Грънецът и Гърненцето.

„Малко гърненце, благо варивце.“ – Народна пословица

Край огнището в една селска къща къкрели няколко гърнета с гозби, между които бил и един Грънец голям като делва и едно Гърненце, малко като песничка.

Гърнецът край огнището бил на чело в редът и кипял, та се чувал, на далеч, а Гърненцето било най-последното в редът и къкрало та едвам се чувало.

Грънецът почнал да се хвали пред другите гърнета: „Виждате ли колко съм голям! Моята гозба, толкова е много, щото сити всичките. Без мене и без гозбата ми надали може да стане веселба!“ За другите от вас както и да е, но не мога да разбера, защо е сложено между нас и онова Гърненце? Та каква гозба то ще сготви и кому тя ще послужи!“ — Тъй говорил Грънецът, а Гърненцето слушало тия думи и гълтало.

Дошло врйме да се сипва гозба. Бабата зела лъжицата и насипала гозба най напред от Грънеца в много паници и казала: „Тая гозба ще дадете на другите гости, където са по накрая, ще сложите и на свирачите и на слугите, защото в гърнеца месото е вчерашно та не е толкова чисто и добре сготвено!“ „После взела две панички и сипала в тях гозба из Гърненцето: „Тия паници ще сложите пред Кръстника и Старокъта!“ рекла тя: „защото гозбата у него е от пиленце и е сготвено само за тях.“

Като насипала гозба по паниците, гозбата, която останала у Грънеца, бабата взела та плиснала на псетата, а Гърненцето свахите отопили с хляб, като че го измили. „Ама блага гозбица била у Гърненцето!“ казвали те.

Гърнецът се червил от срам, а Гърненцето скромно се радвало.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.