Орташката кобила.

„Орташната кобила псетата я пъдят“. – Народна Пословица

Двама съдружници купили заедно кобила с това условие: и двамата да се слушат с нея и всекой да я храни през това време, през което се слуша.

Слушал се единия, слушал се другия, и всякой гледал да извлече от нея повече полза, и я товарил с по-тежък товар, а колкото за храната това било последна работа. Единият мислил: „утре ще я изпратя на съдружника си и тамо, у дома му ще яде, защото има повече сено и зоб“ — думал той и изпращал Кобилата гладна. Другия докачвал Кобилата, карал я без почивка даже и нощно време и я изпращал на съдружника си. „Нека яде и се назоби тамо, защото, знам, у него има и сено и зоб“ – мислил втория. Кобилата за двамата съдружници била сита и назобена и все била карана на работа, а тя изпосталявала и изпадала всеки ден все повече и дошла до там, щото вече не само не можела да вози и тегли, но неможала и да се държи на краката си.

Сега дошло ред да се карат и да се кривят един другиго.

— „Ти не хранеше Кобилата и я пращаше у мене все гладна!“ — казвал единя.

— „Не е вярно“ отвръщал другия. „Напротив аз я храних, но ти не й даваше никаква храна, и я караше да слуша и нощно време.“ Карали се съдружниците, но никой не приемал Кобилата сега да я храни. — „Ще я храня, ако ми я отстъпиш да бъде моя“ — казал единия.

— „И аз ще я храня, ако стане моя“ — възразил другия, а Кобилата останала на полето. Тя като се щурала да търси сено, паднала в един трап и там от глад умряла. Когато се сетили двамата съдружници да я потърсят, намерили й само кокалете, а месото изяли псетата.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.