Двата Стола

„Кой седи на два стола, той пада на земята.“ – Народна Пословица

Всеки знае българските селски столове триножници; те са много добри седала, но при това и много придирчиви; ако ги погледнем и най-малко с лошо око или покажем, че ги не броим, то те всякога си отвръщат. Подобно нещо се случило и на един селянин.

Селянинът отишъл в една къща и бил поканен да седне. Знае се, че в селата гостите сядат на постелка и се настаняват ако желаят, на възглавници. Нашия селянин седнал също на постелка, но, за да се ослони, не взел възглавница, а поискал стол. Селянинът помислил, че ще бъде по здраво и но крепко седнал, ако се подпре и на двата стола, за това не взел само подадения му стол, а поискал и другия. От това по хубаво не можало и да бъде! Два стола — две подпорки; два ослона две стени! но здраво имали!

Дали обаче излязло и тука така, ще видим.

Първия стол много се разсърдил, дето селянинът показал към него такава малка вяра: „Когато ти не вярваш само на  мене, а миткаш и при другия, тогава нека той те подпира!“ помислили си той.

Другия стол също така докачен, помислили си същото и решил да остави селянина да го подпира само първия стол.

Така мислили и така отсекли и двата стола, тайно един от друг, когато селянинът се готвел и мислил да се облегне на тях.

Едвам що се облегнал, когато първия стол се наклонил, а наклонил се и втория, и гостенинът – … цоп на земята, и главата му се силно ударила в един бъкъл.

„Лошо нещо било“ — рекъл гостенина: „да се осланяш на два стола, а не на един.“

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.