Уредите, с помощта на които се преде и приготвя прежда

1.Хурка. Хурката е дървен уред за предене на прежда; на хурката се слага къделята и с вретенето се преде. Хурката е възпята във всичките ни песни, а особено в моминските и сватбарските, тя се нарича винаги „писана хурка“.

Хурката се среща във вярванията, обредите и обичаите.

Съставните части на хурката са: къжел, урчило, повезалка и кишка. Както цялата хурка, така и съставните й части се срещат в обредите и обичаите.

Къжелът е същинската хурка; на къжела се привързва къделята с повезалката. Урчилото е дълго дърво, което се въвира в къжела и служи като дръжка, тя се забожда в пояса на жената или подпаската, за да преде. Хурката трябва да бъде направена от явор, ясен, бряст и габер.

Хурката има сила да пази момата, булката  и младата жена от змея да ги не залиби или от самовилите да ги не устрелят. Тя пази от лоша среща, от лоши очи, от магии и пр. Затова момата или булката, когато тръгне в полето на работа, ще носи и хурката из пътя, където среща много хора, ще преде.

На сватбата деверът, който ходи неотлъчно с булката и я пази, дарява и хурка след сватбата. Значението е, че до чертога я пазил деверът, а после чертога и по-нататък да я пази хурката.

Деверовата хурка е гиздава, шарена, затова се, пее в песните „писала хурка“.

На невестулката, за да не прави пакост по зимниците, по сандъците и по курниците на кокошките, слагат на курника или при сандъците хурка с къделя и вретено запредено.

Вярва се, че много е лошо да се удари човек с хурката и урчилото.

Ако се удари дете с хурката вярването народно казва, че това удряне е равносилно с най-тежката клетва и детето се разболява. Затова на майките вярването строго забранява да бият децата си с хурка.

Да се удари мома с хурката много лошо е; ще налети на лош мъж или на лоша свекърва и свекър.

Повезалката служи да се завърже къделята за къжеля. Тя има сила срещу гутурач (болест в гърлото). Когато детето хване гутурач, баят му и после баянето увиват шията с повезалката; вярва се, че гутурачът ще се разнесе.

Кишката е клечка с навита на нея вълна и тая вълна е натопена в катрана в коларския катраник. Тоя катран служи на предачката да си мокри палеца и показалеца, та да може да врънка въртеното, да се не плъзга.

Когато няма катраник, ако е отишъл с колата, а стане нужда да се лекува някой от дома или от съседите, тогава катран взимат от кишката; с тоя катран намазват челото на дете срещу уроки; на булка и мома пак срещу уроки или срещу лоша среща.

Ако се тръгне на път с кола и воловете са млади и много угледни, намазват челата им с катран от катраника, но предпочитат да им мазнат челата малко и с катран от кишката.

Ако сънуваш, че предеш на хурка с въртене и изкарваш дълга нишка — ще има придобие в къщи; а още значи ще иде някой в къщи от дълъг път.

Хурката е уред от дърво, на която привръзват къделята. Съставните части на хурката са: урчило и къжел. Урчилото е пръчка, която служи само да се държи хурката; къжелът е същинската хурка и важната част; къжелът се въвира в урчилото. За да стои хурката, употребяват много често колелце, наречено при хурката стоялце.

Къделята се привръзва за къжеля с помощта на повезалка. Повезалката е от плат или кожа и отвънка много пъти е напъстрена с шевове и цветя. Конецът, който се вижда в рисунката, служи да се стегне повезалката.

На тоя конец има вързано кокалче от крилото на кокошка и то по-тънкото. Това кокалче се забодва в повезалката, за да не се отвръзва. Като се привърже къделята за къжеля, за да може предачката да врънка вретеното, има на хурката забодена кишка. Кишката е клечка, на единия край на която има вълна, потопена в катран. От тая китка предачката си мокри пръстите, за да може да врънка вретеното.

Когато се преде, урчилото се забодва в подпаската от лева страна; ако ли предачката седи, урчилото се забодва в стоялцето.

Хурката се възпева в народните ни песни с епитета писана; по някога хурката е позлатена.

„Да знае мама, кога ми никнат първите зъбки, колко ми е леко от къпането, тя би си счупила хурката и пак би сгреяла вода да ме окъпе“ — казвало бебето, когато карало първите зъби, с което се показва, че хурката е много нужно оръдие за жената.

На булката деверът е длъжен да купи хурка.

„Гледай си хурката!“ е поговорка, с която иска да се каже: гледай си работата.

Хурката правят вретенари и стругари.

2.Въртено. Вретеното е уред, с който преждата се преде. Вретеното се врънка и от това се прави нишка.

Вретената правят въртенарите от буково дърво.

Повесмата са изпредени на вретената, но още нямаме прежда. За да се получи прежда, иде втора работа.

б) Преждата се преприда. Ако две нишки, извъртени от повесмата на две вретена, се упредат в една нишка, препридаме нишките и получаваме същинска прежда. За да се препреде преждата, най-напред от две вретена двете нишки се сбират в едно и намотават на кълбо; после от кълбото пак с помощта на вретеното се впридат в една нишка.

в) Преждата се намотава.Преждата е изпредена, но още е на вретената. За да може да се продължи по-нататък работата, тая прежда трябва да се намота, за да може да се сучи. Преждата се мота с помощта на мотовилата или мотовилкя, уред от дърво, който има форма на вила, откъдето е и името й: мотовила, т.е. вила за мотане на прежда. Мотовилата се сече от гората, където има такива разсохати дървета. В народното поверие и в народните песни мотовилката има почетно место. Като се намота преждата на мотовилата, сваля се пак от нея и се връзва на гушки, които се казват половинки.

Мотовилката е дървен уред, която служи да се мотае преждата от въртепото и да се приготви за основа.

Мотовилката се среща в някои обредни обичаи, а особено се споменава в приказките.

В народната медицина се среща често при баянето.

С мотовилка да се удари мома, булка, момък и дете народното вярване строго забранява.

Мотовилката има магическа сила: от нея бягат самовилите и змейовете. Която мома или булка мотае с мотовила, нея змей и самовила не могат да нападнат.

Родителка, устреляна от лахуси, лекува се с мотовила.

Когато една жена мотае с мотовилка, трябва да пази да не идва детето й да седи у полата й, а тя да мотае над него. Вярването забранява това, защото туй дете, ако бъде момче, ще бъде залюбен от змеица и самовила, ако ли е момиче, когато стане мома, ще бъде грабната от змей.

г) Преждата се скробява. Преждата е навита на гушки или на половинки и, за да може да се работи с нея по-нататък, трябва да се скроби. Скробява се само памучната и конопената прежда. Скробяването става в голем чер котел, наречен арания. В него се приготвя най-напред скробта, а после в нея се потопява преждата. Скробета се прави така.

Чисто и кукурузно (никога брашно от просо) се смесва, сипва се в аранията и напълва се с вода; после с качамилката се бърка, за да стане рядка каша. Тая каша се слага на огъня да се вари леко; като се свари тая каша, става скроб. За да познае селянката, че скробта е сварена и сгодна за скробяване, опитва я с въглен: взима жив въглен и го потопва в скробта; ако въгленът изпръщи, но не угасне, показва, че скробта е готова. Тогава котелът или аранията се откачва от веригата и се остава на страна да поизстине скробта. Като поизстине, потопяват в нея преждата и я обръщат, за да се напие добре с скроб.

С тая скроб преждата се простира на слънце за да изсъхне, но понеже може да се събере и сгърчи, сушат я обтегната: нанизват половинките на една връзлина (дълго чамово тънко дърво), на долния край на половинките прокарват дъски и на тая дъска слагат камъци или друго нещо тежко, та преждата се обтегне. Като изсъхне по тоя начин, изтърсва се от скробта и вече е готова за по-нататъшна работа.

д) Преждата се сучи. Преждата се суче или на щъви, или на масури.

Ако преждата е за основа, сучи се на масури, ако ли пък е за вътък — сучи се на цеви.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис