Детето и Биволицата.

„Биволицата е черна, но дава бяло мляко“. – Народна Пословица

В едно селско гумно била вързана една биволица, готова да я млъзат /доят/. Тя и така била черна, но като се каляла в блатото, бе станала още по черна, още по грозна. В това време дошло детето на стопанина, а с него и бялата кучка, с която си то играло. Като дошло до Биволицата, детето рекло: „Ух, каква грозна и черна биволица като дявол! Защо ли татко държи тая грозотия! За какво ли ни е тя! Какво добро може да излезе от нея!“ Така говорило детето, така укорявало биволицата, а милвало кучката. Биволицата мълчала.

Ето че дошла бабата с ведрото и почнала да дои биволицата.

Детето останало смаяно, когато видяло, че от калното и черно виме на Биволицата зашуркало, забликало бяло мляко, което, било сладко като захар.

„Ох та ти си давала млякото, сладкото мляко!“ — извикало детето засрамено: „а аз те обиждах, и милвах кучката!“ 0! Опрости ми!“ — рекло то и прегърнало биволицата, като забравило, че тя е черна, че е кална.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.