Уредите, с помощта на които се преде и приготвя прежда – 2 част

Преждата се сучи с помощта на няколко уреда, които са:

1.Чекрък. Чекръкът е уред, направен от дърво. Чекръкът се среща в някои случаи при баянето.

В чекръка има част желязна, наречена въртено, и дърво, наречено вителник. Това въртено с вителника имат сила над нечисти духове. Ето защо, когато някое дете е уручасано, пъдят уроките с въртенето и вителника.

Ако някоя мома или булка са срещнати от лоша среща или ударени от лоши очи — лекуват пак с въртено от чекръка и с вителника. Същата сила има и стрелката в сукалото, затова се лекуват същите болести.

Кръсташката и въртешката, която има две кръсташки (горна и долна), са сила божия; тук кръсташката има сила над всякакви магии, лоши очи, лоша среща и пр., затова уроките, магиите, лоши срещи и пр. лекуват с баяне, където кръсташката играе важна роля.

Въртешката с двете си кръсташки лекува и въртоглавието. Заради това на Въртоглав четвъртък (четвъртък през първата неделя на великия пост) въртешката се увива с бяло платно и я слагат в къщи край огнището в къта, срещу оцетника; там седи през целия тоя ден, а вечерта късно окъпват я с мълчана вода. От тая вода дават на всички в къщата да сръбнат и си омиват челото, лицето и очите, а особно слепите очи.

Той състои от няколко части, от които всека си има свое име. Тия части са: крака, търкало, дръжка, врътехо, връв.

Краката са ония дървета, на които е поставен и закрепен чекръкът; тръкалото е уред, с помощта на който се върти вретеното. На търкалото има увити или върви, или пък крайща и ширити; това се прави за да може да се държи връвта. Дрежката помага да се върти търкалото. Вретеното е от железо и състои от две части: витленик и самата железна пръчка, наречена летка. Витленикът е от дърво. Връвта е завита около търкалото и около витленика на вретеното и с нея се върти вретеното, та сучи преждата. Вретеното се въвира в двете изправени дървета, които са заглавени в краката на чекърка; тия дървета се казват корупви. В летката на вретеното се въвира масура или цевта.

2.Масур или калмукан или калем. На масура се сучи преждата, ако е за основа-той е от дърво и се прави от нашите вретенари и стругари.

3.Цев-цента е от тръстиика, на нея се сучи преждата, ако е за вътък.

4.Въртешка-тя е уред също от дърво и има своите съставни части. За да може преждата да се суче, трябва да се опъне гушката или повинката. А въртешката служи именно за това обтегане и опъване. Съставните части й са:Пън, дебело дърво, в който е заглавено правото дърво; правото дърво тук се казва стоялце, това стоялце държи другите пръчки, наречени стръки.

5.Кръсташка.Кръсташката служи за същата цел, само че направата й е друга. Съставните й части са: пън и стоялце, както и при въртешката. Тука стръките са две  и са кръстосани в хоризонтално положение на стоялцето отгоре, откъдето и носи името си. Тия дупки помагат, та на кръсташката се обтега и по-голема и по-малка гушка или половинка. Като се опъне преждата на въртешката или кръсташката, краят на нишката се заврътне на цевта или масура, които са наденати на летвата на вретеното и по тоя начин се сучи. Понеже почти винаги летката на вретеното е по-тънка от цевта и от масура, то за да може да се върти заедно с летката и цевта или масурт, на витленика има конец, който се заврътнива на цевта и тоя конец помага да се върти и цевта заедно с вретеното.

6.Двойна въртешка.Когато се сучи коприна, употребяват понякога друг уред, който се казва пак въртешка, но вече двойна или по турски долап. Правят я стругарите или вретенарите.

7.Сукало. Някога чекърга се намирал много нарядко, също и кръсташката. Вместо тях се употребявал друг уред, който носи име сукало. Сукалото е дървен уред и се прави от нашите стругари. Съставните му части са: нога, на която е закрепен целият уред на сукалото или в която са вглавени двете прави дървета, в ногата са вглавене двете прави дървета, които и тук се казват корупви, тръкало което тука няма друга служба, а само да помага да се въртя по-лесно вретеното; това търкало е закрепено на въртеното. Стрелка е желязната пръчка, която е вглавена в дупките на двете корупви. На стрелката, освен търкалото има надянато и заглавено дръвце, стъргано на струг; това дръвце се казва ръчица и служи да се върти стрелката с помощта на дланта.

Как се приготвя вълната на прежда.

Вълна. Като се острижат овците към Петровден, селянинът, като отдели колкото е нуждно за в къщи, другата продава. Вълната се казва мека и остра. Меката се събира от слабините на руното и е най-хубавата: острата е от гърба и е най-долна; освен това, тя се казва и руда, когато влакната са кръски и меки като коприна. Рудата вълна се стриже от рудици — най-добрият род овци. Когато се стриже овцата, овчарът гледа да остриже вълната така, че тя да прилича на дреха; тая така остригана вълна се казва руно.

„От една овца две руна се не стрижат“ е приказка, с която се напомня, че от един човек не може да се вземе два пъти някакъв дълг или някаква зиманица.

По цвета си вълната бива бела, черна и сура или сива. Вълната, докато не е изпрана, се казва сериева вълна.

Първата работа на селянката е да опере сериевата вълна. Преди да я опере, тя я попарва с вряла вода. Като изстине, отнася я на реката и там я изпира. След изпирането вълната се попарва няколко пъти на слънце, за да стане бяла и после, като се изсуши, пребира се във вретища. Зимно време, когато полската работа е привършена, селянката се сеща за вълната.

Най-напред се изчъчка, т.е. чисти се от бодили, тръните и други клечки ако има такива, и после се влачи. Вълната се влачи на особен уред, който се казва дарак. Той е направен от дървени дъски, само зъбите му са игли, наредени в два реда и заглавени в горната дъска. В четирите сглобени дъски влачарката си въвира и двата крака и така влачи.

Даракът играе много важна роля в народната медицина и в суеверието. Като се влачи на дарака, вълната излиза чиста на власове (ед. влас), а на дарака остава вълна по-дребна, която се казва щим. После се влачи отново на дарака и от него се правят пак власове; останалата на дарака вълна се казва дреб; дребът се събира и се правят също власове. Власовете от първата вълна се правят на къдели; в една къделя влизат дванадесет власа. Тия къделки се предат на хурка с вретено, както и повесмата, препридат, намотват, по тоя същи начин, както се каза и за повесмата, и така се добива вълнена прежда. Тая вълнена прежда се употрябява за чорапи, за вътък и пр. Власовете от щима се предат пак на вретено, но не от хурка, а от ръка. Изпредената прежда се пресуква и намотава, както се каза по-горе, и по тоя начин се добива друг вид прежда, която е по-дебела от първата и служи за основа на черга, възглавници, постелки и други вълнени материи. Изпредената прежда от щима се пресуква с особен уред, наречен пресук. С пресука се пресукват две нишки в едно, както това става и при препредването с вретеното. С тоя уред се пресуква и оная прежда, която се готви за основа на престилки, завески и хубави възглавници, а тая прежда се прави от първата вълна.

Дребът се маха с махалката и се употребява за вътък на черги, постелки, сакули и пр. Тоя вътък е дебел и се казва черно махане. Махалката е по-голямо извърнато вретено.

Преждата се снове. Преждата, била конопена, памучна или вълнена, ако ще се прави от нея основа, трябва да се снове за основа; тя е насукана на цеви или масури. Тая основа се снове с помощта на уреда, наречен снователкя.

Снователкя – тя се състои от четири летви, сглобени четвъртито, и една пета за подпиране. В двете срещуположни летви има продупчени много, обикновено 10—12 дупки; в тия дупки са проврени железни пръчки, които се наричат петки. На тия железни петки се нанизват цевите или масурите, на които е насукана преждата за основа.

Снователката се прави от нашите стругари, а железните петки — от нашите ковачи.

Колко дълга ще бъде основата, това предварително се отмерва с един особен конец; дължината се мери на лакти. На единия край се забие един колец, а на другия или чъбър, или пък два колца. На едното ухо на чъбъра или на единия колец се прави устата или зевът при горното кросно, а на другото ухо или на другия колец се прави устата или зевът на долното кросно. Горното кросно стои напред преди бърдото, а долното кросно стои долу оттатък нищелките. Колко ще бъде широка основата, пак зависи от числото на нишките в основата, които тук се броят в глави и четници.

И в сноването се изисква известно умение и вещина.

Ако на някоя цев или масур нишката излезне по-къса отколкото е измерена дължината на основата, тогава се досуква още прежда и се вържи нишката на тая прежда с нишката на другия масур и така се досновя основата.Основата е наснована; в устата или зевовете най-напред се прокарва дебела връв и се събира от колеца и от ушите на чъбъра. Основата е готова.

Основата се навива. За да може основата да бъде употребена по-нататък, трябва да се навие. Основата се навива на кросно. Кросното са две: предно кросно и задно кросно. Разликата в тия две кросна се състои само в длабовете, които са издълбани в средата им. Длабът в предното кросно е прокаран през цялата среда на кросното, а длабът в задното е само до половина. Тука при навиването на основата се употребява само задното кросно, т.е. това с половината длаб, а предното ще дотрябва, когато почне да се тъче, т.е когато ще почне основата да се въчи или вътъка. За двете тия кросна, когато са на стана (разбоя) има гатанка: „имам си две кравички: когато едната мършавее другата тлъстее“.

Кросното играе много важна роля и в поверието и в суеверието, и в народната ни медицина. Магьосниците, които свалят месеца на земята, не могат да го свалят, ако не си възседнали голи-голенички на кросно.

Навиването на основата става по тоя начин. Основата се развива, колкото си е дълга. Единият край се връзва за една шейна, специално употребена при навиването, а другият остава да се навива на задното кросно. За да бъде основата опъната, на шейната се слага камък или друго тежко нещо. Колко трябва да бъде шейната тежка, това познава селянката, защото ако е претоварена шейната, нишките на основата може да се скъсат. Горе, за да се навие основата, наденва се на една пръчка, наречена привръзалник. Тоя привързалник се въвира или вглавява в длабта на задното кросно и се завързва с връв. В устата на основата се въвират две пръчки, които се казват цепци (ед. цепец, цепъц).

При навиването, задното кросно е издигнато на камъни и се върти чрез жегла. При навиването се изисква повече умение, затова обикновено се вика по-стара жена. При навиването цялата грижа се състои в това, да дойдат двете нишки на основата една върху друга, доколкото това е възможно. За да се знае, колко лакти е дълга основата, бележи се на няколко места с трева и това се казва „зеленкото“. „Дойдох до зеленкото“ — значи изтъкала е известно число лакти; едното зеленко съдържа обикновено 50 лакти. Като се навива основата на кросното, шейната идва все по-близо и по-близо, докато най-после дойде до самата навивачка. Тогава основата се отвързва от шейната, вързват се краищата, и цялото кросно, навито с основата, се обвива с месал, за да се не праши.

Основата се навожда. Основата е навита на задното кросно, но за да може да се сложи на стана, да се въчи с вътък, за да стане платно, трябва да се наведе. Да се наведе основата, значи всяка нишка да се прокара през нищелките и бърдото.

1.Нищелки, нити. Нищелките, които играят важна роля, както при навождането, така и при въченето основата, са направени от вълнена прежда; правят ги жените.

Нищелките имат сила да гонят и пъдят всички лоши духове и навети, дори и болести. Когато върлува епидемия: чума, холера, сипаница, кашлица по децата, наречена магарешка кашлица, на вратата окачват нищелките. Вярването е, че болестта не можела да влезне в къщата.

През Мръсниците (Мръсните дни, от 25 декември до 5 януари) нощно време качат нищелките на вратата и вярването казва, че караконджолът и други лоши духове, които изобилстват през тия дни, не могат да влезнат в къщи.

Когато в селото върлува вампир или плътеник ходи по селото, влиза по къщите, чупи паници, грънци и други пръстени съдове, удря хората със счупените паници, натиска ги и ги души когато спят и още много други пакости, да не може да влезне в къщи нощно време, окачват на вратата през нощта нищелките.

Има две пръчки, дълги колкото един метър; тия пръчки се казвать нищелници; за тия нищелници са привързани [горе за един и долу за друг нищелник] вълнени къси нишки, преметнати една в друга; тия две преметнати нишки се наричат котелници (ед. котелник). Превитите краища на котелниците се наричат челюсти; всеки котелник има две челюсти: горна и долна.

Ако някой от котелниците се счупи, казва се котелника се искотлил. По цялата дължина на нищелниците се вижда един по-дебел конец; тоя конец държи котелниците за нищелниците и се казва: мъжделник, пужделник или мъжденец. Нищелките се плетат от вълнени нишки с помощта на един особен уред, който носи име кора.

2.Бърдо. Бърдото е също много нужден уред, както при навождането, така и при въченето. Бърдото служи, да се бие въчената нишка в основата, да става платно.

Съставните части на бърдото са: витви са ония тънки пръчки, които стягат зъбите на бърдото. Между тия две витви са наредени зъбите, или зъбците на бърдото, или шибалки, които не са нищо друго, освен тънки клечки от тръстика. От едната и от другата страна има вглавени във витвите две дъсчици; тия две дъсчици се наричат витки/витка/, кобилчици/кобилчица/,магаренца и баби. Ако сложат нови зъбци в бърдото, казва се: бърдото се наплита или бърдото се наглавя. Три зъба, взети в едно, правят една четница (четник), а десет такива четници, правят глава. Бърдото по числото на тия глави се и брои; бърдо от 9 глави, от 10 глави, от 20 глави. Най-тясното бърдо е от 9 глави и на него се тъкат престилки, пешкири и възглавници, а и платно, а най-широкото бърдо е от 25 глави и с него се тъкат черги. От тия глави на бърдото зависи и широчината на плата. Бърдото е коловато, когато зъбците, т.е. тръста, са яки и твърди, та като се бие с него вътъкът, чупи нишките и основата. Бърдото е добро, когато тръста е мека и зъбците меки, та не кинат. Зъбите на бърдото са слепци или бърдото е слепчаво, ако тия зъби не са чисти и са слепени, та не може да върви леко и лесно през основата. Бърдата се правят от нашите бърдари Това са двата уреда, с които се навожда.

Навождането се върши винаги от две жени: едната подава нишките, а другата с чорапна игла ги поема и прокарва, най-напред през челюстите на котелниците в нищелките, а после през зъбиге на бърдото. Ако основата е за лито платно, т.е. таково, което се тъче от две нишки в основата, навожда се в две нищелки; ако пък основата е за четворно платно, т.е. с четири нишки, навожда се в четири нищелки. Литото платно е тънко, а четворното дебело.

Основата се привързва. След като се навие основата в нищелките и бърдото, трябва да се привърже, т.е. да се нагласи станът и да се нагласи в стана основата, за да се тъче. Уредът, с който се тъче, се казва разбой или стан.

По селата има два вида станове: дървен стан, който се сглобява и разглобява, и се дига от едно мястo на друго, и копан стан, който е наместен в избите. Последният, наместен веднъж, остава там завинаги, защото краката му са забити в земя и не може да се мести като първия. Ние ще опишем най-напред единия, а после и другия. Тоя стан обаче, когато се разглоби, има своите съставни части. Те са: Плаз,смок, санкъа. Две по-дебели дялани четвъртити букови дървета в стана носят името плазове, дмокове или санкии. Такива плазове са два и стоят на крака. Във всеки смок има вглавени две прави дървета; тия дървета се наричат корупки/коруп/ и то единят преден коруп, а другия среден коруп; в някои станове има и трети коруп, наречен заден коруп, който е нисък около 50 см, и служи да държи задното кросно.

Предният и средният коруп се свързват с друго дърво, което се нарича кръстовище. Предните корупи се крепят с друга правa дъска, която се казва кръсташ или преложка.

Като се наместят смоковете и се закрепят и свържат с кръстовището и кръстата, слагат напреко по-долу още две дъски: едната напред, за да седи на нея тъкачката, а другата на средата, за да крепи стана. Тия две дъски се заячват за смоковете чрез чивия. Горе на кръстовището се препречват две по-дебели пръчки, наречени пречки или преложки; на едната се закачват нищелките, а на другата набръделките.

Като се сглобят и нагласят по тоя начин смоковете, трябва да се привърже основата.

Кросното, на което е наведена основата, както споменахме, е задно кросно. Това кросно се влага в задните корупки или в чапонките, ако няма такива корупки. Като се намести кросното, основата се разточва по-нагоре към предните корупки. Тука се вързват нищелките, горе за скрипците, а долу за подножете.

2.Скрипци(ед. скрипец, скрипъц). Скрипецът се състои от тръкало и собствен скрипец. Горе скрипците са вързани за една от пръчките или преложките. Нищелките са две или четири. Нищелките горе имат по-дълги поворки; единият край на поворките се премята в скрипците и търкалото и се вързва за нищелника на другите нищелки; понеже търкалото има длаб, тая връв играе в тоя длаб нагоре и надолу, та с това се дигат едните нищелки нагоре, а другите слизат надолу. На нищелките долу висят също поворки, чрез които нищелките се свързват с подножете.

3.Подноже.Те са от дърво и ги правят нашите стругари. Ако нищелките са две, и подножете ще бъдат два; ако ли нищелките са четири, и подножете са четири. Те са нанизани на една пръчка, която е вързана за предните крака на смоковете, за да не се местят подножете. Главата на подножете са вързани с тънка връв, която се вързва за поворките на нищелките. Тъкачната с краката си натиска единия или другия поднож и с това вдига едните или другите нищелки, които пак преминават и кръстосват устата или зевовете на основата. Поворките на подножете се свързват с поворките на нищелките посредством къси клинчета, които се казват кучета.

4.Набръделки, набръделе. След като се привържат нищелките горе за скрипците и долу за подножете, трябва да се намести и бърдото. Уредът в който се намества бърдото, се казва набръделки. Те имат две части: долната част, наречена долнище е неподвижна; в нея са вглавени две прави плоски дървета, които се казват сабици; в тия сабици е вкарана горната част, която се казва горнище, ватала. Това горнище се движи нагоре и надолу. Бърдото се слага в долнището и после се поклопва с горнището. Двете сабици се връзват за втората пречка или преложка.

Горнището има ръчица, където тъкачката хваща и движи набраделците, а заедно с тях и бърдото напред и назад.

Като се нагласи бърдото, трябва да се намести предното кросно, на което ще се навива изтъканото платно. Предното кросно се помества в предните корупки.

За да се привърже основата за предното кросно, употребяват заткавалник, който се казва още и превръзалник. Тоя заткавалник може да бъде платно, а може да бъде съставен и от няколко поворки. Тия поворки се прокарват през длабта на предното кросно и се вързва с тях една по-дебела пръчка, която пак е прокарана за възлите на основата.

Някои селянки, и то повечето, си имат приготвено платънце с поворки нарочно за заткаване и това платънце се казва заткавалник, заткавалка. С това последното действие привързването се свършва.

Основата се въчи. За да се въчи основата с вътък, трябва да бъде опъната на дължина и на широчина. Основата се опъва с дължина с помощта на два пръта от които единят е по-дълъг, а другия по-къс. По-дългия се въвира в дупките на задното кросно, а по-краткият – в дупките на предното.

Краткият прът се казва запиняло, защото запиня предното кросно, а другият -дългият – поврътало, защото повръща задното кросно. Основата се опъва на широчина с помощта на уреда,койно се казва напрусци.

1.Напрусци, прък,зъмбци. Уред железен, употребява се при тъкането; с него се опъва платното, за да може да се въчи основата. Напрусците имат голяма магическа сила.

Когато момък се завърже чрез магии, тия магии се развалят, когато зъбците на напрусците се допират до слабите места на момъка. Магиите за омраза и раздяла се развалят, ако невястата си бодне сисите със зъбците на напрусците. Магиите с омагьосан живак се развалят, ако живакът се бодне със зъбците на тоя уред, а когато живакът е вече изпит, то действието му се разваля, като се бае и зъбците се допрат до корема.С напрусците шарят обредни хлябове, защото тия шарки придавали духовна сила на хляба.

Това са железен уред. Те се правят от нашите ковачи. Тоя уред се състои от две части, от две половинки. Едната половинка на единия си край има изкривено шилце, което влиза в дупките на другата половинка; по средата двете половинки се стягат с желязна бръмка. И двете половинки имат на края си зъбци, които се забождат в платното, за да опъват основата. Когато основата е опъната на дължина и на ширина, тогава вече може да се въчи. Основата се въчи с вътък и то с помощта на един особен уред, които се казва совелкя.

2.Совелкя. Совелкята се състои от същата совелкя и от сърце или средало. Средалото е игла, на която се надява цевата с вътъка. Нишката на вътъка се прокарва през дупката, която е на совелкята. Нишката, която е на цевта, се казва вътък или подкава. Совелкята се сова, ту надясно, ту наляво, и при всякое соване, китките на оснавата се премятат с помощта на подножете и нищелките и по тоя начин основата се въчи и става платно.

Когато се тъче, и основата се привива, задните зевове или уста дохождат близо до нищелките. За да може да се тъче, става нуждно да се местят зевовете и цепците надолу; това се нарича отпуща се нитрата. За да не бяга предният цепец, вързан е с поворка; тая поворка се казва пущало; това пущало е вързано за задното кросно.

Когато се дотъче, остава онова, което вече не може да се тъче. Тая невъчена част от основата се отрязва и се употребя на место конци. Тая недовъчена основа се казва урезало.

Копан стан. Копаният стан се среща само в избите. По своята направа той е много прост и по всяка вероятност той е първият образ на дървения стан, който е по-сложен и по-изтънчен. Копан стан се казва за това, защото краката на смоковете или плазовете са закопани в земя, или корупките са неподвижни.

Предните корупи държат предното кросно, средните са закопани и са свързани със средните чрез кръстовищата; задните са много ниски и тук носят име прелогни (прелогия). Тия прелогни държат задното кросно.

Всичките други части са същите, каквито са и при дървения подвижен стан. Подножете се намират в трапчинка, където стъпва тъкачната.На тоя стан тъкат селянките платна и платове за своите облекла.

Освен вътъка и основата, от които нашата селянка тъче, както платното за белите си долни дрехи, така и вълнен плат за горните си облекла, употребя се още и коприна, като рески на платното, и вълна. Както коприната така и вълната, която се употребя за шарки, трябва да са вапцани и багрени с багрило. Това багрило е различно. Коприната се багри синя, зелена, жълта, алена, червена, бледа, торунджийска, морава. Също такава е и вълната.

С коприната се шарят пешкири, кърпи и забрадки. На платната, които ще бъдат за бели долни дрехи, има от двете страни червени или жълти тесни бразди. Тия бразди се сноват още в основата с жълти или червени нишки от тире или коприна. Тия работи се казват кенаре или краища. Това е кенареното платно, което е възпято в народните ни песни:

Радке ле, Радо хубава!

Имаш ли платно свилено,

Бито, набито, наткано

И по кенаре златено?

Вълненият плат за възглавници, престилки и завески момите шаряте, с багрена вълна. Това шарене се казва късане или момите късат своя плат, т.е. правят различни шарки с разноцветни вълни. Тия късове се късат на дъска, която се нарича кора.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис