Димитровски месец, октомври

Господя църква

Това е един религиозен обичай,който се извършва, след като се прибере всичката летнина, т. е. като свършат снопите, като оберат лозята и царевицата. Гасподя църква става първият понеделник преди Петковден.

Господя църква не е друго, но курбан, коли се старият селски бик, ако има такъв; ако ли бикът е още млад, тогава събират пари, купуват овни и ги колят. Бикът или овните се заколват насред село или край селото, дето има оброчище, т. е. там, където ще се обядва.

Тоя обичай е много древен; някога не е могъл да мине без бик, когато сега се задоволяват с овни. Той същестува в цяла Източна Тракия и в Одринско,в Източна България в Добричко, Балчишко и Силистренско, в тия села, които са преселени от Тракия и Одринско през някогашните руско-турски войни;

В с. Оваджик, Хаковско, бикът колят, ако е вече остарял и трябва да се купува нов; колят и млад бик, ако той боде стоката и хората. Ако няма бик, тогава колят вол, а покрай него, ако се види, че няма да стигне за цялото село, тогава колят още и овни. Казанът, в който се готви бикът, волът или овните, е общ; счита се като имот на черквата и се пази от епитропите черковни. Вола и овните купуват епитропите с черковни пари, а после събират от всекиго, колкото се пада на човек.

Когаго бъде готово за обяд, всеки селянин с жена си отива на оброчището. Отиват сама стари хора; млади не отиват. Всеки селянин с жена си носят голям колак, вино, паница и лъжици; носят още и котле, та в него сипнат от гозбата за домашните, които не са дошли на оброчището и те да ядат.

Попът прекадява казана с гозбата и след това сядат да ядат. Сядат не на една трапеза, а на групи или по махали, или по семейства.

На попа дават кожата на вола или кожите на овните; тук коланите попът не реже, затова не зима и порязаници.

Кокоша църква, Божи дух

И тоя обичай съществува само в Източна Тракия и в Източна България само в селата, преселени отдавна из Тракия и Одринско.Той става в първата събота преди Петковден, после свършването на всяка полска работа, т.е. когато се овършее, оберат лозята, царевицата, сусамите, анасонът,памукът, тютюните и пр.

В с. Семисче, Хасковско-Насред село има накладен огън и на тоя огън голям казан с вода, същият казан, в който се вари и бикът.

Тук всяка селянка-стопанка, т.е. която е глава на жените в къщата, донася една, две или повече живи кокошки и няколко глави кромид, малко масло, сол и друго. Кокошките и други зачинки се дават на селските пъдяри, които тоя ден шетат тук. Те поемат кокошките, заколват ги, очистват и готвят. Кокошките се нарязват на късове и готвят се в казана на яхния, но по-рядка. Някои кокошки пекат цели, надянати на дълги дървени ръжни прътове.

Като дойде обяд, ще се събере цялото село и всяка стопанка ще донесе в торба голям колак хляб квасник, бъклица вино, лъжици и паница, а така също и месал за постилане.

Когато бъде всичко готово, попът очита и прекадва казана с гозбата и трапезата и почва се обядът.

Преди обаче да седнат да ядат, всяка жена раздава парче хляб за Бож дух, т.е. в чест на бога-дух.

В с. Търново. Хасковско е същия религиозен обичай, само че тук не месят шарени колаци, а обикновени големи квасници-хлябове. Тук наместо колаци има малки питки и колаченца, които после прекарването раздават за Бож дух и за леля (чумата). И тук се празнува тоя ден в чест на Бог дух, а кокошките са негова жертва.

В с_. Дряново, Айтоско, правят Кокоша църква, само че я правят на Летни св. Атанас, т.е 5 юли. Тук кокошките трябва да бъдат само черни. Освен кокошките тук колят черни овни, черни овци (ялови).И тук става насред село,попът кади и всички ядат заедно.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов