Болести – 2 група

Тия седем болести са под заповедта на Деница, жена-змеици, която живее, където слънцето изтича, между девет могили.

1.Треска. Народното вярване представя болестта треска не като една, а като седем, и то седем жени-сестри. И те живеят на край свят, където са другите болести, но там им е къщата, а те постоянно са при нас и зиме и лете. Те ходят заедно и когато една намери удобно място у някого, то тя вика и другите.

Приказва се следната приказка:

„Шестте сестри отишли у един овчар и почнали да го втришат. Той обаче, като вървял след овците, нямал време да легне, но скитал през търнаци и гложаци и шестте сестри станали само кръв от трънето и гложето, а дрехите им станали дрипи, само конци. Едната от тях сестра била се настанила у един богат човек и лежала на душеци от коприна и кадифе. Един ден се събрали седемте сестри и се разпитали за положението си. Шестте сестри у овчаря казали: „Остави се, сестро, не видиш ли ни какво сме станали, само рани и дрипи. Нашият овчар скита и ни влачи през трънаци и гложаци, не дава ни мир ни ден, ни нощ.“ Сестра им казала; „Пък аз лежа на меки дюшеци от коприна и кадифе и се храня с най-хубави гозби. Но я да ме послушате. Я оставете вие тоя дрипльо-овчар и дойдете при мен!“ И така сторили; отишли при сестра си и налегнали богатия. Една го остави, друга го натисне. И тъй вървяло, докато не уморили богатия.“  „И така, дето намерят удобно място и легло, там се събират всички и мъчно си отиват и затова, когато втресе някого —не бива да ляга, а да ходи и да търчи по трънаци и гложаци.“

Треските ходят с уплахата, със самовилите и други лоши духове. Когато някой се хване от уплаха,той веднага вика на помощ треските и уплашения го втресва. Самовилите или самодивите, ако устрелят някого, треските са тук и го втресват.

Посрещнато, прегазено и други лоши дихания нападнатли на човека, като го устрелят, треските го втресват. Втресаният се разболее и ако се не пропъдят треските чрез баяне, той умира. Треската се пъди чрез баяне, заклеване и наричане.

2. Лоша болест Народната вяра представя лошата болест като стара бабичка, много грозна и с тояжка на ръце. На гърба си носи торба, в която има написани кои лица трябва да умори. Когато удари някого, цяр няма. Удареният се мъчи дълго време и най-накрай умре. Тя се спира край село и пита за къщите, в които ще мори. Ако се сетят селяните, могат да я измамят и да упътят към друго място. Лошата болест хваща човека навсякъде: и в дома и по пътя, и в река. Тя го събаря на земята, взима му разума, та не знае нищо. Много е лошо, ако го хване, когато минава мост или река, защото тогава удареният пада във водата и се удавя.

3. Огница, огненица. Огницата или огненицата е жена и идва при нас сама или с чумата. Много грозна жена и много лоша и сърдита. Когато удари някого, той се разболява много тежко. Може да се лекува чрез баяне, поливане и запойване.

4. Червенка. Народното вярване представя червенката като жена много дебела и много грозна, червена. Когото хване, той за ден, за два умира, ако не бъде лекуван. Тя устрелва човека и на едно място — на ръка, на крак или на друго място; там, където е убоден, става червено и се появи оток. Тоя оток се разпространява по цялото тяло, но върви много бързо към сърцето, дойде ли до сърцето, всичко е свършено, човек умира.

Червенката има друга сестра по-млада, наричана бяла червенка. Когото убоде и където го убоде, появява се пак оток, но тоя оток не е червен, а бял. И тая бяла червенка уморва човека, ако се не познае на време и прогони.

Както червената, така и бялата червенка се лекува чрез баяне и налагане болката със самовилски или змейски билки, които са брани на Еньовден.

Лошото, че мъчно се познава коя черевенка е; ако се не познае коя е, на място за червената се бае за бялата, тя се разлютва и уморва човека. Ето защо, когато някой заболее от тая болест, отива първо при врачка да познае коя е червенка.

5. Безсъница. Безсъницата е дотолкова страшна, че вярването народно препоръчва да не се споменава името й никак; когато дойде реч да се говори за нея, се казва горска майка, защото, ако й се спомене същинското име, тя чуе и веднага идва в къщата. Народното вярване я представя като стара жена с дълги, изпъкнали навън зъби, главата й прилича на бик, очите й като на бивол и е много страшна наглед. Много хванати от нея са я виждали на сън. Тя живее по горите и шумата и дохожда в някоя къща само когато се изпрати чрез магии. Когото нападне, тоя човек не може никак да заспи, ни денем, ни нощем; очите му са заклапят сами, но сън няма, защото горската майка го пъди. Ако се не прогони тая страшна болест, човек от безсъница може да полудее, а после и да умре.

Особено е страшна, ако хване някое дете. Лекува се чрез силата на противни магии; чрез тия магии горската майка се пропъжда пак в гората и болният оздравява.

6. Руса. Народното вярване представя русата като жена, но все грозна. Тя напада децата. За да отиде в някоя къща, трябва да бъде изпратена. Дете, което е нападнато от русата, бива покрито цялото с рани и кели, които сърбят и болят. Името й е смръдла, но не смеят никога да я именуват с това име, защото тя постоянно прислушва и ако й се спомене името, разлютва се и веднага напада децата. Затова са й дали хубавото име руca.

7. Болесчица (болешчина). Народното вярване представя само тая болест като мъж, макар името й да е женско. Той е с едно око и на носа има дупка, а наглед много страшен е. Като дойде в едно село болесчицата, тя почва да мори мало и голямо, мъжко и женско, младо и старо — не прави никаква разлика. Много прилича на чумата и холерата. Някои баби я смесват дори с холерата. И нейното име не смее да се спомене никак, защото и тя прислушвала и щом си чуе името, веднага дохожда; затова я наричат здравичката. Тая болест се изгонва само ако се подмами или умилостиви и склони само да излезне. Това подмамване и умилостивяване става по следния начин:

Омеси се пита (погача) от чисто пшеничено брашно, която пита се красиво шари и пише с напрусци като се опече, намазва се отгоре с мед, та става медена пита. В това време се приготвя китка от всякакво цвете, която се връзва с червен конец и на края на конеца вързва се сребърна пара (наречена рупче). Медената пита, китката, още и бъклица с вино се слагат в ново ушита торба и тая торба се отнася в гората, където се свършва синорът на селото и започва синорът на друго село. Там в чуждия синор се закачва торбата на някое дърво. Това се върши обаче нощно време в потайна доба. Когато тръгне човекът с торбата за чуждия синор, бабата, която е месила питата и приготвяла китката, отива с него до край селото и тук като че се опроства и изпраща болестта, казва: „Е хайде, мила здравичке; иди със сбогом! Мило ни си, но време е да идеш на госте и на друго село. Хайде със здраве, здрава здравеничке!“ Мъжът пък (той може да бъде момък или по-стар човек), когато стигне на мястото, където ще остави торбата, като я окачва на дървото в чуждия синор, казва: „Е хайде със здраве, здрава здравичке! Наручай се и иди със здраве в еди-кое си село (споминя името на селото, дето я праща); там хората са добри, та ще те посрещнат и нагостят.“

И вярването народно твърди, че болесчицата напуска това село и отива в другото.Такъв случай е станал в 1883 г. Разказа ми го самата баба Мара. Торбата е носил дядо Хубан и трябвало да я закачи в землището на с. Пранга. Но тъкмо когато закачвал торбата и пращал болесчицата в с. Пранга, където хората са добри и ще я посрещнат и нагостят, пъдарът на с. Пранга бил там наблизо и като чул тоя разговор, скочил да види кой е. Като видял дядо Хубан с торбата, той познал че тук има някаква магия. И когато дядо Хубан изговорил последните думи: „В Пранга хората са добри, ще те посрещнат и нагостят!“ — той го уловил и му казал: „Като са толкова добри, ти защо не дойдеш с нея; ела и тебе да нагостят!“ — вързал го и с торбата на рамо откарал в селото. Кметът на сутринта окачил торбата на врата на дядо Хубан и така го прекарали през селото, извели го вън от селото и от синора и го пуснали да се върне в селото си с торбата. „Така че болесчицата не можала да се отнесе в Пранга“.

Болесчината не може да влиза в село, което е заорвано.

В народното вярване се споменават още някои болести. Те са:

Сътурница— вечерница, вярването я представлява като жена, която ходи и мори децата.

Морава. Никой не я виждал и не знае как изглежда. Народното вярване само туй знае, че ходи нощно време у потайна доба и напада човеците, кога спят, та им пие кръвта. Такъв човек изгубва съвършено сила и почва да отпада. За него казват „бозала го морава“. Моравата не може да се изгуби с друг способ освен с четене молитва и като се полага на болния евангелието.

Устрел или усов. И той е лош дух, който напада човека и го мушка като с нож. Изкарва се със силата на баяне, поливане и запояване, а така също и чрез магии. Тоя дух дохожда, когато го направят чрез магии, а дохожда и от срещане с лош вятър. Тук е известна тая болест с името стрелка — „имам стрелки“ или „стрелки го хванали“. С това име е известна и в Западна България.

Мратиняк. Мратинякът е лош дух, представян като голяма черна кокошка, грозна, с големи очи. Тоя дух се казва още кокоша болест, която пакости само на кокошките и другите домашни птици. В нейна чест има устроен празник (14 ноември), когато и се коли черно пиле като жертва и се извършват известни обреди и обичаи.

Влас. Той е дух, който ходи и мори говедата. В негова чест има празник (11 февруари) с обреди, жертва и обичаи.

Лисата. Също лош дух, който пакости на човеците. Тоя дух напада човека и му пасе косите по главата, мустаките брадата и веждите. В негова чест има празник с обреди и обичан.

Склопци. Народното вярване ги представя като жени, и то няколко сестри; лоши духове, които ходят само по деца, а много рядко по възрастни хора. Дете, което е нападнато от склопци, скланят му се челюстите и не може да си отвори устата, за да суче. И това дете умира, ако се не лекува, Лекува се с баене, разтриване.

Бабици. Представят се като няколко сестри, лоши духове, които нападат само децата, а много рядко и възрастните. Нападнатите деца бабичасват, получават силна диария, която може и да умори болното дете. И човек може да бабичаса. Лекуват го с баене и запойване.

Клинове. Лоши духове, които на брой са 77 вери. Те нападат на човека и го устрелват в слабините; мъж, който има клинове, не може да бъде мъж.  Лекуват ги с баене.

Половинка болест. Независимо от всички изброени дотук нечисти духове — болести, народното вярване учи, че има други 77 1/2 болести. 77-те болести могат да се изгонят, обаче половината болест, половиният дух е най-лошият, защото за него цяр досега не се намерил и с нищо не може да се изгони. Оттук и тая половинка болест е най-опасна. Тя дебне всяка болест и като някоя болест нападне човека, тя се притури, та й помага и оттам понякога и всички баяния не помагат. За да се намери цяр на тая половинка болест, когато се берат другите билки за другите болести, поверието учи да се откъснат и за тия 77 1/2 болести 77 различни билки, каквито и да са,  а за половинката болест да се откъсне жмичком половина от който и да било цвят; тая половинка от цвета ще може да изгони половинката дух, половинката болест.

Защо идат болестите. Народното вярване утвърждава, че когато орисниците орисат детето, присъдват съдбата му и наричат колко ще живее, какъв живот ще прекара, кога ще умре и от каква болест ще умре.  Отредено е още от коя болест има да лежи и коя ще премине, а от коя ще умре.

Ето защо човек, за да умилостиви съдбата, а заедно с нея и болестите,които ще му дойдат на главата, устроил е празници в чест на тия болести, принася им жертва, придружена е обреди, обичаи и песни.

Освен празниците и жертвите човекът е прибягнал и до други средства като: заорване, жив огън и др. и чрез тия средства народното вярване утвърждава, че човек е успял, т. е. там, където са употребени тия средства, болест не стъпва, или ако е дошла, тя бяга.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов