Болести – 1 група

Народното вярване рисува болестите като невидими свръхестествени същества, но те имат много човешки свойства. Болестите са жени, които се намират под пряката власт на бога и той ги праща между нас, когато иска да накаже хората заради техните греховни престъпления.

Те идват при нас в женски образи, говорят като нас ядат, пият, могат да се подкупват и умилостивяват, и могат да се разсърдят и дразнят.

Болестта иде по божие повеление и носи със себе си регистър, в който са отбелязани селата и семействата, които тя трябва да измори; обаче в много отношения тя е самовластна, т.е. може да мори там, където иска, и толкова, колкото иска. Ако се подкупи с подаръци, тя става милостива и не мори; раздразни ли се, тя изтребва всичко — цяло-село, не само човеците, но и псетата.

Ето защо, когато се чуе, че иде някоя болест, приготвят се всички да я посрещнат и умилостивят. Но не само когато иде или вече е дошла една болест, посрещат я с чест и празненство, а изобщо на всички болести са устроили празненства с жертвоприношения; и може да се каже, че по-голямата част от празненствата, обредите и от обичаите са устроени и посветени в тяхна чест.

Болестите живеят на край свят, дето обитават всичките други духове: самовили, русалки, орисници, змейове и др., където е и земната къща на бога. Както казахме, те идват при нас не както правят другите същества всяка година, а само тогава, когато ги прати Господ.

Болестите са от два рода. Едните са познати на всички и всякъде и се наричат редня. т. е епидемия, прилепчиви са и много опустошителни, а другите не са редня. Оттам болестите ще разделим на две групи.

В първата група идат следните болести:

1.Чума, каран. Чумата се нарича в някои места още каран. „Бягали сме у карана’. Чумата в народните песни се нарича „черна чума“, „огнена чума“. Черна се нарича, защото, където мине, опустошава и облича всичко в черно, а огнена, защото пред себе си пали и гори, остава след себе си пустиня.

Народното вярване дава на чумата такъв образ: жена стара, грозни бабичка, с дълги разрешени невчесани коси, с дълги ръце и с големи нокти, много грозна. В ръцете носи коса, с която коса отсича главите на хората. Облечена е в черна дрипа. Господ я праща не за отделни грешници и престъпници, а само когато голяма част от жителите на едно село, на един град, на един цял край станат грешници и станат лоши и вършат беззакония.

Изначало чумата била много страшна, толкова страшна, щото само като я погледне човек, умирал от страх. И сам Господ се уплашил от нея; затова той я треснал; сега тя е схваната във врата си, та не може да се обърне ни наляво, ни надясно, а само гледала напред и вижда само това, което е пред нея.

Когато Господ праща чумата да мори, той й дава тефтер (списък), в който са записани всички ония човеци и семейства, както и села, дето ще мори. И тя тръгва с тоя тефтер.

Като стигне до някое село, преди да влезне, тя се явява на някои хора във вид на стара бабичка и обикновено сяда край селото при някое дърво или чешма и разпитва за къщите и семействата, в които ще мори, като: еди-коя си къща къде се пада в селото или еди-кой си селянин къде живее и тем подобни. И тогава влиза в селото.

Макар че има списък, по който ще мори, но в много случаи- зависи от нея; където я посрещнат с почест и където се пази чистота и грехове не правят, там тя не мори. Ето защо, като се чуе за чумата, всеки си помита и почиства двора, къщата, кошарите и зимниците; пазят се от кражба, лъжа; мъж не приходи при жена си никак в чумаво време.

Народното вярване твърди, че чумата има дете чумниче и когато тръгне да мори, води го със себе. Ето защо във всяка къща приготвят корито, гребен и хума и всяка вечер слагат при тях и котел с топла вода — та през нощта, ако дойде, да се омие и окъпе детето. Също и слагат софра с медена пита, вино и сол — та да хапне. Тя се благоразполагала и не морила в такава къща.

Най-много върлува в такива къщи или махали, дето има: хайдук, магьосница, курва жена; мори още и кръчмарин или дукянджия, които са давали ексик или са смесвали в ракията и виното вода, в брашното пепел, в пипера керемиди и пр. Мори също и в къща, дето има изедник, предател и насилник. Ето защо в някои къщи изморва всички, и псетата дори, а в съседната къща не уморва нито един: или в едно село, в един край измрели мнозина, а в другия никои. Чумата също не влизала в къща, дето има вдовица със сирачета. Затова има и песен как сиракът Стоян, като-срещнал чумата, разказал й, че е сираче, че има само стара майка, която на него гледа. Чумата била решила да го умори, но като чула и разбрала положението му, съжалила се и отменила решението си, като му казала:

Иди си, Стоене, не бой се

Чумата сираци не мори!

Чумата не смее да влиза в къщи, дето има псета съботници, защото се бои от тия псета:

Чумата навред е морила,

Не смеяла само да влезне

У Петкови равни дворове.

Че тамо има девет псета.

Девет псета съботници.

Чумата така също не може да влезне в село, което е заорано, защото не може да премине браздата около селото.

Чумата не смее също да влезне в село, дето има самовила. Самовили, като усетят, че в селото е дошла чумата, свили се на вихрушка и почнали да се увиват около дванадесетте брястове, които се наричали „самовилските брястове“; оттамо вихрушката налетяла на къщата и дигнала от покрива керемидите като плява. Чумата, която била вътре, почнала да пищи като жена и излезнала от къщата във вид на син пламък. Това било чумата. Самовилите, т.е. вихрушката, я погнала и я гонила, додето я пропъдила от селото и  сънора му. Чумата отишла в Белица и като била много разярена, изморила 400 души в 200 къщи. Гробищата, където са заравяни тия умрели от чумата хора, и днеска носят название чумави гробища.

На жена, която е рошава в главата, невчесана, неумита и в дрипи, казва се „цяла чума“

За лош човек или лоша жена, от които бягат всички, казва се обикновено „бягат като от чумави“.

Един род от трънливите растения носи название чумо тръне; от това тръне чумата бяга много. Ето защо окопите затръняват с чумо тръне или го садят. Вярва се, че в къща  заградена с окоп, по който има чумо тръне, сухо или насадено, чума не влиза.

В чест на чумата е устроен празник (10 февруари), наречен Чумовден. Тоя ден се празнува, т.е. не се работи нищо, меси се обреден хляб и се разнася за чумно здраве. Св. Харалампи се счита като заповедник на чумата.

2. Холера Холерата и чумата са две сестри, само че чумата е по-стара, по-лоша и повече мори. И холерата живее там на край свят и дохожда при нас, когато бъде изпратена.

И холерата е грозна, дрипава, невчесана. Вярването за нея не споменава, че има дете.

И тя се бои от псета съботници; и тя бяга от тръне; не споменава се обаче дали щади сираците, както това прави сестра й чумата.

На жена невчесана, рошава и дрипава се казва „цяла холера“,

3. Сипаница. Тая болест има няколко названия:сипаница, баба шарка, шаруля. Народната вяра я представя като мома; тя живее на край свят, където и всичките други невидими същества живеят.

Сипаниците са три: едра, средна и ситна, оттам народното вярване заключава, че сипаницата не е една мома, но са три моми сестри, от които едрата е най-старата, брусницата е средната, а ситната е най-младата. И това вярване се потвърждава и от самата болест, че тя се явява в три вида и че от трите всякой човек не лежи.

а/ Ситна сипаница. Ситната сипаница хваща всякого; някой не може да мине без тая сипаница. Тя е ситна като просо. Обикновено лови малките деца. От нея се лежи и леко се минава. Много рядко случаи има, когато едно дете е умряло от ситна сипаница.

Когато се появи в някоя къща, т е. щом се някое дете изсипе, покрие с просени зрънца, домашните омесват прясна пита, намазват я с мед и раздават в къщата всекиму и разнасят и по комшиите, като казват; „Хапнете за здраве на сладка и медена“

Докато не се излекува болното дете и докато се не види, че другите деца няма да заболяват от сипаница, народното вярване забранявала да се пари в къщата заклана кокошка, заклало прасе, заклана гъска, патица или друго: така също се забранява да се пари вълна или друго. Вярването твърди, че ако се попари нещо с вряла вода, попарва се сипаницата и тя от болки се разлютва и умаря болното дете. Затова, докато не мине на детето, кокошка, гъска, патица, прасе, свиня или друго се заколва в тая къща, но се отнася в съседната и там се попарва.

б/Средна сипаница. Тая сипаница се казва още и брусница; тя е по-едра от просо. От средната сипаница обикновено лежат момчета и момичета, но не и деца.

И средната сипаница е мома, само че по-старичка от ситната сипаница. Тя идва при нас, когато й бъде наредена за това. Който лежи от ситната, ще лежи и от средната. Изключенията са много редки.

И тая сипаница, когато върви блага и весела, не прави никаква пакост; но когато се разсърди и разлюти, тогава прави опустошения. За да я умилостивят и да я направят да ходи блага, весела и лека, месят пак питка с мед, раздават и разнасят по комшиите, както и при ситната сипаница. Пазят се ония обичаи, каквито и при ситната сипаница.

Когато тая сипаница ходи блага и лека, тогава и други деца, от други къщи, дето няма заболяло дете, донасят при болното, та и те да прихванат и да боледуват, защото ще преминат леко и благо.

в/ Едря сипаница. Едрата сипаница излиза колкото царевични зърна. Тя е най-старата и най-страшната, защото тя не ходи блага и лека, а всякога сърдита. От тая сипаница болните ослепяват, оглушават, осакатяват — ако не умрат. Ако ходи лека и блага, тя все пак оставя белези по снагата, а особено по лицето. От едрата сипаница погрознява най-хубавата мома и най-хубавият момък.

В народните ни песни се разказват много случки за ослепяване на моми и момци, които песни се пеят през Великденските празници на хорото.

В чест на трите сипаници, особено в чест на едрата, народното вярване е устроило празник (9 март), наречен Младенци когато се месят особени хлебчета, наречени младенци, които се раздават и разнасят намазани с мед за здраве на баба Шарка.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов