Къпане, миене, кичене.

Къпане. На повечето от селата, особено планинските, улиците им се мият от реки и рекички, но при всичко това селянинът рядко се къпе, да не речем никак се не къпе. За някои пък няма да преувеличим, ако кажем, че се къпят само два пъти в живота си: кога ги кръстили в къпела и когато ще умрат, за да ги погребят. Има още едно трето капане: кога ги завари на полето силен дъжд и ги „окъпи“, както казват сами те, насила, т.е. против тяхната воля.

Жената през лятото бели платно на белилката, пере ризи на „перилката“ и топи гръсти на реката; случва се, следователно, като си намокри облечените дрехи, да се попотопне в реката, като че се къпе. През другите дни на годината и в други случаи селянката се не къпе; нейната снага вода не вижда, освен ако пак дъжд я „окъпе“.

Мъжът нито платно бели, нито ризи пере, а много рядко и гръсти топи, следователно за него няма и тия стръви, които биха го измамили да си топне снагата във вода.

„Пътувах през целия край от Тимока до Янтра и Лом в Русенско; пътувах през най-горещи летни месеци и дни — юли и август (първата половина), когато от горещина, от пек се пука дърво и камък, както се казва обикновено, и когато от топлата яра не можете да прогледнете: видех хиляди и хиляди неуморни работници: жетвари, жетварки, косачи, пластачи и други работници, как след тежък труд сладко пладнуват под дебели сенки на клонести брестове, круши и дъбове; реката шуми, пени се до  тях, до носа им, но аз не видех, не срещнах никъде — нито един селянин да се къпе. Тук-там имаше да ловят риба, но да се къпят, не видех.“-Димитър Маринов 1874 г.

Миене глава. Ако къпането е рядкост, миенето на глава е почти обреден обичай. Дойде ли съботен ден — това говорим за зимно, пролетно и есенно време, защото лятно време за миене на глава нито спомен не може да стане — селянката ще си омие главата и ще си оплете косите. Също така си мие главата и когато ще се комка.

Нужните неща, когато си мие селянинът главата, са:

а)Корито. Коритото правят нашите коритари от букови дървета, правят ги и от върбово, яворово и от топола. В коритото не само си мият главите и къпят децата, но в него още перат ризите си и други платнени неща, а в него люлеят и бебето наместо в люлка.„Коританка“ се казва момиче, което иде трето след момата.

б)Чешал, гребен. Гребенът е нужен, когато си мият главата и когато си решат косите. Селските чешале са от дърво, а има и от кост. Както дървените, така и костените правят нашите бърдари. Всеки гребен има две страни: „редна“ или „редкота“ и гъста — „гъстота“. С редното си оправят дългите коси, с гъстото се решат и чистят. Днеска се употребят само костени гребени, които се правят от рогове на едър добитък. „Който има брада, има си и гребен“ е приказка, която казва, че всеки, който започне нещо да прави, знае защо го прави.

в)Хума и хумняк. За да може да си измие главата, селянката употребява хума (ума). Хумата е блажна глинеста пръст, която се копае по бреговете. Всека селянка има грижа, още през лятото да си накопае хума за през цяла зима. Бялата хума се предпочита. За да си мие главата с хума, трябва тая хума да бъде приготвена. Това приготване се казва заливане хума. То става така. Хумата се слага, или в огъня, или в чирепня, или пък в напалена пещ да се изпече. Като се изпече, слагат я в някоя паница, която при тоя случай носи название хумняк; после се залива с оцет: хумата кипва от оцета и се образува една каша, с която си мият главата.

Гребенът с хумняка и хумата се споменават в нашите приказки. В нашите поверия играят също не малка роля. В много баяния и лекувания гребенът и хумнякът с хумата са главни предмети при баянето и лекуването.

Жената, за да се измие, трябва да си разплете косата и трябва да има и топла вода.

Като си полее главата с вода, натърка се с хума и, докато още е хумена, реши се с чешаля та се отмива кръзната и пърхута. Хумата има това свойство, че косите ставата меки и лесно се оправят; освен това и кожата става мека.

Водата от това миене се казва помия и се сипва в помийника. Помията не бива да се настъпва, поради това пазят да се не разлива.

Жената се ние самичка и, докато се мие, не бива да я гледа чужд мъж, или девер. Или пък свекър.

Мъжът обаче никога се не мие самичък: жена му ще му мие главата и ще му реши косата.

Плетене. После омиването иде на ред плетенето. Понеже плетенето на селянката, а особено на момата и на младите жени е и трудно, и сложно, и трябва известно изкуство, то за да се оплете селянката, трябва около един-два часа, затова жената самичка се не плете, а плете я друга; в задругите етървите и жените се плетат една друга.

Това сложно плетене е причината поради което селянката си мие главата не толкова често.

Миенето става само в съботен ден, а много наредко в друг ден. В петъчен ден никак се не мият. Посочиха ми примери, че жени се разболявали, защото се омивали в петък.

Плетенето се съпровождало някога с особени песни.

Майка Руса ситно плете,

Ситно плете, ситна леса —

Сто редици, сто витици,

Сто петдесет подлесници.

Редици й със злато плете,

Витици й със сребро вие,

Бисер ниже дор до вежди,

Я жълтици дор над чело,

Мерджан веси дор до пояс.

Ем я плете, ем я кити,

Ем я кити, ем я учи:

„Щерко моя, Русо моме,

Русо моме, русокоса,

Русокоса, чърноока,

Като идеш свекру двори,

Леко стъпвай, ниско гледай,

Ощ’ по ниско се покланяй.

Китене. После миенето и плетенето иде на ред китенето. Мома и млада жена селянка не излиза от къщи навън неомита, несрешена, непригладена и незакитена. Било лятно време, било зимно, китенето се счита за мома и булка задължително. Незакитена мома и незакитена булка се считат за мързеливи.

Лятно време и пролетно за накит служи всякакво цвете, било градинско, било диво полско ; зиме, когато няма цвете, за накит служат цветните пера на петел, на пловък, на паун и на други диви птици, а така също и сух смил. Други градински или полски цветя, ако и да има изсушени, за накит не се употребят.

Брала мома зеленика

Във два скута копринени,

Та увила зелен венец,

На венеца девет китки,

Девет китки босилкови,

А десета стратурова.

Това е обикновеният накит; но нашата мома и булка се кити и с паунови пера, за които песента пее:

В зелена ливада,

Дето паун пасе,

Перата му падат,

Та моми ги берат,

Скъпо ги продават:

Китка за хилядо,

Перо за стотина.

За накит обаче понякога се употребят и златни, сребрени ресни, а така също и бисер, безценно камени и мерджан. И тия накити растат в моминската градинка:

Шетала мома, шетала,

По тая росна градина,

Ран е босиляк сеяла,

Не се родило босиляк,

Но се роди маргарит

И безценно камане.

Момата и булката се китат с такива накити:

На ръце си вити гривни,

На гуша си кован гердан,

На кръсче си злати пъфти,

Злати пъфти, сърмен попрек;

На глава си златни игли,

Златни игли треперушки,

На уши си ушичнички,

Ушичнички и мингюши,

Сухо злато, чисто сребро.

Накити женски: гривни, пръстен, пафти, обици.

Тия накити женски се правят от злато, сребро и пиринч. Те се срещат в народната вяра, в някои обреди и обичаи, а също и в народната медицина.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис