Еленът и Сърненцето.

„Не питай старо — питай патило.“ – Народна пословица

Едно стадо сърни излезнало по планината да пасе; както винаги, така и сега, стадото се предвождало от стар елен, който знаел всичките пътеки, познавал местата, къде ловците правят стръги, къде залагат примки и капани, или копапят трапове, за да ловят сърни. След Елена вървило цялото стадо.

И наистина Еленът избягвал всичките опасни пътеки, но не знаел за една пътека, незнаел за един нов трап, за една нова стръга, които били направени едвам миналия ден. Еленът водил цялото стадо тъкмо по тая пътека, право на тоя трап и на тая стръга. И цялото стадо вече щяло да се улови в трапът.

Едно Сърненце, което вървяло най-отподире, познало, че пътечката, по която вървят сега, е тая същата, по която то само бе вървяло вчера поради незнание и бе падало в ново изкопания трап, a бе се избавило по някакво чудо.

То изтърчало напред преди Елена и рекло:

— „Стой, дядо, стой! Не върви по тая пътечка, защото напред ни има трап, а ако повървим още малко, назад ще дойде ново направена стръга. Аз ги видях вчера и даже падах в трапът но по някакво чудо се избавих.“

Еленът за минутка се спрял, спряло се и стадото. Той сам незнаел, що да каже, но било му тежко да слуша съвети от едно вчерашно дете. От бикоглавство ли, или от друго, но той не решил да послуша Сърненцето: „Махни се от тука, ти вчерашно Сърненце! Ти ли ще учиш дядо си! Колко пъти съм минавал тука! Зная аз, къде има стръги и трапове“ — казал Еленът и тръгнал напред; тръгнали и някои от сърните, а другите малко се поспрели да видят какво ще стане.

Неизминали били и десетина крачки и се чул шум, а след него и рев: Еленът заедно с няколко сърни, които бяха отишли с него, паднали били в ямата, а ловецът излезнал от зади стръгата и стрелял върху другите.

Сърните със Сърненцето, които бяха останат ли по-назад, избягали живо и здраво, но слушали плачове и охкания. Между тия охкания се слушали думите на Еленът: „Чуйте деца! За напред недейте слуша само старите, но и онези, което са патили! Ако бях слушал Сърненцето, то цях да живея още….“

Другите думи се не чули. Тия са били последните думи на Еленът.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.