Платно.

Докато се въчи основата, на платното са направени: близни, прескакулки и възли.

Когато се въчи основата, случва се да се скъса някоя нишка. На мястото на тая нишка остава на платното празна ивица. Тая празна нишка се казва близна или опадница.Совалката при соването взима по някога няколко нишки от зева, и така в платното се образуват набрани места; тия набрани места се казват прескакулки.

При въченето основата се къса, или нишката на вътъка, или нишката на основата, и селянката вързва тия скъсани нишки; от тях се образуват в платното възели.

Добрата, вредната и вещата тъкачка няма да допустне нито близни, нито прескакулки, нито пък възли.

Като се отреже платното, първата работа на селянката е, да го очисти от възлите. Сетне трябва с игла и конец да попълни близните и опадниците.

Като свърши тая работа, премерва платното, за да знае, колко лакта е изтъкала. Премерването става с помощта на лакъта на ръката си. Лакътът на селянката състои от върха на лакъта до края на големия пръст, и през него до китката на ръката — това е дължината на женския лакът, с който селянката мери.

1.Платното се бели. Платното, за да бъде бело и чисто, трябва да се бели. Бели се на белилката.

Конопеното платно, преди да се отнесе на белилката, потопява се в рядка каша от топла вода и говежди лайна, и после се простира на слънце, та се пропарва.

Беленето се върши на реката, или на извора, или пък на чешмата. На реката белят на белилката. Белилка се прави на такова място, където водата е плитка, бърза и има камъни. Платното се бели, като се пере и пропарва на слънце и, като почне да съхне, пак се натопи, та се пере. Това е пропаране. Ако платното е прътено, т.е. от коноп, се бели няколко дни и чрез пропарването от мърко стане бяло като ленено.

Като се избели платното, трябва да се сдипли, т.е. да се сплати и да се тури в ковчега. Платното най-напред се прегъва на две в цялата си дължина; после една жена обтяга, а друга навива на качамилката, като валък — на валмо. Това вълмо се казва тръба.

2.Платното се крой. От памученото или прътеното платно, което е навито на тръба се кроят и шият ризи и гащи. Тия ризи и гащи кроят и шият самите селянки. Младите домакини, ако не знаят да си скроят риза и гащи, питат по-стара жена.

Мъжките ризи се кроят другояче, а женските ризи другояче. Гащи носят само мъжете, и те се кроят по един кроеж.

Платното се реже и крои с ножици. Някога ножиците правили нашите ковачи.

„Триж мери, веднъж крои“ е пословица, която учи, че преди да се почне нещо, трябва предварително да се размисли зряло.

Ризата като се скрои, има следните съставни части: стан, бучници, алтъци, ръкави, огрълъе, петелка, пазва и поли.

Като се сглобят тия съставни части, т.е. като се захванат отгоре с конци, шие се риза.

а)Стан. Цело платно, колкото е висок човек от шията до изпод коленете, преметнато отпред и отзад, се казва стан. Предната част на стана се казва предница, а задната — задница.

б)Бучници (ед. бучник) са два: един лев, а друг — десен. Те са клинове, които се пришиват от лева и дясна страна на стана, но от мишниците надолу. „Не ми се откинал от бучника“ е възречица, която се казва, че не е никакъв роднина.

в)Алтъци (ед. алтик) са два: лев и десен. Те са четвъртити късове платно, които се пришиват пред мишницата за стана, бучниците и ръкавите.

г)Ръкавите се кроят от цяло платно, а много често и от две платна, затова изобщо ръкавите на селските ризи са много широки. Те се пришиват за стана и алтиците. Във всичките ризи ръкавите са шити с ресни и разноцветни шарки. В песните са възпяти свилените ръкави. Ръкави, т.е. платно за ръкави, са обикновени подаръци на кръщене, на нова къща и пр.

д)Огрълъе/яка/. Тъкмо където е шията, на стана се прорезва резка, където ще се промушва главата, когато се облича ризата; на тая резка се зашива ивица от платно, широка колкото два пръста. Тая ивица се казва огрълъе. Огрълъе имат само мъжките ризи.

„Широко му е около огрълъето“ е възречица, която означава, охолно му е. Или: „стега ме огрълъето“ — лошо ми е, имам оскъдност.

е)Петелкя или петле. Единият и другият край на огърлето се връзват с увъртени конопени или памучни конци, тия нишки връзват огърлето, за да не зее, и се казват петелки.

ж)Пазва. Отпред предницата на стана се прорезва от шията до над пъпъка; това е пазвата; тя се прави, за да може да се облича ризата.Пазвите в мъжките ризи са много нашарени. В някои ризи на пазвата се пришиват цели нашарени късове платно, които се казват мушамбак или препазавки.

В женските, ризи тия шарки са по-скромни и мушамбак няма.

Пазва се казва още цялата предна част на ризата, подпасана с подпаска. „Да ти бръкна в пазвата“ значи да бръкнеш в тия предни части. Пазвата е възпята в народните ни песни, а особено моминските пазви.

з)Поли. Долната част на предницата, задницата и бучниците се казва поли. Полите в женските ризи са шарени с шарки усполки. Това е ризата на селянина и селянката. Ризата на момата се възпева често в народните ни песни:

По поли й ситни звезди,

На гърди й ясно слънце,

На плешки й ясен месец,

По пазви й земля, небо,

Земля, небо, гора, вода

Три планини сиво стадо.

Гащи. Съставните части на гащите са: крачуле, дно и гащник.

Зимно време, когато селенинът носи беневреци, гащи не носи; но лятно време, когато е на работа в полето, платнените гащи са неговото облекло и отгоре над тях върху гащите носи ризата.

Скроените ризи или гащи се шият с игли. Иглите някога правили нашите ковачи. Иглата има връх, и уши.

Връх на иглата е острилото, с което се боде и пробажда платът, за да се шие.

Уши е дупката, в която удева или уденва конеца.

По големината и по направата иглата се казва:

а)Терзийска с кръгли уши.

б)Дългоушка или женска с дълги уши.

в)Губерка — големя игла, с която шият черги, чували или нижат пипер.

Вълнени платове. От преждата, като се вземе тя и за основа, и за вътък, тъкат: аба, шаек, олеви, престилки, зивески (вълненици), възглавници и месали; ако преждата е основа, а вътък се взема махане, тогава се тъкат черги и постилки. Нека проследим платното, което се тъче от преждата.

Основата е вълнена. Тя преминава през всичките ония работи, каквито казахме за памучната и за конопената прежда.

Ако има да се тъче бял плат, и вътъкът и основата са бели; ако ли платът трябва да бъде черен, основата и вътъкът са прежда от самочрънка вълна, или пък се багри с черна багрилка. Черната багрилка се прави от люспите на зелените орехи. Ако ли пък трябва да се тъкат престилки, възглавници и завески, основата и вътъкът предварително се багрят. Багренето вършат самите селянки с помощта на различни растения, или пък ги дават на бояджия. Цветът на преждата е различен: ален, жълт, син, блед, зелен, морав, гевезен, патладжаниев, турунджиев, черни и червени. Алените престилки, вълненици и възглавници се тъкат на алена основа с червен, ален, жълт вътък. Зелените възглавници се тъкат на зелена основа със син, червен, жълт и блед вътък. Престилките, вълнениците и завеските, като се тъкат, в същото време се късат. Престилките са преки или прекулки, ако са от един плат, и мрежени, ако са от два плата.

Вълненият плат за аба, шаек, полеви, като се изтъче за да стане сгоден за кроене, трябва да се валя на валявица.

Чорапи и ръкавици.

Между селското народно облекло принадлежат и чорапите с ръкавиците. Тук ще изложим начина, как се плетат те.

а) Как се плетат чорапи.

Чорапно махане. Чорапното махане се преде от вълна; после се преприда и присуква, както се каза по-горе; пресуканото чорапно махане се намотва на кълбо и после се плетат чорапи.

Чорапите и техното плетене е женска работа: мъж чорапи не плете. Обикновените чорапи се плетат с пет игли, които се казват чорапни игли. Чорапната игла има на единия си край кука. Някога чорапните игли правили нашите ковачи.

Заплита се чорапът с две игли и то от пръстите; после се придава, т.е. чорапът става по-широк, докъдето се заплетат и четирете игли. Като се дойде до мястото, откъдето ще се наглави горнището, чорапът се свива, т.е. се стеснява за петата и пак се свива с остър върх, какъвто връх имат и пръстите. Така изплетен чорап, без горнище, се казва стъпало. „Я изплетох днеска две стъпала“.

После се наглавя горнището, т.е. се плете горнището. Като се изплете то, най-после конците се преплитат, за да се не бридат. Това преплитане се казва гайтанисване. „Гайтинисах горнището“.

Чорапът има: пръсти, стъпало, юста и горнище.

Чорапът се плете с чорапни игли, с които се правят възли; тия възли се казват кокалци (ед. кокалец).

„Чорапа се разбрида“ е възречица, че някаква тайна е открита.

б) Кадене на чорапите.

За да бъдат чорапите бели, перат ги, а после ги турят в едно каче, накачени на пръчки. В качето слагат паница с огън и в огъня кюкюрт, а отгоре захлупват с черга. Като постоят чорапите в тоя дим, казва се: чорапите са кадени.