Гадателство, гадание

Тайната на орисниците знаят само те и Господ. Наистина своето решение за бъдещата съдба на човека те са написани на лоба на главата, но кой може да познае и да прочете туй писмо?

Човекът прочее не знае какво има да прекара през живота си; какви премеждия и напасти  има да претегли; какви радости и скърби; какви сполуки и несполуки има да срещне в своите трудове. Пред него е дебела завеса. Но той иска да познае туй неизвестно и тайно свое бъдеще; той иска да надникне зад тая завеса и да видя какво се крие за него. За тая своя цел народното вярване е употребило векове усилия и трудове, наблюдения и бележки и най-накрай е установило едни правила. Всички тия правила и поуки, свързани в едно, се казват гадателство, гадание.

Народното вярване е разделило правилата, науката на няколко начина, а тия начини са:

Гадание чрез вдъхновение, гадание чрез видение, гледане, гадание по сънища, гадание по движенията на някои части от снагата, гадание по огъня и дима, гадание по гласовете на птици и животни, гадание по плодове на Бъдня вечер, гадание по срещите, гадание по разливане някои течности, гадание по наричане.

Гадание чрез вдъхновение. Това гадание народното вярване дава на лица, които се намират в извънчовешко духовно състояние; на такива Господ прошепва какво има да стане. Това гадание могат или са могли да вършат лица праведни. Туй се казва предсказване, провиждане.

Човек, без да знае откъде и от какво познава, провижда какво има да стане с един човек, с една къща, с едно село и с един народ.

В народните песни се рисуват ония явления, дето известни постници-калугери са провиждали падането на българското царство.

И днеска има лица, които провиждат какво има да стане.

Тук идат нестинарите, една религиозна секта, която съществува в някои села на Лозенградско, преселени в Бургаски окръг. Техният патрон е празникът св. Константин и Елена (21 май), когато те вършат своите традиционни обреди с игри и музика. Тия игри се вършат сред живи въглени и през време на игрането някои от играещите падат в един транс (омайване) и в това свое омайно положение казват изречения, с които се предсказва на събраните селяни туй, което има да стане.

Такъв случай е и с Енята, която на задавани въпроси отговаря и предсказва каква ще бъде годината в отношение на хлебородието.

Гадание чрез видение. В нашите песни се разказва как някои боляри, игумени и воеводи са видели елени с позлатени рогове, с други личби на себе и тия елени са светци, та предсказвали за пропадането на българското царство.

Има други случаи на гадание чрез видение. Има лица,които са мнимо умрели; в такова мнимо умряло състояние те остават няколко дни, а после се съживяват. За такива народното вярване разказва, душата им ходила на оня свят, видели са рая и пъкъла, разговаряли са с умрелите и знаят всичко. Такива лица имат дарба да предвиждат и да предсказват какво има да стане.

Гледане. Тук идат няколко способи за гадание. Първият способ, че има мъже и жени, които по наследство от баща и майка знаят да гледат на боб, на царевица и от разположението на зърната предсказват какво има да стане на едно лице. Това гледане се казва вражане и жените, които гледат, се казват врачки.

Други гледат на книги, на кафе, по бръчките на дланта, по бръчките на челото и оттам вадят своите предсказвания за бъдещето.

Трети гледат на плешката на животното. На Гергьовден се коли агне; на оброк и служба се коли шиле или овен; на св.Илия колят стария петел; при свършване на вършитбата колят при стожера червен петел; при Заговезни колят кокошки: на Петровден колят пиле. Във всичките тия случаи закланите животни са жертва, с изключение кокошката на Заговезни. Народното вярване е наредило, че тия животни и птици да се пекат или готвят цели, та плешката и гръдната кост (конякът) да бъдат здрави, за да може на тях да се гледа.

Когато седнат на трапезата или софрата да ядат, плешката и конякът с месо ще се отдели и даде на гледача, който винаги е мъж. Като се наядат, гледачът, като е изял месото от плешката и коняка, почва да гледа и да отгатва. Ако е в частна къща, отгатването се отнася само до тая задруга или семейство: ако е обща трапеза, на оброк, сбор, кокоша църква, дето се събира цяло село, тогава гледането и отгатването се отнася до цялото село. Гледачът гледа на плешката или на коняка и отгатва за бъдещето, като че чете на книга.

Жените се казват врачки, вражарки, гледачки, баснарки, а мъжете — само гледачи.

На плешка гледа само мъж, а на коняка мъже и жени, но много рядко жени.

Също се гледа на плешка и на желъдъка на коледното прасе.

Някога във всяко село е имало гледачи, които са викани навсякъде, където е имало оброк, служба или друга обредна трапеза, и длъжността им е била да гледат.

Гадание по сънища. Това гадание се казва съновник.

„Когато човек заспи — душата му остава при снагата, а сянката ходи, скита се. Сянката тогава ходи навсякъде, на горния свят и долния, защото за нея  спънка няма, пречка няма. Тя тогава всичко види и това, що види, дойде, та го разказва на душата и снагата.“

„Когато спи човек, душата е при него, защото, ако душата излезне — тогава умира“.

„Туй, което е видяла сянката и казала на душата и снагата, ние казваме — сънувам, сънища“.

„Сянката е видяла всичко и знае всичко и казала е на душата и снагата що е видяла и що знае — но снагата не може да запомни всичко.“ Ето защо ние запомняме от сънищата си само някои, а някои много тъмно и неясно. Всичките сънища означават нещо; предсказват нещо, но ние не можем да знаем. Но когато ни дойде до главата добро или лошо, ние тогава се сещаме за сънуваните работи и тогава виждаме кой сън е показвал добро, а кой лошо.

И тъй през хиляди години и от патила и добруване и наблюдения българският селянин е успял да долови значението на сънищата и да ги разгадава. Но не всеки селянин и селянка може да разгадава; това знаят само някои: тия, които знаят и да гледат. По тоя начин народът си създал правила кой сън какво означава.

Предмети на сънуванията са всичките обекти, с които си служи човек в дневната работа: къща, покъщина, земеделчески уреди, уреди за женско ръкоделие, обекти за храна, за облекло, домашни и диви птици и животни, гора, река, звезди, месец и слънце — с една дума всичко, което човек вижда, което слуша, с което работи, което облича и яде.

Всичките тия вещества, обекти и тела в сънищата се съчетават в разнообразни фантастични образи и действия и в тях човек е или активен участник, или пасивен. Не само самите обекти, вещества, тела и животни с техни фантастични съчетани действия имат значение в разгатване бъдещето на човека, но тук играе важна роля още и времето през нощта, кога е сънувал тоя сън: дали е у потайна доба или у първи петли и у съмнило, дали е у първия сън или после, като е заспал отново, т.е и втори сън, е видял тоя сън.

Гадание по движенията (треперенията) на някои части oт снагата. И самите части на снагата взимат участие в съдбата на човека, заради това и те служат да се разгадае бъдещето му, какво има да тегли или добрува. Не са всичките части, а само някои: окото, веждата, бузата, мустакът и ухото. Окото, веждата, бузата и мустакът гадаят със своите движения, треперания, а ухото само със своето свирене.

Дали ви играе лявото или дясното око, дали е треперела дясната или лявата вежда, дясната или лявата буза и кой мустак, дали на плешката дясна или лява — всичко това показва какво има да се случи на човека — лошо или добро.

Също е важно дали е писнало дясното ухо или лявото; оттамо се познава дали известието, което ще се получи, ще бъде добро и радостно, или лошо и скръбно,

Гадание по огъня и дима. Огънят и димът също показвали какво има да става в къщата. Когато се запали огънят, гледат дали главните пищят (пеят) и пращят; туй пискане (пеене) на главните показва, че някои говорят лошо за къщата, затова повелява се, който е при огнището, да плювне у главнята, която пищи. Вярването твърди, че клеветникът ще си прехапе езика и ще млъкне. Също е важно, когато главните силно пращят — ще има придобив, затова се радват.

Димът, когато излезне от комина, гледат на коя страна ще отиде: дали нагоре или надолу, дали към пладне или към полунощ. Гледат още дали е гъст или рядък, дали е черен или бял. „Всичко това показва какво има да бъде в къщата“. Също гледат и на пламъка, който излиза от дърветата. На огъня и пламъка гледат особено на Бъдня вечер. Гледа се и пепелта: дали става на буци или е ровка. Първото показвало, че времето ще се развали.

Гадание по гласовете на птиците и животните. И птиците и животните със своите гласове показват какво има да стане в задругата, със стопанина, с челядта му или със стоката. Тук домашните птици играе голяма роля петелът, по-малко кокошката; а от дивите — свраката и кукумявката. От животните домашни кучето стои на първо място, а после конят и волът. От дивите животни срещат се заекът и лисицата, а така също се среща и змията.

Петелът със своето кукуригане всякога добро известява: или гост ще дойде, или радост ще бъде, или времето ще се развали.

Кокошката само кога пропее като петел, предвещава лошо.

Кучето, когато вие жално, предвещава лошо. Също и конят, когато цвили нощно време, волът или кравата, когато мукат.

Кукумявката вестява с гласа си всякога лошо; свраката добро. Заекът, като мине път, известява лошо, а лисицата добро.

Змията, като се яви в двора или в къщата, вестява лошо.

После иде гъската с крякането си, патицата, свинята — от всички се познава бъдещето в къщата.

Гадание по плодовете на Бъдни вечер. На Бъдни вечер на трапезата между другите плодове слагат се и кадят се орехи. Те се кадят само защото предсказват бъдещето на човека. После прекадяването всеки взима по един орех и го счупва и по това, дали е пълен или празен, или червив — познава се какво ще бъде щастието на човека през годината. Също пукат пъпки дрянови и по тяхното пукане познават щастието или нещастието си.

Гадание по срещите. Тук идат ония материали, които се изложиха по-горе за добрата среща и лошата среща, т.е. как по лицата на животните, които срещне човек, като излезне от вратницата, може да отгатне и познае какво го чака из пътя му или как ще мине денят.

Гадание по разливане на някои течности. Случва се, та се разлее ведрото или котелът с водата; падне или се извърне чаша с виното и се разлее; сипан е зехтин в тиганя и тиганът падне, та се разлее; или стъклото се извърне и зехтинът се разсипе; също и оцет се разлее. Всички тия разливания имат своето значение и предсказват какво има да стане. Ако се разлее вода и вино — добро е, ако се разлее зехтин и оцет —лошо е.

Гадание по наричане. Тук идат ония разгадания, които са случайни, защото зависят от това, което човек е нарекъл: ако стане това, което е наречено, показва, че намисленото желание ще се сбъдне. На Заговезни се пали конецът, на който е вързана била халвата или яйцата за ламкане; като го запалят, наричат: „Ако момата ще се ожени през тая година, конецът да изгори догоре“ —и гледат дали ще изгори според наречено, или не. Ако изгори догоре, вярва се, че момата ще се оженя; не изгори ли, тя няма да се ожени. Ако някой кихне, нарича се: „Ако ме споминя еди-кой си, да кихна още веднъж“ —и ако кихне, вярва се, че нареченото лице го е споменал. Хвъргат се машите и се нарича; „Ако отида утре еди-къде си —споминя мястото, — то машите да паднат с куките надолу“ — и гледат как ще паднат машите. Невестата, която очаква някого от нейните домашни от бащината й къща, хвърга огрибката и нарича: „Ако огрибката падне с дръжката към огнището, нашите ще дойдат“ — и гледат как ще падне огрибката. Тук иде и онова гадане чрез наричане, което играе важна роля в ладванията, дето момите чрез наричания мъчат се да отгатнат кой и какъв момък им се пада да вземат за свой мъж.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

“Жива старина. Кн. I. Вярванията или суеверията на народа. 1891“ – Димитър Маринов