Брашно.

Брашното от жито се казва чистобрашно; ако житото е смесено, брашното е мръко: от ръжта брашното е ръженичаво, а от кукуруз—кукурузно. По отношение на смилането брашното се казва меко, ако е смляно ситно, и остро, ако е смляно по-едро. А дали брашното ще бъде меко или остро, това зависи от воденичаря, как ще кове камъните и как ще пуска да се въртят те.

„Шум, шуми, бяла невеста излезна на надвор“ е гатанка за брашното, когато мливото се меле, та става на брашно.

„Брашно има у главата“ е пословица, която посочва слабите с ума.

Между брашното и снега станал спор, кой е по-студен. Снегът твърдял, че той е по-студен, а брашното твърдяло, че то е по-студено. Тоя спор бил предложен на двама човеци да го решат. Единият взел страната на cнегa, а другият — страната на брашното. За да се види това на дело, тоя, който твърдял, че снегът е по-студен, приел да спи в зимника заровен в брашно, а другият приел да спи вънка, заровен в сняг. Уговорено, извършено. На сутринта, тоя, що бил заровен в брашно, бил се сдървил, а тоя, що бил под снега, бил потънал в пот.

а) Отсяване брашното. За да бъде брашното приготвено за тесто, трабва да се отсее. Това се извършва с помощта на следните уреди: сито или струнак и нъщви.

Сито или струнак. То се състои от платно и лъб. Платното се тъче от конски струни, откъдето го наричат още струнак, а след това това платно се прешива на лъба и се стяга с друг двоен лъб. Има сита, които са с един лъб, както са направени честината и решетото. Ситото е възпято в народните ни песни и го наричат често сито копринено, т.е платното му, наместо от конски струни е изтъкано от коприна. При засевките ситото се възпява, че пресява земя и гора. На булката, когато да взезне в къщи, й дават сито. В магиите ситото играе важна роля. Със силата на ситото свалят месеца, и той само в сито може да седи, когато го свалят.

„Ти го биеш, ти го триеш, то ти сипва са ядеш“ е гатанка за ситото.

„Дайте ситото да е сита годината“ е възречица за благословия. Оттук се вижда, че според простолюдието, названието сито е произлязло от корена сит, защото засища. Някъде сеят брашно с честина.

б) Нътви, нощви или нъщови. Нъщвите са плитко корито, нагласено нарочно да се сее в него брашно и да се меси тесто. Нъщвите вършат голяма служба в живота на селянина, затова и в народните обичаи и обреди заемат почетно място. Когато булката влиза в къщи най-напред, свекървата й харизва нъщвите и кобилицата. На свадба около нъщвиге се въртят заспевките, със своите хубави обредни песни. При раждане и смърт нъщвите са на почетно място при обичаите и обредите. Когато са сложени нъщвите, не смее никой да ги прескочи.

„Празни нъщви — гладни гости“ е пословица, която учи, че ако няма в нъщвите нищо, гладът е гост.

„Како, защо ти си праздни нъщвите? — Оти ми са меки очите“ е възречица, която учи, че меките очи, всекому да дават безразборно, довождат бедност.

„От тук бряг, оттам бряг, на средата бял сняг“ е гатанка за нъщвите.

Нъщвите правят нашите коритари.

Трици. Като се сее брашното, остаят в ситото или честината трици или подсевки. И триците играят роля в народното поверие и народната медицина. На дете, което се упиква, дават трички и корички. За да не влезне зло в къщи, изпод прага слагат трици. Ако жена лехуса остават самичка, под възглавницата й турят трици, за да я пазят от лахусните (армянките). При баянето се употребяват трици.

„Евтин в брашното, а скъп в триците“ е пословица, която осмива глупавите къщовници, които правят икономия не в това, което донася богатство, а в това, което се не усеща в къщи за нещо нуждно.

Триците се сипват в особен съд, нареченъ тричняк. Такъв съд, като високо корито, издълбано от топола, може обаче да бъде и друг съд, само че той носи особеното название тричняк.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис