МЪЖКА НОСИЯ-2 част

6.Връхна дреха-основните форми на връхната дреха са следните:

а/Джамадан – вид някогашна къса горна мъжка дреха, обикновено без ръкави, подобна на елек, обшита със сърма и гайтани. На гърдите си имаше сърмен джамадан (безръкавник), а под него — от гълъбово сукно антерия. Отпред на гърдите има двойно закопчаване. Той се крои от бял нетепан/невалян/ шаек и е къса дреха до пояса, обшита околовръст:на младите с черен или червен, а на старите с бял гайтан. Джамаданът е обикновено с ръкави, които се закопчават, но има и то много рядко и без ръкави. Обличат го върху ризата, а отгоре се слага пояса.

б/Дрешле – това е елек от бяла и черна аба/дебел шаек/ без ръкави и без двойни крила; няма яка, а отстрани на пазвата на някои има малки джобчета. Около огрълето/платка, която се пришива върху дреха около гърлото/ и пазвата е общито с черни гайтани.

в/ Дорамче, късаче, кусак, глухче, гльоче – обличат я върху джамадана или дрешлето. Тя няма ръкави и яка. Кройката й е като обикновена дреха, обшита околовръст с гайтани. Тези гайтани са различни: черни, червени и сини, някъде са само от един цвят, някъде са съединени два цвята: червен и син. По дължината си е също различна, някъде е къса до пояса.

Дорамчето, в каквато и да е форма винаги на пазвата отпред и около врата е нашарена с различни шарки и ушивки. Тези шарки са от алено сукно, или без сукно с шити шарки от разноцветни конци.

Ако дорамчето е дълго, такива шарки има и бучника/това е ръба от половината от двете страни на кълките и бедрата/. Някои имат и джобове, особено ако са дълги, ако са къси ще имат джоб на пазвата от лявата страна.

г/ Долактанка, долактеник, клашник. Това е третата дреха върху ризата. Името си е получила от дължината на ръкавите: тази дреха винаги има ръкави до лактите. Тя е или дълга дреха до коленете, или къса до изпод пояса, малко по-дълга от дорамчето и има същата кройка. Както дорамчето, така и долатинката е обшита с черен или червен и син гайтан. Има джобове отстрани както и дорамчето.

д/Дреа, Долама, Ръкавница, Алъина– това е четвъртата дреха. Тя е с ръкави и има джобове от двете страни; няма яка и е дълга до изпод колената или къса до над коленета. Около яката, по нешовете/предниците/, под мишниците /бучниците/ и по джобовете е обшита или с черен или със син и червен гайтан или само червен. И тя има на пазвата шарки.

Изброените до тук дрехи селянинът облича: новите само в празнични дни, а вехтите всеки ден.

Има връхнидрехи, които се употребяват само, когато селянинът излиза извън селото навън, когато е дъждовно време, или вали сняг. Тия дрехи са:

е/Гуня – това е дръхна дреха с ръкави, направена е от козина или вълна и е дълга до над коленете, цветът е сур или син и има гугла/качулка/, за да покрива главата, когато вали дъжд и сняг. Тя се наси и зима и лято.

ж/Опанджак, йопанджак – тая връхна дреха играе същата роля, каквато и гунята. Разликата между нея и гунята се състои в това, че опанджакът няма ръкави, а е широка дреха за намятане и загръщане. Прави се или от прътеници или от козина. Винаги е бял или сив, защото червен и черен са носили някога турците, а след това гражданите.

За тия две връхни дрехи има пословица:“Не ходи лете без дреа, зиме без леб“ Селянинът ръководен от тая пословица, само да излезе, вън от селото, до градината, край селото, или до воденицата няма да отиде без гуня и опанджак и в торбата хляб, ако е зимно време.

Гайтаните с които се обшиват дрехите, правят се в къщи и са оттри/усукан гайтан или конец се казва от едно, ако се стегне тоя гайтан или конец от две се казва –одве, ако се стегне от три казва се –оттри/, т.е изплетени от три гайтане.

и/Пояс, опас – това е неотменна част от облеклото, било то зима или лято. Мъж без пояс, не е мъж. Първата разлика между мъжа и жената са: поясът, гащите и капата. Поясът обаче в очите на народа има по-голямо значение. Нощно време – на път или в къщи, мъжът трябва да бъде опасан с пояс, щом е опасан с пояс той няма да се страхува от никакво зло, от никаква болест. Защото мъчно го хваща такова нещо. Ето защо и в приказките поясът играе толкова важна роля.

Който ходи без пояс е наричат „разпасан“, властите обикновено са наричани „разпасани“.

Поясът се тъче от жените от мълна. Те са широки от 10 до 50 см., дълги обикновено 2 м., понякога и 3м. По цвета си пояса е: черен, червен, ален, гевезен, морав и бозов, има и бял само при старците. Поясите са или с чисти полета, или набраздени с разноцветни бразди: червени, жълти, сини, морави на червена, синя или жълта основа. Тъкат се или бели, после се боядисват, или са още в основата си черни.

Старците носят бели пояси, средновъзрасните носят черни, гевезни, а момците червени и алени.

В различните села са различно опасани поясите:някъде се опасват върху джамадана и беневреците, а някъде върху дорамчето без да обгръща и беневреците. Това е една от разликата в носиите.

й/Каница, тканица – каницата е панлика, широка 2 см., дълга около 2 м.; тъче се от вълна и е нашарена с бели, черни ивици/пръчки/. Цветът на каницата е обикновено червен, гевезен или морав, някога е бил черен или жълт.

Каницата се опасва върху пояса и се носи както от мъжете, така и от жените и е в тясна връзка с другите части на облеклото.

к/Иримик – той е от кожа, каиш, купува се от пазара или от самите селяни. Иримикът се употребява или върху пояса, вместо каница или вместо гачник, за да се запасват беневреците, димиите и потурите.

Върху поясът в много села сеяните са се запасвали с примик.

Някъде пък върху поясът се слага силаф, в когото има забоден нож голям за дърва и малко ножле.

Някъде момците опасват върху пояса още и бял пешкир.

л/ Капа, калпак – той се прави от овчи и агнешки кожи с вълната и са черни, сури или бели. Белите капи се носят много рядко. Най-обикновените капи са черни, след тях сурите.

По формата си са различни и то разликата е в темето/горната част/, някои имат форма на гъба, някои са като попските килимявки, цилиндри, на някои темето горе е по-широко отдолу, а на някои темето е остро и капата има форма на пъпеш/диня/.

Във вярванията и обредите капата се среща нерядко.

При жалейка, в случай на смърт на ближни свой: баща, майка, жена, брат, дете — мъжът ходи гологлав и небръснат. Това е било някога в Западна България.

Във вярванията се твърди, че дяволът имал капа. Тая дяволска капа го прави невидим: без капата ние го виждаме. Ако може човек да му вземе капата и я тури на главата си, и той ставал невидим. В приказките се приказва, че един човек сполучил да вземе капата на дявола и с нея правил дяволии. Когато я турял на главата си, той ставал невидим.

Ако на сън носиш нова капа — хубаво е, придобив.

Ако ходиш гологлав — лошо е, ще претърпиш загуба.

м/Подкапник – Тия подкапници се правят или от вървен вълнен плат, или от алено пазарско сукно. Лятно време, когато черните капи не могат да се носят и търпят от голямата горещина, носят подкапници.

Подкапиците играят особена роля в живота на селянина. Така: когато работи на полето, когато яде, когато е в кръчмата или на угощение, селянина не държи на главата си черната капа: но понеже никога не ходи гологлав, освен в църква и когато жалее, то в такъв случай подкапницата трябва да бъде на главата. Ето защо срещаме и в песните „чоен подкапник“.

Зимно време, когато е студено, за да не измръзнат ушите, селянинът слага черна капа на дясното ухо, а подкапникът на лявото. Затова го наричат двукапци.

н/Опинци, цървули – това са обувки. Правят се от волска, биволска, конска, много рядко и то само за децата от свинска кожа. Кожата е нещавена и опинките се правят от самите селяни, селянин, който не е могъл да направи опинци той не се счита за мъж: “не знае едни опинци да направи, какво искаш от него“. В целия край има два вида опинци:“връвчанки“ и „оручанки или „орушки“.

Разликата между тях е в това: връвчанките са широки в пръстите, а оручанките са тесни и на върха заострени. Връвчанките имат клетки, през които са проврени навръвки и закачки и могат силно да стягат навощето около кракът; в оручанките тия навръвки и закачки или липсват или са само няколко.

Опинците се носят и зима и лято; дали е на полето или в селото. Който ходи бос на работа, счита се за мързелив и лош работник, защото добрия работник трябва да бъде обут и стегнат.

о/Навоща, Навуща – те са от бяла аба и служат да си овива селянина краката и свирката. Навощето бива обикновено от квадратен плат, който се свива около кракът на перо.

Освен долното навуще, ако е много малко се употребява и друго горно, за да покрие зурлата или свирката.

На момците навощата винаги трябва да бъдат чисто бели и поръбени с червени или черни конци и стегнати тясно около крака и свирката. Това означавало че те са добри и работливи работници. Това е родило епитета „повлечи навуще“, с което се казва за тромав, мързелив човек.

Някои са носели калцуни вместо навуща. Калцуните са от бяла аба, нашарени с черен гайтан.

п/Кожух – голям с ръкави и шарки:на пазвата, на гърбицата, на яката, а около връста на полите обшити с червен гайтан и черни конци.

р/ Кожухче – късо до пояса с ръкави без шарки.

с/Антерия – късо до пояса кожухче с ръкави закопчава се както джамадана.

т/Дорамче – късо до пояса кожухче, без ръкави, нашарено с червено сукно на пазвата, а на шевовете и ръкавите обръбено с черни конци и червен гайтан.

Към мъжката носия трябва да се спомене, че някога мъжете са си бръснели главите и са оставяли на върха на темето перчем, който са плели, както женските коси с алени конци. Този перчем никога не е рязан, оставен е да расте толкова, колкото може да порасне косата на човека и винаги се е виждал изпод капата и е висял надолу. Онзи момък или мъж, който е имал най-дълъг перчем се е считал за най-юначен.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис