. При тоя случай се предава, че вампирът много обичал музиката, затова вампирджията му свирел и вампирът излизал да играе. Додето той играел , вампирджията го убивал с пушка. Убитият вампир става на черна съсирена кръв.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов