Орисници

Орисниците живеят на край света, близо до жилището на слънцето, в една зелена долина, в която има сенчести дървета.

Те ядат, пият, веселят се като хората, само не се знае дали се женят.

Орисниците, които носят различни названия, народното вярване е облякло в свръхестествена одежда и учи, че те са свръхестествени същества,близки до бога, които действат по указанията на бога. Но с тия орисници има явления в живота на човека, които народното вярване тълкува, че те са следствие от орисаното на тия орисници, следователно стоят в тясна свръзка с тях.

Орисниците носят няколко названия; орисници (Западна България), реченици (Дупнишко), наречници (Велес), наръчници (Охрид),

Името им произхожда от званието им, орисват, наръчват, наричат.

Народното вярване ги представлява външно като моми или жени; те на брой са три, от които едната най-стара, но не по-стара от 30—35 г., другата е средна — от 25—30 г,, а третата е най-млада — 18—20 г.  Бабите разказват, че като бабували, случвало се, самите те, или някоя от родилките са виждали на сън трите орисници, когато са идвали да наричат, дори са ги чули какво са орисали детето. Ние излагаме по-долу един разказ.

Те са три сестри и вечно живеят. Жилището им е на край свят. При нас идват само тогава, когато се роди дете.

Те дохождат при новороденото дете третата вечер и произнасят своето наричане.

Преди обаче да кажат своята дума, те отиват при бога и го питат как да орисат новороденото дете, т. е. отреждат съдбата му.

Народното вярване твърди, че господ всеки ден се намира в три имотни състояния. Сутрин е работник в полето, по обяд е работник в дукяна, а вечер отпочива и тогава яде и пие и е добре облечен. Поради това, когато се роди дете и на третата нощ трябва да бъде орисано, те отиват при бога и го питат как да нарекат детето, а той им каже „Каквото съм аз сега“. Оттамо има три съдби или три късмета: богат късмет, среден късмет, сиромашии късмет.

И тъй орисват. И повече от орисаното не може.

Като дойдат при детето, застават и трите при главата на детето и почнат наричането. Ще нарече най-напред най-младата, после средната, а най-сетне най-старата. Тя или ще приеме нареченото на другите две, или ще каже съвършено друго. И наричането на най-старата преодопределя и то се записва. Записва се нареченото на главата, на лоба на главата. Написаното не се изменява в нищо и от никого. Ето защо в говора се казва: „Така му е писано“, „Така му е драснато“, а още и „Такава е орисията“.

Буквите на орисниците се виждат на лоба; те са драски между костите, но никой не може да, ги познае, не може да ги чете.

Какво ще отредят, това не могат и самите светци да променят.

За да бъдат посрещнати орисниците с чест и да бъдат благоразположени към детето, народното вярване е създало цял обред и обичаи при посрещането им на третата вечер от раждането на детето.

Решенията на орисниците никой не може да знае, никой не може да чуе; но както в народните умотворения, така и при изследване и събиране на материалите се срещат много примери и случаи, че тия решения са чути от домашните.

Третата вечер, когато са идвали орисниците, бабата (която бабувала детето) или майката (родителката), или друг някой от домашните са виждали тия орисници и чули тяхната присъда.

„Искам да бъда будна, но като дойде това време да влезнат орисниците, мене се заклопиха очите, та ту виждам, ту не виждам, или виждам, а не мога да говоря. Будна съм, но не мога да мръдна. и слушам какво говорят. Виждам им лицето и сега, ако бих ги срещнала — бих ги познала. Една млада около 18 годишна, черноока, другата също черноока на около 25—30 г… а третата също черноока, но вече около 30— 35-годишна, И трите тънки високи, облечени в наше хубаво облекло. Влезнаха в стаята из вратата, отидоха при детето и застанаха, „Хайде сега — каза най-старата към другите — говорете! И най-младата почна: ,Да бъде щастлива, дълговечна, да бъде най-красивата мома, да вземе богат и хубав мъж, да види внуци и правнуци; що похване да посребрява“ Средната каза: „И аз й пожелавам същото.“ Най-старата малко сърдито рече; „Вие дадохте всичко добро, та не остана място за никакво зло“ и млъкна; после тутакси се изгубиха и аз трепнах, та се събудих. Детето беше момиче. И така се сбъдна. Момичето стана най-хубава мома и се ожени за много добър момък, заможен и красив“

Относно облеклото бабите пременяваха формата (носията): всяка е видяла носия на орисниците такава, каквато е носията на мястото, но най-красива. Относително възрастите бяха всички съгласни.

В народните умотворения, песните и приказките тия примери отминало време са изобилни. Ето няколко:

1.Орисниците, като решавали съдбата на детето — било момче, най-сетне отсекли: „Детето да порасте, да се ожени, да спечели голям имот и да бъде убито от майка си.“ Така и станало. Момчето отишло на печалба и като спечелило пари, накупило овци и овни и се върнало у дома. Но за да изненада майка си и жена си то се преправило и преоблякло. Отишло у дома си като пътник и след като вечеряли, легнало си да спи, като оставило да се обади на майка си сутринта. През нощта обаче майка му с цел да му земе парите и стоката отива със снаха си и с една брадва го убива.

2.Орисниците решили, щото детето (и то било момче) да расте и порасте и майка му да го ожени. И тая вечер, когато ще го уведат в чертога при булката, то да отиде и да се удави. И така станало. Момчето расло, порасло и майка му го оженила. Вечерта, когато да го въведат в чертога при булката, то отишло, та скочило у кладенеца и се удавило. Гостите се веселили, без да подозират застаналото, и майката и бащата нищо не знаели; те мислили, че той е при булката. И булката нищо не знаяла, понеже мислела, че младоженякът е още при гостите, и го очаквала да влезне при нея. Като се минало дълго време, всички се сетили и почнали да питат: какво стана, та младоженякът не излизал. Отишли при булката, но тя им отговорила, че той не е дохождал и тя го още чека. Търсили го тук, търсили и най-накрай отишли и при кладенеца.Там го намерили, но вече удавен..

Орисаното може да се видоизмени, ако отстъпи от своите години или от своето щастие другиму, но тоя друг непременно трябва да бъде близък: брат, сестра, съпруг или съпруга. Така се приказва за няколко примери. Орисниците решили, щото детето — момче, да расте и порасте и да се ожени, но като се ожени да умре. И така станало: расъл и порасъл, оженил се и умрял. Но невестата харизала половината от своите години и ангелът повърнал душата му.

За да умилостивят, та при орисването на детето, да му предопределят щастливо бъдеще, вечерта им слагат хляб, ястие, вино, пари и други драгоценни неща.

Сиромашки човек

„Едно време имало двама братя:единят бил много богат, а другия много беден. Дотегнало му на бедния и намислил да иде да намери орисницата си, та бърем на нея да си оплаче. Приготвил се и тръгнал на път. Вървял що вървял, стигнал до вятъра и го попитал:знае ли къде живеят орисниците? Вятъра му казал че това знае слънцето. Човекът пак тръгнал на път; вървял що вървял, дошъл до къщата на слънцето. Като влезнал в къщата човека казал всичко на слънчовата майка, тя му казала: дай да те скрия, защото слънцето ще се прибере сега и е много сърдито и ще те изяде. Човека се скрил на скришно място и стоял там докато дошло слънцето.

Слънцето дошло сърдито, седнало да яде и час по час питало:“мамо мирише ми тука на човешко месо“. Майка му отговаряла: „Така ти се струва синко“

Като се навечерало слънцето майка му му казала всичкто. Слънцето казало да дойде човека при него. Той разказа всичко на слънцето и то му казало къде да намери орисниците. Те живеели край свет, близо до къщите на самодивите, русалктите, чумата и други духове.

Човекът тръгнал на път;вървял още няколко дни и стигнал до къщите на орисниците. Той стигнал до една орисница, която грабела от едно блато имане и го хвърляла на сухо.  Човекът я запитал коя е и тя му казала, че е орисницата на брат му. Тогава той я попитал да му каже, ако знае, къде живее неговата орисница и тя му посочила едно високо дърво:“еее  там под онова дърво седи твоята орисница“. Човекът се запътил и дошъл при орисницата си. Като дошъл при нея, той вдигнал пръчка и й рекъл:“Я съм така и така пропаднал, чакай барем и тебе да утрепам“ Стой бре какво искаш от мене?Ти само седиш, ядеш и пиеш, а мене си орисала да умра от глад и да не мога да изкарвам пари да нахраня децата си?“ Тогава орисницата му дала един орех и му казала да го строши, когато стигне в къщи.Човекът взел ореха, върнал се в къщи, като счупил ореха от него излезнало едно врабче, това врабче му носело всеки ден по едно златно яйце. Яйцата продавал на един чифутин и така станал много имотен и богат. Веднъж чифутина попитал човека:“А бе джанъм, от къде взимаш тези златни яйца? Толкова пари ти дадох, не може ли и аз да знам това?“ Човекът му казал всичко. Човекът като станал много богат, решил да отиде на аджилък. Приготвил всичко за път и тръгнал. Преди да тръгне заръчал на жена си да носи яйцата на оня чифутин и парите да събира.

Чифутина, почнал да лъже жената и да я принуждава да продаде врабчето. Жената първоначално не искала, но после се съгласила и продала врабчето. Чифутина взел кафеза с врабчето и го отнесъл в къщи, но врабчето престанало да носи яйца.

Минало се време, човекът се върнал от аджелък и видял, че го няма кафеза с врабчето, попитал жена си, тя първоначално я било страх да му каже, по накрая му казала всичко.Човека отишъл при чифутина да си вземе врабчето, но когото погледнали в кафеза що да види! Нямало ни врабче, ни нищо. Чифутина почнал да си скубе косата и да се бие в главата затова че дал толкова пари за едно нищо.

И така, и човека останал без врабченце и чифутина без пари.

В друг вариант, врабчето било заклано от жената по съвет на евреина, който знаел, че като изяде сърцето, ще стане пророк; който изяде главата му ще стане цар. Когато госбата била готова, дошли децата и взели главата и сърцето. Чифутинът, дошъл на обяд, видял че няма онова, което е било най-важното и наговорил жената на отрови децата. Но детето, което било изяло сърцето, познало тия кроежи на евреина и майка им и избягали надалеч. Там в тая далечна земя, момчето, което бе изяло главата на врабчето, станало цар и то много прочут. Не са се изминали няколко години и в тази земя дошъл и бащата на децата. Той бил познат от детето-пророк и бил прибран при тях.

За детето и търговеца

Едно време един търговец като ходил по търговия, замръкнал по пътя и стигнал в едно село много късно, по голяма вечера. Всички къщи били затворени само в една горяла свещ. Той отишъл в тая къща, потропал и домашните му отворили. Като им разказал какво го е довело по това време в тяхната къща, те го прибрали да преспи в тях. През тази нощ на хората, които го приютили  им се родило дете и то момче. Търговецът се свил край огнището и легнал на килима, но през цялата нощ не могъл да мигне и бил буден. По среднощ дошли орисниците да орисат детето и търговеца чул всичко.

Едната орисница казала“айде да го орисаме да умре сега, защото баща му е беден и това дете няма да може да се изхрани“

Другата рекла:“Нищо че е сиромах, баща му каквото храни другите ще храни и него:да не го убиваме“

Третата рекла:“И аз съм за това:да не го уморяваме, а да го орисаме, да вземе дъщерята на този търговец, та да му стане зет и да му вземе имането“

Всички се съгласили и си отишли.

Търговеца като чул това, много се ядосал и решил да убие детето.Той подкупил един от комшиите да откраднат детето и му го дали; като взел детето търговеца го хвърлил в една гора.

Един овчар там си гледал овцете и козите; влезнал в кошарата да изкара една от козите и чул детски плач; като надникнал в кошарата видял детенце. Преди няколко дни на овчаря му било умряло дете и той се смилил над бебето, взел го и го донесъл вкъщи и го дал на жена си. Като незнаели какво му е името, кръстили го Найден, защото е намерен.

Минало се много време и Найден пораснал, станал на 19 години. Един ден отишъл да купува овца от същия търговец; като видял момчето, търговецът се стъписал, защото то много приличало на хвърленото дете и попитал овчаря:“Абе побратиме, това момче ваше ли си е?“ „Не е братле, Господ ни го прати да ни помага на стари години“ и му разказал всичко. Търговецът се уверил, че това момче е детето, където го е откраднал и хвърлил в кошарата преди 19 години. Почнал да мисли как да го убие. Подкупил от селото няколко душмани да го причакат на пътя и да го издебнат в някоя падина, та като мине момчето да го убият и закопат; ако пак не успеят, тогава неговите роднини да го убия, защото идвал да краде парите.

„Побратиме“ рекъл търговеца на овчаря:“аз купувам овце, ще купя и от теб, ама парите не ми достигат; не може ли Найден да иде до къщи с едно писмо от мен и да вземе пари да донесе?“ Овчарят казал:“може, защо да не може“

Търговецът написал писмото, запечатал го и го дал на момчето да го носи. Найден тръгнал, повървял малко и рекъл на себе си:“защо да вървя по пътя та да обикалям толкова  много, по добре да тръгна напряко та да стигна по-бързо“ Така и направил. Вървял що вървял, стигнал до един мост и тук замръкнал да преспи. Душманите, които се били скрили да го убиват, чакали , но си тръгнали, защото момчето го нямало.

Търговеца ходил из селата и намерил в едно село много хубаво и ивотно момче. „Нека това момче да оженим за дъщеря си, та така да не може да се сбъдне орисаното от орисниците.“ Взел, че написал друго писмо до жена си“ Щом стигне това момче, веднага да го ожените за дъщеря ни“. Дал това писмо на момчето, дал му и кон и го изпратил, като му заръчал да бърза за да стигне по-бързо. Това момче вървяло, що вървяло и той дошъл вечерта до това място, където завръкнало и момчето Найден. „Добър вечер побратиме!“ „Дал бог добро“ „Къде така“-попитал Найден другото момче. „“Нося едно писмо до града“-му казало момчето, „а ти къде отиваш?“-попитало момчето Найден. „И аз нося писмо до града“. Погледнали писмата еднакви. Заприказвали се и видели, че и двете писма са от търговеца“ Айде да преспиме тука, пък утре ако имаме късмет да тръгнем по рано на път“ – рекло момчето. Така и направили.

На другия ден рано сутринта, станали, стегнали се и тръгнали. Момчето с коня обяздило коня и заминало, а Найден, пеша останал назад. Когато да тръгнат всеки взел писмото си. Момчето с коня стигнал в дома на търговеца и дал писмото. Жена му отворила писмото и почнала на го чете:“Щом стигне това момче го убийте“. Жената прочела веднъж, два пъти, три пъти и казала на един от случите да извършат заръчаното. Малко по късно стигнал и Найден с другото писмо и го дал на жената . Тя го отворила и видяла какво пише в него:“Щом стигне това момче, веднага да го ожените за дъщеря ни и да го направите зет“. Жената мислила, мислила и най-накрая решила да направи заръчаното. Направили сватба и Найден станал зет на търговеца.

Как се стигнало до това. Вечерта при моста, когато двете момчета си приказвали, гледали си писмата и като били все еднакви, подменили ги по погрешка.

Минало се време и търговеца се върнал и що да види? Найден не е убит, а станал негов зет. Тогава се сетил за орисаното от орисниците и си замълчал Гледал да намери друг начин да го убие. В една ливада на търговеца имало един много дълбок геран, в който нямало вода от много време.Той пратил там хора и им казал:“довечера,п който и да дойде дори и аз да съм, да го хванете и хвърлите в герана и за го затрупате с камъни“.

„Найдене, оправи се и отиди вечерта на ливата, защото някой краде сеното, гледай да гихванеш“. „Добре!“-рекъл Найден.

Стегнал се Найден и отишъл на ливадата, ама не отишъл на герана, а на другата страна и се скрил да чака крадците на сеното. Чакал, чакал и като нямало никой, той си тръгнал.

Търговеца не могъл да спи от мерак. „Дали ще го убият или нещо ще стане, та да остане жив. Чакай аз сам да отида да видя, какво е станало?“ Станал търговеца и отишъл на ливадата при герана. Щом приближил до герана, веднага изкочили скритите слуги, хвана ли го и го хвърлили в герана. Той казал:“чакайте бре, аз съм!“-ама кой го слуша; хвана ли го  и го хвърлили с главата надолу в герана. После го затрупали с камъни и си отишли.

Найден останал с жена си и наследил спечеления от търговеца имот“

Змията е чехала

Едно време една жена нямала деца и много се молила на Господ да й даде някое дете. Господ чул молбата й и тя родила момче. На третата вечер дошли орисниците да го орисат, а сестрата на жената ги подслушала. Орисниците си говорили по между си:

Едната казала „Айде да го орисаме до утре да умре!“ Другата рекла „Не, ами да умре след една седмица“ Третата рекла „ Не е така хубаво, като го орисаме да умре, то нека го орисаме да умре кога порасне и стане за женене, та повече да плачат за него“ И така всички склонили и го орисали:“да расте, да порасне, да стане момък, да го сгодят, да отидат за момата и когато доведат момата, да лежат под едно дърво в гората. Младоженката да си събуе чехлите и от един чехъл да излезе змия усойница та да го ухапе и да го умори“. Момичето чуло всичко това и се прокашляло. Орисниците му казали :“ти си чула всичко, ама ако кажеш на някой, щом кажеш ще се вкамениш“

Детето расло, порасло, станало момък за женене, намерили мома от едно далечно село, отишли да я довеждат. Стигнали до това дърво и седнали да почиват. Тука била и сестрата на жената, която била чула орисниците. Тя видяла, че една змия усойница излезнала от чехъла на младоженката, взела го и го хвърлила в огъня, та изгоряла змията. Младоженеца и другите сватове помислили, че леля му прави някакви магии и щяли да я убия. Тя започнала да ги моли, че това е сторила за добро на младоженеца, а не от зло, но те не искали да я чуят. Най-накрая лелята се видяла в чудо и била накарана, ще не ще, да им каже всичко каквото била чула от орисниците. Щом свършила разказването тутакси станала на камък.

 

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов