Заекът и Ловецът

„На заека – беж. На хрътката — дръж!“  – Народна  Пословица

Заекът, за да се избави от вечно гонение и от вечно треперене, отишъл при Ловеца и му се помолил да го вземе под своя ръка /закрила/ и да го защищава от хрътките, а за това заекът му обещал да му праща от децата си за слуги или за бавачки. Ловецът, искрено, или само за лице, не знаем, но той приел тая молба и между него и Заека станал зговор и приятелство. Сега Заекът се върнал дома и разказал на всичките си деца, па и на роднините си за станалото спогаждане. Всичките одобрили станалото и се зарадвали. Сега Заекът нямал да се бои от другиго, освен от Орела, но пък, като имал за защитник Ловеца, то и от тая страна нямало що да се бои.

Веднъж заекът бил излезнал по полето, за да се нахрани. Като се щурал тук-там за храна, изведнъж изникнала отпред хрътката. Тая случка не е могла да го зарадва, защото хрътката, като че не знаяла за станалата спогодба между него и стопанина му, застанала на преде му и готова била да се хвърли върху му. Забравихме да кажем, че Зайко още при първото виждане с хрътката, намерил за по здраво място една тръничка, където хрътката не могла да влезне, а стояла отвън.

Докато хрътката се готвила да сграбчи Заека и докато заека се трудил да доказва за своята спогодба c Ловеца, ето че и Ловецът пристигнал.

„Какво си се скрил там, любезни Зайко!“ проговорил Ловецът на Заека, като го видял в тръничката свит на кълбо. „Да не си се уплашил от моята хрътка! Не бой се! Тя знае, че ти си мой приятел нали?“ казал Ловецът като се обърнал към хрътката. Тя не отговорила нищо, а само махала с опашката си. „Хайде, иди си, Зайко, иди си и се не бой!“ — продължил Ловецът. Тия думи били казани с такава любезности, щото не е можало да се помисли, че в тях се крие лоша мисъл. Заекът излезнал от тръничката и бързо се запътил към дома си, като гледал час по скоро да се махне от това място. Не бил обаче изминал и сто крачки, когато чул шум и видял че хрътката тича. Той се обърнал към ловеца да поиска помощ  но чул гласът му: „Бягай, Зайко, 6ягай, не бой се!“ и Заека забягал. Ловецът истина викал на заека да бяга, но на хрътката викал друго нещо, което заекът не дочул, но което не мирисало на добре; това е била лоша дума: Дръж! И наистина хрътката припнала и настигнала Заека. „Защо ме гониш!“ попитал Заекът Хрътката, когато тя била го сграбчила в краката си: „не чули, че съм приятели на твоя господари!“

„Аз не знам какво има между тебе и него и каква е твоята с него спогодба, а знам само това, че той иска от мене Зайче месо.“ — отговорила хрътката, като захапала Заека и го повела към Ловеца.

От „Басненик“-Димитър Маринов-1894 г.