Детето и Гайдата.

„Опинки няма — гайда иска“  – Народна пословица

Едно дете, като видяло гайда  в един гайдарин, почнало да плаче и то за гайда. Баща му, като слушал плачът му Рекъл: „Добре, мое дете; да ти купя гайда, но я погледни, че нямаш на краката си опинки и ходиш бос! По-добре е, синко, да ти купя опинки, наместо гайда.“

— „Опинки неща! Гайда искам“ — викало детето и плакало.

И баща му купил гайда.

Сега детето надувало гайдата и свирило; цялата зима то я не изпускало от ръцете. Минала зимата и дошла пролетта. Детето трябвало сега да ходи по полето, ту с овцете,ту с говедата. Където и да ходило, то носило и Гайдата. Свирило то, но ходило по трънака босо и всяка вечер се връщало с окървавени крака и с ситни тръни.

Боляло го, но то търпяло, защото не смеело да спомене на баща си за опинки.

Един ден няколко овци затлачили се в един гъст трънак и не можали да излезнат от там самички. Трябвало е да влезне момчето да ги извади. Но как да отиде, когато е босо, а тръните са гъсти и бодат.

Мислило детето, борило се с ума си и сега чак то разбрало думите на баща си. „Ах! да имам сега опинки!“ — си помислило то.

— „Да имаш опинки! Ами Гайдата не може ли да стане на опинки?“ — му казало нещо невидимо, нещо в него.

Момчето разбрало тоя глас. То погледнало Гайдата, погледнало трънака със затлачените овци, па погледнало и краката си.

— Гайдаринът има Гайда, ама имаше и опинки!“ — си помислило то: „а аз нямам опинки.“

„ Гайдата не може ли да стане на опинки“? — му прошепнал пак същия таен глас.

— ..Може, защо да не може“ — отговорило момчето гласно и погледнало Гайдата.

— ..Какво мислиш да правиш?“ го попитала Гайдата,

— „Мисля колко опинки мога да извадя от тебе“ — отговорило твърдо момчето.

— „Нима искаш да ме направиш на опинки? Забравяш ли колко другарувахме и се веселихме заедно, та сега да ме направиш на опинки?“ — проговорила Гайдата.

– ,,Да, и мене е жал да те развалям, но що да сторим? Затлачените овци чакат да ги избавя, а краката викат за опинки. Ти, Гайдо, можеш ли да ми дадеш опинки?“

—„Не могла — отговорила тя. „Аз мога само да веселя, а не и да обувам.“

—„На мен сега не е до песни и свирка, ами да съм обут, та да извадя овците. Когато извадя овците и когато краката ми оздравеят от трънаците, тогава ще помисля и за Гайда“ рекло то и извадило ножът та разпрало Гайдата и си направило опинки.

То извадило овците и вечерта се върнало в дома си със здрави крака и весело сърце.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.