Змейове и змеици.

Тия духове са мъжки и женски същества; невидими са за човека, но стават видими, когато поискат и то пред такъв човек, когото обикнат.

Техните обиталища са:пещерите, дупките и пукнатините на някоя канара. Във вода не живеят. Жилищата им са богати палати и сараи, напълнени със злато, сребро и безценни камъни. Тия духове имат много човешки свойства и качества:ядат, пият, женят се, воюват помежду си и умират. От човека се различават само по това, че са невидими и са всемогъщи.

Змеят е свръхчовешко същество, както и самовилите: невидим е, както всичките други същества; но както самовилите, когато иска, става видим на момък, ако е змей, и на мома, ако е змеица.

На човека прилича в много неща: яде,пие, жени се, ражда, и умира.

Народната вяра представя змея като много голямо чудовище — змия, покрита с люспи като на риба; има криле, четири крака като у гущера.

Някъде се мисли, че змеят е огромна змия с криле, но на челото си има едно око; има и опашка, широка три пръста.

Когато лети из облаците, змеят разклаща въздуха много силно и изпуща от себе си силни искри, с които може и да запали всичко, покрай което мине, а особено сено, плява, снопе и др„ Оттамо носи название огнен змейко или само огнян.

Змейовете ядат и пият; те ядат хляб много бял, защото отбират от нивите най-чистите зърна н от тях правят хляб. Пият вино, но толкова гъсто и хубаво, щото го носят у кърпа, защото отбират от всичките лозя най-зрелите и най-черните и най-хубави зърна.

Змеят живее лятно време в планинските дълбоки пещери или във високите грамади, откъдето слиза по нивите, лозята и полетата, та обикаля синорите. Народното вярване го представя като пазител на нивите; тамо, дето има змей — град не бие, защото змеят, щом види, че се зададе черен облак с град, веднага излиза горе и се бие с халата, която предвожда облака, и откарва градушката на друга страна.

Змейовете, макар че имат змеици но много обичат да залибват и да открадват моми и невести, обикновено най-красивите. Също и змеиците изневеряват на мъжете си, та залибват момци, и най-красивите, само че те не ги зимат със себе си, както това правят змейовете, а самички идат при момците.

Залибената от змей мома познава се по туй, че почва да бяга от всеки момък; на хоро, на чешма или седянка, т.е. на всякакво събрание, дето има хоро, свирки, моми и момци, не ходи. Освен това такава мома започва да не се реши, да не се плете и китки и венци на главата си не смее да слага. Всичко това върши по заповед на змея. Той идва при нея нощно време и когато е при нея, той е момък красив и тя го вижда, а за другите домашни той е невидим. Домашните, ако вече знаят, че момата е залибена от змея, и я следят, познават, когато змеят е дошъл, само по това, че чуят как се тя разговаря с него.

Когато ще дойде да я земе, той й обажда, та да бъде готова. И дохажда със змейове сватове и змеици — свахи; змейовете са на беля хитове, а змеиците в златни кочия (каляски); за булката има особна златна конни (каляска). Когато дойде тая змейова „тежка сватба“, никой не може да я види, а вижда я само момата. Тя е вече в двора, пременена, омита, вплетена и накитена, стои и чека; на домашните, които я обиколили и запитват, тя нищо не говори. Като се зададат змейовете и змеиците, момата става немирна, обръща се към майка си, ако бъде тамо, или снахите си и им казва „прощавайте, сбогом“ и в това време изчезва пред очите им—като я вдигат, змейовете правят вече и нея невидима.

Като я заведе в пещерата, змеят я вече има за жена и тя от него ражда момчета и момичета, които са пак змейчета. Такава грабната мома после година или повече може да споходи домашните си, а някои донасят и децата си.

Ако залибената жена е вече женена, змеят я не грабва; тя си оставя в къщи, само че ражда от него деца и тия деца са змейчовци, юнаци, с криле.

Когато някоя змеица залиби момък, това тя прави скришом от мъжа си — змея, защото може да я убие и нея, и момъка. Тя го не грабва, а дохожда нощно време при него и ляга в постелката му. От това съвокупление на змеицата с момци тя ражда: ако е момче ставало човек-змей, ако ли е момиче — змеица. Тия деца обаче тя ражда тайно някъде в някоя отстранена пещера и ги кърми скришом от мъжа си. Повечето обаче змеици са гледали да не зачнуват деца.

Това залибване и съжителство било от страна на змей или змеица народното вярване представлява всякога насила, без волята на залибената мома, невеста или момък; затова всякога са гледали да се избавят от тия свои любовници чрез силата на магиите. Народното вярване посочва и примери.

Ангелинка била залибена от змей и отнесена в пещерата му. Тя го молила да й позволи да отиде при домашните си да ги види. Той й направил опинци от желязо и й казал; когато скъсаш тия: опинци, тогава ще те заведа при домашните. Тя гуждала тия опинци в огъня и още насветлени от огъня поливала с вода — н така ги скъсала. Змеят най-сетне се съгласил. Той се направил на венец, който Ангелина турнала на главата, и с детето в люлка на гърбината тръгнала за дома си. Из пътя срещнала кола със сено и му казала да ги запали, но змеят й отговорил: „Не мога, защото в сеното има билки всякакви, а особно билките иглика, кумуника  и овчарската желта тентява, които са лековити, змейски и омайни; тия билки са по-силни от мене и дето ги има — аз не мога да се приближа“

Като стигнали у дома си, майка й я посрещнала и искала да й земе люлката, но тя и рекла; „Остави люлката, но земи венеца и иди в ливадата, та набери змейските билки кумуника, вратика, иглика и тентява, свари ги и с тях ме окъпи на колата на разто- чника.  Майка й сторила това и я поляла. Когато се върнала у дома си, венецът от куката липсвал, а липсвала и люлката с детето. Змеят избягал ведно с детето си, понеже вече при Ангелина не можал да се приближи.

Радка също била залибена от змей и я отнел в пещерата си. Но като сварила майка й на пусто огнище билките вратика, кумуника (кумата кумуника) и едностръката тентява и я поляла —змеят избягал.

Змеица Гинка залибила Стояна и дохождала при него като мечка стръвница, та пропъждала овчарите и псетата и лягала на леглото му като мома. Той криял дълго време но най-после казал на майка си. Тя го научила да я пита как може кравата да се отдели от бика, който я води, а не завежда.

Тя се сетила защо я пита, разсърдила се и го разкъсала.

Змеица залибила Стояна и не се отделила от него. Ако е при овците, тя е при него; ако слезне в селото, тя с него и му носи сготвена вечеря. Като отиде в село у дома си, в селото свети, а в двора на Стояна огън гори, слънце грее. Майка му познала, че това е змеица и го научила да я пита: „Имаме крава, която се води с бик, па нито се завежда, нито бикът я оставя.“ Змеицата го научила да земат кумата кумуника, вратика, едиостръката тентява, да ги сварят в гърне на запустяло огнище и да полеят бика и веднага кравата ще го напусне. Майка му сторила също и като поляла Стояна, змеицата веднага го напуснала.

Споменът за змейовете и змеиците и за техните залибвання в моми и момци се пази много живо в нашите песни, от които много са станали обредни. Така хороводните великденски, гергьовски и спасовски, както и еньовски не са други освен змейски песни, т . е. такива, в които се разказват различни случки как змей граби и отнася мома или как змеица залибва момък.

Змейовете владеят над ветровете.

Ветровете стоят затворени в подземни пещери, от където излизат, когато ги пускат змейовете.

Появяването на змея се познава по това, че винаги когато хвърчи има и силен вятър. Ако е нощно време от змея излизат силни искри.

Образът на змея се представя като смок/змия/, само че много по-дълъг и по –дебел, с крила като на прилеп и четири крака. Народното поверие утвърждава, че смокът ако премине 40 години, преобразява се на змей.

Змеят след много дълги години живот ставал бил на ала/хала/, която е много голяма и силна. Такава хала, вече не живеела на земята, а по небето и между звездите, и звездите, които се виждат, че хвърчат по небето, не са нищо друго, освен зли хали.

Змеят и змеицата много пъти се влюбвали в човек, т.е змеят-в някоя мома, а змеицата – в някой момък. Момата и момъкът трябвало да бъдат най-красивите и личните в цялата околия.Случаите змеица да се влюби в момък са много редки.

Момата, в която се влюбвал змея, вече става чужда за тоя свят и за неговите хубости; тя е жива умряла. Змеят не й дава нито да се реши, нито да се мие, нито да се преоблича / т.е да се облича в нови и хубави дрехи/ нито пък да излиза на седенки и увеселения. Такава мома трябва да я отбягва всеки, и особено мъж.

Змеят идвал при момата невидим, но щом влезне при нея, той се преобразявал на млад хубав момък, като ангел. Той е видим само за своята любовница, но не и за домашните й. Много пъти залюбената мома се завлича в пещерата, в която живее змея и там тя оставала, докато умре змея или момата. Родените деца от момата са също змейове.

Змейовете ядат хляб и пият вино. Хлябът се меси от брашно и се пече в пещи. Брашното се мелело от жито, събрано от всички ниви в преселите и от първите и най-пълните зърна от класовете.

Виното е много хубаво и гъсто. Това вино се правило от първите и най-зрели зърна, събрани от всички лозя в околността.

Змейовете и змеиците са безсилни срещу чародейската сила на тревите:вратика, кумуника, перуника, чемерика, и овчарска тинтява. Ако момата, в която е влюбен змеят, се изкъпе във вода, в която са врели тези билки, тя вече става излекувана, и змеят няма да се приближи до нея, нито да идва вечер в дома й.

Билките трябва да бъдат брани на Еньовден, или срещу Русалската недял, или пък на Русалската сряда.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов