Мратинци, Мратиняк – 14 ноември

Черковен празник: Св. апостол Филип. Един от 12-те апостоли; разпънат на кръст от евреите с главата надолу и умрял в Ерусалим мъченически за Христа.

Народен празник: Мратинците, Мратиняк или Мрата (Плевенско).

Празнува се в чест на кокошата болест, наречена мрата_, мратиняк, мратинци — лош Дух, който мори кокошките. Тоя дух народното вярване представя като черна голяма кокошка с криле и с големи очи. В чест на тоя дух тоя ден колят жертва и извършват установен обряд. Жертвата е черно пиле, и то петле; ако ли няма черно, тогава може да бъде и друго.

Сутринта много рано домакинята става и първата й работа е да отиде при курника и да улови нареченото черно петле. Като го улови, тя ще се върне в къщи и ще върже краката на петлето да не бяга.После това накладва огъня и приготвя ножа да заколи жертвата.

Жена не коли никаква гад, никакво животно. Народното вярване счита като голямо зло за къщата, ако жена заколи кокошка, гъска, патица, пуйка, агне, овца, шиле или овен. Изобщо жена освен за рязане на лук или да нареже вече заклана гад за друго нож не бива да взима в ръка.

Днеска при тоя обред това народно вярване повелява, че никой друг не може да заколи жертвата мратинче освен жена, и то най-старата жена в къщи, която се счита за домакиня. Петлето, което е обречено за жертва, тук сега носи название мратинче. Заколването на мратинчето е обряд, какъвто е и заколването на гергьовското агне на илитденския петел и други жертвоприношения.

Когато ще се заколи петлето, една от по-младите жени в семейството ще застане вънка от врата, а домакинята ще остане вътре в къщи. Петлето-мратинче ще се коли през прага. Външната държи краката и крилете на мратинчето, а домакинята с лявата си ръка е хванала главата му, а с дясната държи ножа. Ножът е наострен на бруса, с който косачът остри лятно време косата, с която коси сено. Мратинчето се коли на самия праг.

Като допре ножа до шията, външната жена пита: „Какво колиш бабо (или майко)?“ Домакинята отговаря: „Коля мратиняк“ отрязва главата на пилето. Цялото пиле остава в ръцете на външната жена, а главата—в ръцете на домакинята, която стиска клюна да не зева и казва; „Не колим те ние, но коли те Мратиняк“ т. е. болестта.

В с. Литаково, Орханийско, мратинчето петле колят в къщи, зад вратата, където на Игнажден сяда човека, който би влезнал пръв тоя ден в къщи, и колят го с ножиците, с които кроят платното. Домакинята, която коли пилето мратинче, когато ще отреже шията, казва: „Що пофана, да е лековито“ После, като отреже шията, тя завърже ножиците, които така вързани ще стоят до 21 ноември, т.е. до последната мратинска нощ.

Това мратинче после почистват, готвят и ядат като жертва на мратиняка, т.е. на кокошата болест, да не мори кокошките. Главата, краката, перушината и желъдъка се прибират за лек.

Перушината употребляват, когато някоя родителка жена— лехуса бъде ударена от лахусите и се разболее: с тая перушина я кадят. Кадят и деца, когато ги хване силна и продължителна треска. С перушината в с. Литаково,Орханийско, лекуват ония, които имат болка в главата, пада им шемет, т.е. притъмнява им на очите и падат. С тая перушина се кадят и болестта минава според народното вярване. Същата перушина се употребява още и когато на някого потече кръв от носа и не спира; като го покадят с тая перушина, кръвта спирала.

Главата и краката връзват с червен конец и ги закачват зад вратата (старите,къщни врата) или на пречняка на огнището. Някои слагат в клюна на главата жив въглен. Народното вярване утвърждава, че тая глава с краката, запазва къщата от всякакво зло, от магии, от направено и други лоши навети.

Желъдъкът също се пребира на комина. Той се употребява за лек. Когато някое дете се опиква и това опикване не може да се излекува с друго, тогава от вътрешността на тоя желъдък, който в Ломско се казва гуш, вадят от храната каквото се намира вътре, и тая храна слагат във вода, с която запойват болното дете – момче или момиче. (с.Бъзовец, Ломско, преселени българи от Влашко.)

На другия ден —15 ноември, празнуват специално от болестта бодеж, която идва от настинка или от лош вятър. Тая болест лекуват чрез разтриване, разгряване, налагане, запойване, винаги придружени с баяне; ако всичко това не помогне, лекуват и с перушината на мратинчето.

Мратински нощи се наричат нощите от 11 до 21 ноември.

Тия нощи са много лоши, по-лоши, отколкото нощите през Мръсните дни, защото през тия нощи може човек да налети на много болести, включително и болестта лошата болест (падане отвън).

от Сборник за народни умотворени-Димитър Маринов