Платно

За ризи и гащи се тъче платно, за което някога сеели лен и от него са го тъкали; сега платното е или прътено, или от коноп, или памучно.

Прътено платно се тъче от повесма, които се вадят от гръсти, конопе.

1.Гръсти. Гръстите се сеят от гръстено семе в особени ниви, наречени гръстелници (ед. гръстелник). Гръстелниците се орат и после посяват с гръстено семе. От това семе изникват гръсти. Има два вида гръсти: бели гръсти — мъжки и черни гръсти — женски. Повесмата вадят от мъжките, т.е. от белите гръсти. Понеже белите гръсти по-лесно и по-рано зреят, те се много лесно познават в един гръстелник. Черните гръсти — женските не дават повесма, а от тях берат гръстено семе.

Белите или мъжките гръсти берат по-рано, черните или женските много по-късно, докато озрее семето.

Като се оберат белите гръсти, простират се на слънце да изсъхнат, след изсъхването те се топят във вода да киснат известно време. Обикновено ги топят в реки или блата. Това топене има своя срок, и селянинът гледа строго да се не пропустне тоя срок, защото тогава гръстите прекисват, а прекиснат ли, те дават лоши повесма. Времето, колко трябва да киснат гръстите, зависи и от топлината: ако времето е топло, гръстите ще киснат по-малко; дъждовно ли е, кишовито или ветровито — те ще киснат повечко. За първия случай на гръстите е достатъчна една неделя, а за втория— две, три недели. Обаче във всеки случай селянинът все пак отива да пробърква гръстите и гледа, дали са станали за вадене. Всеки селянин, всека селянка познават по самите гръсти това и не могат да сгрешат. Гръстите се изпускат да прекиснат, само когато селянинът е бил зает с друга работа, та не е могъл да ги извади овреме.

Като се извадят из водата, гръстите се изпират от калта, изтръсват се и се слагат да се пекат на слънце и да съхнат.

Изпирането и изтърсването става по такъв начин, че снопчето гръсти се буха във вадата по десетина и повече пъти, после се изтисква всеки стрък и после пак се буха.

Пропарването на гръстите е най-важната работа, когато се перат, защото от него зависи, дали гръстите ще станат бели, а следователно и повесмата такива, или не. Мокрите гръсти се простират на слънце и когато вече са поизсъхнали, натопват ги отново в реката да ги перата и пак ги простирата на слънце. Това се повтаря няколко пъти, и гръстите ставата бели. Като се изперат хубаво, гръстите се простират на слънце да изсъхнат окончателно. Простират се по един особен начин: снопът от гръстите, който е вързан горе откъм върха на стръковете, се простира като шатър (чадър) и то така, че всеки стрък да бъде изложен на слънцето, да може да изсъхне много добре.

Като изсъхнат гръстите, връзват ги на по-големи снопове и ги скътват под сушина, докато селянката има време да ги мъне.

Досега помага и селянинът; отсега обаче всичката останала работа е на жената, в която работа мъжът няма никакъв пръст.

2.Мънене, треене на гръстити. Пo-нататашната работа с гръстите се състои в това, че гръстите се мънат или треят с помощта на един особен уред наречен мелица или трълица.

Мелица или трълица е уред, направен от три дъски; двете дъски са по-къси, а третата е по-дълга, и има дръжка. Двете по-къси дъски се казват челюсти, а третата, по-дългата с дръжката се казва ножер. Тоя ножер е малко по-изострен. От двете челюсти и ножера се прави уредът мелица и то по тоя начин. Напред се забива по-дебело дърво или пък се взема гредата на къщата; в това дърво или в гредата се пробива една дупка; такава дупка се пробива и през челюстите и ножера; през дупката на двете челюсти и на ножера се прекарва дървен клин, който се вкарва в дупката на гредата. Назад се забива в земята колец със coxa и в тая coxa се влагат двете челюсти и ножерът. Ножерът е обаче между челюстите. По тоя начин вече мелицата е готова. Ножерът се движи нагоре-надолу, а двете челюсти са неподвижни.

Гръстите се мънат с мелицата така: Гръстите се полагат напреко на челюстите и с ножера отгоре се мънат. Ножерът с острия си край чупи стръковете, и клечките от стеблото падат долу, а остава ликовината, която после става на повесма.

Като се мънат гръстите, долу падат клечки, наречени паздер, а горе остават клъчища. Тия клъчища после се дръгнат с особен уред, наречен гребенец. Гребенецът е гребен с остри железни шипове ; тия шипове се наричат зъбци и са наредени в два реда, по 12 зъбци във всеки ред.

Като се дръгнат (решат) кълчищата с гребенеца, малките и ситни клечици, които са останали, падат, и така от кълчищата остава повесма, а ситните клечки, с клъчища размесени, се казват загребки. От тия загребки с махалото махат махание, от което тъкат дебела материя; от последната правят черги, вретища и торби. От махането усукват и върви за цървули.

Повесмата чешат с четка и вече са готови за работа; те се свиват на гушки и после се предат.

Четката се прави от четина на свинете.

С тая четка майките плашат децата, когато ги отбиват. Майка, която отбие детето от сиса, туря четката в пазвата си и, когато детето заплаче и задърпа майка си да суче, тя му посочва из пазвата си четката.

3.Черните гръсти. Черните гръсти, които остават в гръстеника, като oзре семето, събират ги, а стеблата жънат и употребяват за покриви, с тях се покриват различни сушини. Семето се прибира за пролет да се сее, но народната медицина го употребява и за лек; то е вкусно.

4.Лен. Някога се сеело и работило лен, за които сведения са останалите от старо време ленени ризи, гащи, пешкири, кърпи и забрадки. Също така сведения има и в народните песни, в които ленът се възпява. Днеска лен не се сее.

5.Памук. Преди, помнят, правило се опит от някои турски бейове, но опита излезнал несполучлив. Памукът не можел да озрява. Днеска памук се обработва в Южна България, а именно в Хасковски и в част от Старо-Загорски, Сливенски и Бургаски окръзи. В Западния край купували готова памучна прежда, от която едната е за ватък, а другата за основа.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис