ЖЕНСКА НОСИЯ /РУФЕТ/

1.Кошуля, риза – Ризата е възпята в народните песни, особено в моминските и играе важна роля в народното вярване, в обредите и в религиозните обичаи. Ризата, особно моминската и булченската, е предмет на най-големи грижи, защото по ризата, т.е. по чистотата и по везмото, познават момата и булката. Ето защо момата и булката полагат всичкото си умение да извезат и нашарят ризата си колкото се може по-хубаво и по-гиздаво. За такива везани ризи пеят моминските песни:

По поли й ситни звезди,

На гърди и ясно, слънце,

На плещи и ясен месец.

По пазва и земля, небо,

Землят небо, гора, вода,

Три планини сиво стадо,

Т.е. шарките светят като слъние, месец и звезди и толко е нашарена и написана, че надминава всичко, което се вижда.

Както един художник в своите творения излива своята душа, тъй и във везмото на ризата момата излива своите чувства, своята тъга, своята радост и своите мечти. Ето защо в един край и дори в едно село — везмото по своя тип и по цветовете на свилата или вълната, с която се везе, си прилича, но самото везмо има свои характерни черти, които показват момата, която ги везала.

Ризата е свещена за момата и булката.

А такава я представлява и народното вярване.

Ризата представлява самата мома или самата булка. Ето защо всяка мома и всяка булка, па и по-млада жена, пази своята риза като очите си. И народното вярване представя ризата като нещо по-висока от обикновеното облекло.

Народното вярване твърди, че чрез ризата може да се напакости на момата, на невестата или младата жена. Една магьосница, за да направи магии на една мома, невеста или жена, било да се разболее и умре, било за омраза и раздяла, гледа да има в ръката си ризата на тая мома, невеста или жена. Ако ризата не може да й доставят, защото всяка мома, невеста и жена си крие ризата под ключ, тогава достатъчен е само един конец от нея.

Ризата играе много важна роля в сватбата.

Венчалната риза на невестата и на младоженеца, която е везана от същата невяста като мома, след венчаването се пази и къта; народната вяра препоръчва в същата риза и да бъдат закопани, защото на оня свят човек ходи по ризица, и то в тая риза, в която се венчал. Но тая риза трябва да бъде чиста, а чиста риза е тогава когато булката е излезнала чиста, девствена. Нечиста риза се хвърля.

Човек без риза лошо е да ходи. Такъв човек без друго ще осиромашее и оголее, но и за цялата къща е много лошо.

Ризата се среща също при разваляне на магиите, т.е. магьосница, която иска да развали направените магии, употребява пак риза.

Ризата се среща в много случа и при лекуването и баянето.

Женската риза се отличава от мъжката само по тези неща:

Женската риза е дълга да глезена, докато мъжката е до коленете. Прътените ризи са нашарени с шарки: на яката, пазвата, раменете и полите. Тези шарки са от червена, алена, синя и друга коприна/свила/, те имат разнообразни форми и различни наименования.

На раменете шарките са рамци, на пазвата са презиазовка и мушамбак, долу на полите са: поли, ако са паралелно с краищата на ризата, а въсиолоки или усполи, ако са нагоре. Някои ризи имат подобни шарки и по ръкавите, които се наричат ирековки и спустове. Някои ризи са набръчени на пазвата и на гърба и се закопчават на страна, както джамадана. Шарките в такива набръчкани ризи се казват ушигици, а гънките бръчки.

Памучните ризи са с кенар и в тях няма шарки. Тези ризи се казват дерме.

2.Сукман – той е от черен или синкав шаек, който се тъче от жените, а се крои и шие от селските терзии. Той е тесен и без ръкави, няма яка, а на пазвата е отворен /един вид деколте/.

По полите, бучниците, яката и на джобовете е паръбен с червен гайтан, а на пазвата нашарен с шарки, наречени ошвица, има и черен арч и фрутулки бели и жълти, които се купуват от пазара.

Сукмана някъде се носи и зимата и лятото.

3.Престилка – тя е белег на жената. Мъж престилка не носи. Жена без престилка не бива. И престилката играе важна роля във вярванията народни.

При магиите престилката се среща често.

Ако не може да се достави ризата, то се взима престилката и чрез нея се развалят или правят магии.

Престилката играе важна роля е народната медицина, а особено при баянето.

Престилката служи да покрива отпред ризата, или сукмана на жените.

Ако гащите са знак на мъжа, то престилката е знак на жената. Среща се приказка, че се праща да запаше престилка всеки мъж, който е или страхлив или е неспособен да върши мъжки полски работи.

Престилките се тъкат от самите селски жени и то от вълнена прежда. Основата е алена, а вътъка от различен цвят но пак преобладава аления или червения.

Престилките са различно широки: най-широките трябва да покриват съвършено цялата предница и кълките, а най-тесните едвам покриват предницата. И дължината им не е еднаква: някои са до коленете, а някои под коленете.

Главните шарки на престилките са: прави бразди от различен цвят: жълт, блед, син, морав, гевезен; между тези бразди на някои престилки има и разни други шарки: цветове, кукички, кръгове, четириъгълници, триъгълници.

Престилките са преки или прекулки и мрежени.

Преки престилки или прекулки са тези, които са ушити само от една пола и браздите им са повечето надолу, отвесни. На долния край прекулките са нашарени с разни ширити: бели, сини, златни, нанизани са с разни сребърни пари, а краищата им поръбени от синя вала/платно/ и с бели, жълти и червени оси.

Прекулките носят само момите и младите булки, а жените и бабите носят само мрежени престилки.

Мрежена престилка е от две поли и шарките/браздите/ са повечето хоринзонтални.

4.Вълненик, Завеска – това е плат, когото опасват жените отзад. Той играе по-голяма роля между жените, защото лятно време в полето, когато се копа или жъне, жените са без престилки повечето, но винаги са със завеска. За жената най-голямо безчестие е да бъде гологъза/т.е. без завеска/. Поради тази причина на сватба, на кръщане замеската играе важна роля и се предпочита от престилката.

Тя се носи само, ако няма сукман.

Вълненякът се тъче от същата материя, каквато е престилката и се различава от нея само по това, че е набръчкана и по-широка от престилката. Някъде престилката и завеската са еднакво дълги, а някъде престилката е по-дълга от завеската.

5.Елече – лятно време върху ризата се облича елече-дреха къса до половината и без ръкави. Елечето се прави от бял шаек и на пазвата е отворен. Както на пазвата, така и на ръкавите и полите е обръбен с черен или червен и син гайтан.

За жените елечето е това, което за мъжете е джамадана.

6.Късак, късаче, кусак, сглобница, клашник – тази дреха по кройка си прилича на мъжката долатанка или далактеник и ръкавите й са до лактите, но са така направени, че може, когато иска човек, да ги извърне и да станат по дълги.

Отпред на пазвата е нашарена с ластар от алена чоа (сукно) и синя вала (платно). Същата шарка (ластар от алена чоа и синя вала) има и на ръкавите. Някъде тая дреха е и загаросана, т.e. обшита навред, където са шарките, с черна агнешка кожа.

7.Глухче, глушче или дорамче – тази дреxa отговаря на дорамчето. Тя е без ръкави и е обшита с черна агнешка кожа (загария) на яката, пазвата, ръкавите, джобовете, бучниците и целите предни поли, и винаги се облича върху късачето.

Шарките на тия две дрехи носят разни названия и имат разнообразна форма: узрамо (узрамци), кукуренци (като цветът кукуряк), лаленца кривички (като кривиците на пловъка патока; на опашката на пловъка има пера, чрез които се познава и които са криви наричат се кривици), задиглица, кукички.

8.Джубе или Ваба – това е глухче без ръкави; ризликата е в това,че джобът е от черна аба (олени, шаек дебел) поръбена навсякъде с бели и сини гайтани. Тя не се среща навсякъде: има само в Горни Лом, Долни Лом, Чунрене и Видин.

Посочените три дркхи са и празднични дрехи,обличат се жените в празднични дни, на свадба, на кръщане, на хоро, на сбор, на гости и пр.

9.Забрадка – това е бял памучен плат, който се купува от пазара. Забрадките се носят само от жени, момите ходят винаги гологлави и в това се различават момите от жените.

Забрадката за жената е повече от светиня.

Това, което е капата на мъжа, забрадката е за жената.

Гологлава жена без забрадка на главата е невидено и нечуто. Само лудите жени тръгват без забрадка, затова се и пее:

Гола по кошулкя.

Боса по чорапци

Гола гологлава

— с тъга, като се разказва за една булка, че изумяла от магии и тръгнала да ходи в описаното положение.

Мома ходи гологлава; но веднъж минала венчило, тя трябва да е забрадена със забрадка.

На жена не бива да се видят косите от никой друг мъж дари и от свекъра, защото е лошо за къщата, лошо е за семейството, лошо е за децата. Само мъжът може да види косите на жена си. Гологлава жена равнозначна на гола жена.

„На пустиняк и сиромашия тръгва в къщи, ако жената почне да ходи гологлава“

Около забрадката, когато за пръв път се забражда булката, се върши цял религиозен обред.

Кръстникът я води за ръка, отвежда я при дръвника и там с една пръчка от дрян, глог или трън закачва превеса (булото) и го хвърля на дръвника, а в същото време веднага кръстницата й хвърля на главата забрадка, за да не види никой от мъжете косата й.

И от тоя ден тя става жена и не смее да си покаже косата никому освен на мъжа си.

Забрадката играе много важна роля в много обреди и обичаи, а особно при баянето и магиите.

Народното вярване препоръчва много на всяка жена да пазя забрадката си, защото с нея могат да се направят най-тежки магии.

Даже в турско време самите турци, колкото и да са хаймани, пред забрадката на българката са се прекланяли. Има следния разказ:“ През 1856 г. една от жените в гр. Лом, жена на един от първите граждани, се била забрадила с ново донесената от Цариград шамия/забрадка/. Цветът на тоя чембер е бил зелен. Както е извесно зеленият цвят е цветът на Алах и такива чалби/гъжви/ носят само една секта от имамите/ходжите/. Да се види тоя цвят на гяурка, това се считало за светотатство. Като минавала тази жена през чаршията за да отиде до брат си, била забрадена с зеления чембер. Щом дошла срещу кафенето на „шадравана“ един от турските „дели-канлии“ – син на един от влиятелните бейове станал, пресрещнал жената и посегнал та свалил чембера от главата на жената, скъсал го и взел със себе си. За тази му ревност, за да запази свещенната боя от поругаване, се похвалил на всеки правоверен и най-много на ходжите, но обствоятелството, че той оставил гологлава една жена на сред улицата, па била тя и гяурка, възмутило всички присъстващи, а най-много бащата на самия деец. Той дошъл в кафенето, набил си сина с чибука пред всички, заплюл го и му свалил оръжието, като неспособен да бъде бабаит /юнак/ и да носи оръжие. След това отишъл при мъжа на жената, извинил се и заплатил скъпо за скъсания чембер. Заповядано било обаче на евреите, които били единствените манифактураджии, да скрият и да не продават вече зелени чембери“.

В различните окръзи забрадките са винаги бели, но различно се забраждат и това е един от отличителните белези между жените от различните села.

Забраждането“подгуша“ се използвало само при старите жени, и при жените, които жалят.

Ако сънува човек, че носи нова забрадка — хубаво е, радост ще има.

Ако забрадката е много дълга — голям придобка.

Ако сънува, че ходи без забрадка — голям срам, голяма щета.

Народното обичайно право счита за най-голямо оскърбление, ако мъж скъса забрадката на жена. За подобно оскърбление отмъщението е тежко.

„Ще си скъсам от тебе забрадката“ -е поговорка, с която една жена изказва своето тежко тегло.

Всичките платнени и вълнени материи се тъкат от селянките; вълнените материи се валят от мъже във валявици или тепавици, а се кроят и шият от селски шивачи. Кожите се обработват, кроят и шият от селски кожухари.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис