Петковден

На 14 октомври е Петковден. Той предхожда празниците, защото след него има много празници. Правят разлика между Петковден и св.Петка, на 26 юли.

От Петковден се почват службите по празниците. Понеже те не се извършват навсякъде из България, ще опишем накратко как стават те. Всяка къща служи един светия през годината, рядко два. Три дни преди празника почват да се приготвят: месят хлябове, точат баници, баклави. Два дена до празника месят 5 хляба и колакът за да преспят в къщата. Същият ден сваряват и пшеницата. На другия ден, денят преди празника приготвят „Манците“ да бъдат готови, както за вечерта, така и за празника и за после празника. Лампадата е готова още от преди няколко дена и стои окачена до иконата. Щом наближи време да клепа клисаря за вечерня, нареждат петте хляба на една тепсия и слагат до тях чаша с масло или чаша с брашно. На друга тепсия слагат колака, а под него варената пшеница. Щом чуят, че се клепа, децата според възрастта, взимат лампадата/кандило/ и тепсиите и с тях и родителите им отиват в черквата. Бащата запалва лампадата пред светецът, когато служат/почитат/, а тепсията с 5 хляба и с колака слагат пред иконостаса. Преди да се свърши вернята, взимат от всички тепсии по един хляб и го слагат насред църквата на друга тепсия. Тагава излизат поповете и освещават хляба. Като се свърши вернята, излизат всички навън. Попът, старците, бабите и други по почтени хора насядат на реда в притвора, а ония които служат светеца насичат хлябовете на парчета, като запазват осветения за дома. Тогава занасят колака на попа, той го благославя и си го взима. След това взима пшеница, а след него поднасят на всички наоколо. След това поднася и надробените хлябове, на които стои едно по-голямо парче за попа. Като вземе той своето, останалите пак се раздават на хората. След това се връщат в къщи.

Колакът е обикновен колак, а през средата кръст от тестото, закрепен с краищата за колака. Вечерта срещу самия празник се казва „заслък“. Тогава поканват гости за вечеря. На другия ден, т.е. на самия празник идва попът „да кренит хляба“. На трапезата слагат паница с варено жито, а отгоре един „пениартос“-хляб какъвто носят срещу празника в черква. Всички присъстващи запалват по една свещ, взима и попа и псчва да опява хлюба. После го насича на дребни парчета, като нафора, а едно по-голямо слага в пазвата на момчето което държи паницата. После взима пшеницата в ръцете и ръси над трапезата. След като каже някоя и друга благословия, раздава от хляба и пшеницата на гостите. Ако е поканен на обяд остава, ако не отива в други къщи. Третият ден, т.е денят след празника се казва „патерицата“. Тоя ден е посветен на мъртвите.Тогава носят в черквата „питар“ и варена пшеница „За бог да прости“ и опяват гробовете на умрелите. И през тоя ден канят някои изостанали гости. От маслото което носят в църквата, наливат част в кандилото пред светеца, а друга пред иконата, брашното сипват в брашненика „за берекет“.

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов