ОБЛЕКЛО, НОСИЯ – МЪЖКА НОСИЯ

Носията трябва да разделим на мъжка и женска, съответно на лятна и зимна. Има дрехи, които се носят и зима и лято. По формата/кроежа/ на някои дрехи, като по-къси и по-дълги; по-тесни или по-широки; от черен, бял и самочрънка/сур/ шаек скроени, с черен, син, червен или бял гайтан нашарени  и обшити.

1.Кошуля, Риза – това е първото и най-главно облекло. „Няма ни риза на гърба си“ е поговорка, която се използва в случай, за да се определи, че някой е съвършенно беден, но и да се покаже, че тая бедност е вследствие на мързел.

Ризата играе роля и в различните суеверия и обичаи. За да могат магьосниците да направят магии срещу някого, трябва непременно да имат късче от неговата риза. Венчалната риза се пази като светиня.

Ризата, когато остарее и е закърпена с парцали, става рубинка, с която се спи нощно време.

Ризата в турско робство се е правила от прътено/клъчищно/ или ленено платно. Прътеното платно се е тъкало от повесма/клъчища/, а лененото – от лен, който тогава се е обработвал почти навсякъде в селата. Единствената разлика между ризите в различните региони са били шарките, с които са шарени.

По-късно е започната да се шие от памучно платно, което е изместило прътеното и лененото платно.

Има и трети вид платно-мелезно от смесена прежда от повесма и памук/оснавата е от повесма, а вътъка от памук/.

Отличителните белези между прътените, ленените ризи и памучните и мелезните се състои в това, че прътените ще бъдат винаги украсени с разнообразни шарки и нашивки, когато памучните са без такива шарки.

Мъжките прътени риза са с яка, обшита с шарки от червен, син, жълт и черен арнич/вълнена прежда/, понякога вместо арнич са използвали свила/коприна/. Тия ризи имат още шарки и нашивки на раменете – наречени рамци и на пазвата, наречени-препазавки.

Те още са нашарени по ръкавите и полите долу, но само с един конец.

Шарките и нашивките са разни геометрични фигури:триъгълници, разни четериъгълници, кръгове, придружени с още разни звездички, кукички, цветни кривички и пр. взети от различните предмети в природата.

Памучните ризи нямат такива нашивки, но имат кенаре/дълги бразди, или пръчки от бяло тире или от коприна/. Памучните ризи се наричат още и дерме.

Общия кроеж, както на прътените, така и на памучните мъжки ризи е: имат широки ръкави, дълги поли, по-дълги от колкото е висок самия човек, за да може да се набира ризата над пояса и да прави пазва, в която селянина слага разни неща и то на голо.

„Не тура се змийче в пазвата“;

„Пазвата му пълна с ябълки“ или

„Бръкни ми в пазвата!“ –тук думата пазва означава онова широко място и пространство, което е образувала дългата риза, когато се надере над пояса.

Кошулите, както прътените, така и памучните, при яката се завързват с конци, изплетени пак от повесма или памук.

2.Гащи, гачи – след ризата са гащите или гачите. Както ризата, така и гащите се кроят и шият от прътено платно или от памучно.

Гащите са мъжко облекло и са символ на мъжа. Както една мома или жена пази своята престилка, така трябва и мъжът да пази своите гащи, защото с гащите се правят магии. Чрез гащите един момък може да бъде вързан.

Народното вярване дотолкова свързва човека с неговите гащи, че гащите могат да го заместят в различни обреди и обичан.

При такива обреди и обичан, които изискват присъствието на всички домашни, а особено всички мъжки членове на задругата, ако някой от мъжете отсъства — по печалба или отишъл войник и не може да си дойде, тогава вместо него слагат гащите му.

Гащите са имали такова значение, че е имало случаи в отсъствието на момъка, годеницата му да бъде венчавана с гащите му.

Такъв случай е имало в с. Пчелници, Радомирско преди 200 и повече години, около 1750 г.

Гащите имат различни кройки:едни гащи са с дъно и приличат много на потури, а други са без дъно и приличат много на панталони. С дъно носят старите, а без дъно-момците.

Гащите се носят вместо беневреци /тесни шопски панталони от бял шаяк/ и то през по-голямата част на годината с изключение само през най-студените месеци. Там където носят беневреци, гащите не се използват. Гащите се носят винаги изпод ризата, върху ризата се слага пояс или само еремик.

Гащите са външен знак за отличаване на мъжа от жената, жената по никакъв начин не може да обуе гащи. Някои бродници и магьосници, за да успеят в магиите си, събличат се голи, без ризи, или пък обуват гащи и възседнат на кросно, вместо кон.

Поговорката „На ти пъно гащи да приличаш на тати“ се изпозва за присмиване.

3.Беневреци или бреневреци – те са гащи от олеви /дебел шаек, наречен някъде и прътеници/ или шаек. Цвета на беневреците винаги е бял, от бял шаек или олеви.

Кройката на беневреците е както на панталоните, с разликата че имат гачник, т.е вместо да се закопчават като панталони, те се връзват с гачник /учкур-връв или ремък за завързване на гащи, шалвари, поли/ или каиш; имат цепки от двете страни на кълките, но без джобове, крагулът или погавиците са разцепени, или се закопчават или са без копчета.

Крачулете /крачол-долната част на панталони или гащи, която покрива крака/ са поръбени с гайтани при момците и се закопчават, а при старците не са поръбени и не се закопчават. Освен двете отстрани цепки, на някои беневреци има и трета цепка, по-малка от другите. Някои беневреци на колената имат втори ушит плат с черен гайтан.

Беневреците по всичките ръбове и краища са обшити със син и червен, или само с черен гайтан. Повечето беневреци при старите, са без такъв гайтан.

По кройката си беневреците са различни: на някои дъната са по-широки и се приближават към потурите, на други дъната са по-тесни и те са впити в краката на човека. По този кроеж и по гайтаните беневреците служат като отличителен белег между отделните по малки групи от едно и също село.

Крачолите на беневреците, ако селянинът е обут в чизми, както са ги носели младите и по заможните, ще бъдат в чизмите: ако селянинът е обут с цървули, както е било при по-бедните и старите, тогава крачолите, или ще бъдат увити в навоща, или ще бъдат пуснати върху цървулите.

4.Димии – това са широки гащи във вид на манафски шалвари от вълнен шаек невалян/не е тепан/, обшити с черен и син гайтан. Димиите имат от лявата страна, а понякога и от двете, джобове и се запасват с гачник. Дамиите са до коленете, а от коленете надолу са дизове, които са от бял шаек, които се връзват под колената с подвръзки/връв плетена от жените/, а долу се закопчават с копчета, или се носят незакопчани, както ги носят старците. Тези бели димии някога са ги носели само лятото, а през зимата са носили черни димии от черни олеви, по-широки от димиите.

5.Потури – са гащи по тесни от димиите, и по широки от беневреците. Те са се правили от черен шаек вапцан или от самокрънка шаек /изтъкан от черна вълна/, много рядко от бял нетепан шаек. Потурите са с копчета и се закопчават, а под коленете се връзват с подвръзки. По кройката си потурите са двуяки:по-широки и по-тесни. По-широките имат много дълги дъна, до изпод коленете, а по-тесните имат кратки дъна.

Потурите преди да излезнат на мода не са ги носели никъде, те са взаимствани от пумаците, които са ги взаимствали от турците.

от “Сборник за народни умотворения“- Димитър Маринов

Книга 18-Сборник за народни умотворения и народопис